Решение № 13805 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5491/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. А., гражданин на Афганистан, чрез адвокат К. Стоянов, срещу Решение 2256 от 05.04.2024 г., постановено по адм.д. 2591/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК и алтернативно, че е нищожно, на основание чл. 209, т. 1 от АПК. Счита, че оспореното решение не е мотивирано, като съдът не е изложил съображения относно правната и фактическа преценка за наличието на основания за издаването на административния акт и в противоречие на закона е направил погрешен извод досежно преценката на административния орган. Иска да се отмени обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно да се обяви за нищожно. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрисконсулт Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на О. А., срещу Решение 3788 / 29. 02. 2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - Председателя на ДАБ, в установената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и е съобразен с целта на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Счел е, че административният орган, правилно е приел молбата на лицето за неоснователна, като е преценил изложените от кандидата причини за напускане на страната по произход, които не обосновават страх от преследване, насилие или нечовешко отношение. Съдът е изложил мотиви, че не съществуват тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, обуславящи предоставяне на субсидиарна закрила. В заключение е обосновал извода, че след като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, отказът за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца е правилен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е бланкетното твърдение за нищожност на обжалваното решение. Съдебната практика се е обединила около становището, че нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез тълкуване, изразената от съда воля. Единствено наличието на такъв непреодолим порок в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт. Такива обстоятелства не се твърдят от касатора и не се установяват от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, подробно е анализирал и обсъдил твърденията и възражения на страните и представените по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба е изложил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са твърденията в жалбата, че съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146, т. 1-5 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба от ЗУБ са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са и твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване или бъдещо такова, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Твърденията му за съществуваща бедност и липса на финансови средства, както и че няма условия за работа в Афганистан не могат да бъдат основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл.8 ЗУБ. Основанията за съществуваща заплаха, поради това, че е [наименование] не са заявени пред административния орган и не са подкрепени с доказателства. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец се споделя от настоящия състав. Събраните по делото доказателства, в своята съвкупност обосновават извода, че касаторът е икономически мигрант, което не съответства на изтъкнатите причини в заявлението за предоставяне на статут. Обосновани са и изводите на административния съд, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Липсват доказателства, същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От проведеното интервю с чужденеца се установява, че същият нелегално е напуснал Афганистан в средата на 2023 г. по икономически причини, че първоначално е заминал за Иран, след което е отишъл в Турция и нелегално е влязъл на българска територия в края на 2023 г. По делото не са налице обстоятелства, които да обосноват уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. От историята на кандидата не се установява той да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход поради реална опасност от тежки посегателства - заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Неговите роднини живеят необезпокоявано в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с представената в настоящото съдебно производство актуална справка МД 02 36/31.10.2024 г. за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е подобрена и се поддържа вътрешна стабилност. Макроикономическото управление е по - добро от очакваното, с наличието на стабилен обменен курс, ниска инфлация, ефективно събиране на приходи и нарастващ износ. По изложените съображения оспореното решение на АССГ, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховен административен съд, Трето отделение