Решение № 1772 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2014 г.

ВАСII отделение18.02.2015 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5313 от 04 август 2014 г., постановено по адм. д. № 2276/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1772 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Имад Абдул Карим Шуайб, чрез пълномощник а му адв. Елка Стоева, срещу решение № 5313 от 04 август 2014 г., постановено по адм. д. № 2276/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № КД-14-22-1929/27 декември 2013 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна, началникът на СГКК - гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Паскал Колев Колев, чрез адв. Ангелина Тодорова, е представил писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Имад Абдул Карим Шуайб срещу заповед № КД-14-22-1929/27 декември 2013 г. на началника на СГКК - гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на с. Волуяк, община Столична, по отношение поземлен имот с идентификатор 12084.2750.4 състоящо се в регистрирането на данни за Паскал Колев Колев и Имад Абдул Карим Шуайб като собственици на посочения поземлен имот. Съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е в съответствие с материалноправните разпоредби и поради това е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Установено е, че в съответствие със задължението си по чл. 51, ал. 1 от ЗКИР (ред. до ДВ, бр. 49/13 юли 2014 г.), административният орган е вписал настъпилите след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри изменения в последните. Представените както пред административния орган, така и пред съда доказателства водят до извода, че както Имад Абдул Карим Шуайб, така и Паскал Колев Колев, разполагат с право на собственост върху процесния имот, което за първия от тях произтича от съдебно решение, а за втория - от нотариален акт. При така констатираната колизия на права правилно като собственици на поземлен имот с идентификатор 12084.2750.4 са вписани и двамата. В настоящото производство, както законосъобразно е приел административният съд, не могат да се разрешават собственически спорове. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за действието на вписването на исковата молба по предявен от него иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, който е уважен с влязло в сила решение по гр. д. № 26390/2006 г. по описа на Районен съд - София. Действително, ответникът в настоящото производство Паскал Колев Колев е придобил 7/8 идеални части от правото на собственост върху процесния имот след вписването на исковата молба по чл. 33, ал. 2 от ЗС, но той черпи правата си от праводател, спрямо когото вписването на исковата молба няма обвързващо действие. Това административният съд подробно е обсъдил в мотивите си, които се споделят от касационната инстанция и не се налага повтарянето им отново. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че съдът е трябвало да приложи нормата на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, според която при изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53 от ЗКИР. Съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът проверява материалната законосъобразност на административния акт към момента на неговото издаване - 27 декември 2013 г., към който момент цитираната норма не е съществувала в правния мир, тъй като е в сила от 16 юни 2014 г. Освен това тя е неприложима и поради непротивопоставимостта на вписването, съображения за което вече бяха изложени. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

7