Решение № 7955 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3435/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП чрез юриск. М. Кулова срещу решение 66/13.01.2021 г., постановено по адм. дело 3203/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на Мери Бойс ЕООД гр. Пловдив е отменена заповед ФК 587 - 0077720 от 07.10.2020г. за наложена принудителна административна мярка на дружеството запечатване на търговски обект магазин за чанти и обувки, находящ се в гр. Пловдив, ул. Пере Тошев 77, стопанисван от Мери Бойс ЕООД и забрана достъпа до обекта за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС. С решение ГДФК - 164/09.11.2020г. на директора на Дирекция Оперативни дейности при ЦУ на НАП при административното обжалване на заповедта, същата е отхвърлена. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за принудителната административна мярка (ПАМ) е издадена в нарушение на принципа, установен в чл. 6 АПК, а също и, че срокът на действие на същата мярка е несъразмерен на конкретно извършеното нарушение и се засягат права и интереси на търговеца в повече от допустимото и необходимото за постигане на целта, която законът свързва с въпросната мярка. Според касационния жалбоподател в заповедта за ПАМ са изложени, както общи, така и конкретни мотиви за определяне продължителн-остта мярката, съобразно принципа на съразмерност, както и че този срок е под средния размер, заложен в закона. Счита, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че извършеното нарушението е първо по рода си. Намира, че съгласно чл. 172, ал. 2 от АПК съдебният състав е разполагал с възможността да измени оспорения административен акт, като намали срока на запечатването. Излага съображения, че процесната заповед е наложена съобразно предвидените цели в чл. 22 от ЗАНН. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба Мери Бойс ЕООД гр. Пловдив не изразява становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената писмена форма с излагане на мотиви от фактическа и правна страна. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС. С решение ГДФК - 164/09.11.2020г. на директора на Дирекция Оперативни дейности при ЦУ на НАП при административното обжалване на заповедта, жалбата на "Мери Бойс" ЕООД е отхвърлена. За да отмени процесната заповед за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на относимите за случая материалноправни норми и е обосновал извода, че определеният в заповедта срок за запечатване на обекта и забрана за достъп до него, като определен към средния от законово определения максимален срок, не отговаря на тежестта на нарушението, както и не е съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е незаконосъобразен и не е съобразен с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка съдът е изложил съображения, че в случая липсват констатации за предходни нарушения и установената разлика в размер на 27 лв., касае единствено конкретната контролна покупка, предвид което неиздаването на фискален бон следва да се приеме, като инцидентна проява, а не като продължително неправомерно поведение. В подкрепа на този извод първоинстанционният съд е отбелязал, че в случая не е проверяван оборот за определен времеви порядък, като не е извършена и съпоставка със средно дневен оборот и стойността на конкретната покупка. Посочено е, че в заповедта 14 дневния срок не е обоснован с данните за разликата между фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ, която е само стойността на контролата покупка. Административният съд е отбелязал, че продължителността на административната мярка следва да бъде съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на оспорващото дружество и охраняваните обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Съдът е изложил съображения, че заложените цели по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения могат да бъдат постигнати с по-кратка продължителност на срока на ПАМ от 7 - дни, който срок би съответствал на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, но по аргумент от чл. 169 от АПК при констатирано нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, актът следва да се отмени изцяло. Обжалваното решение е неправилно постановено. В касационното производство спорът е относно законосъобразността на определения от органа по приходите 14-дневен срок на запечатване на обекта и забрана достъпа до него. Принципно вярно съдът е приел, че продължителността на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС се определя от органа по приходите в рамките на определения от закона срок до 30 дни и следва да е съобразена с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Също правилно е прието, че при определянето на продължителността на срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът действа при оперативна самостоятелност, като при всички случаи е длъжен да мотивира заповедта си относно този срок. Правилен е и изводът на съда, че по аргумент на чл. 169 от АПК ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, но неправилна и в противоречие с изложените в оспорения акт мотиви и доказателствата по преписката е преценката на съда относно продължителността на срока на мярката 14 дни. Няма спор по делото за извършеното нарушение при проверката на 30.09.2020 г. в търговския обект магазин за чанти и обувки, находящ се в гр. Пловдив, стопанисван от "Мери Бойс" ЕООД, като при осъществена от органите по приходите контролна покупка на 1 бр. дамска чанта на стойност 27 лв. от обекта не е издадена фискална касова бележка от ФУ, с което е нарушен съставът на чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез издаването на фискален бон е основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В заповедта за налагане на ПАМ административният орган се е позовал на протокола за извършената проверка сер. АА 0077720 от 30.09.2020г., подписан без възражения от управителя на дружеството, в който се съдържа описанието на извършеното нарушение, същият представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Неиздаването на фискален касов бон или касова бележка от ръчен кочан за извършена продажба в търговски обект е нарушение на фискалната политика, както е прието и в заповедта за ПАМ, тъй като по този начин се укриват приходи от извършените в търговския обект продажби. След като законодателят не е дал възможност за преценка на административния орган при извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС да наложи или не ПАМ, това означава, че той действа при условията на обвързана компетентност. При определяне на продължителността на мярката, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В процесния случай в оспорената заповед при определяне продължителността на срока на ПАМ изрично е посочено, че са взети предвид вида на дейността на обекта - магазин за чанти и обувки, местоположението на търговския обект комуникативно място в голям квартал на гр. Пловдив с множество блокове и постоянен интензивен човекопоток, като е съобразено и търсенето на предлаганите стоки, предвид смяната на сезона, както и достъпността им. В допълнение може да се добави и установеното при проверката, че в изведения дневен отчет от 30.09.2020г. отразените продажби са в размер на 0.00 лв. и контролната покупка не е отразена. Това обстоятелство неправилно е тълкувано и възприето от съда в полза на търговеца, като инцидентна проява. Тези фактически установявания на проверяващите следва да се възприемат, като индиция за създадена организация в обекта при покупки на стоки да не се издават фискални касови бележки, което от своя страна води до отклонение от данъчното законодателство. Предвид изложеното следва да се приеме, че срокът на оспорената заповед за налагане на ПАМ е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. Налагането на ПАМ за 14 дни е в рамките на законоустановения максимален срок съгласно чл. 186 ЗДДС 30 дни, като са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценка за съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка е прието в заповедта, че целта на наложената принудителна административна мярка е промяна в начина на организиране на дейността в обекта, за да може търговецът правилно да отчита оборота от продажбите си, а индиректният е недопускане на вреда за фиска. Както се посочи вече в заповедта са изложени конкретни мотиви свързани с дейността, местоположението и предлаганите в обекта стоки, съобразена е смяната на сезона, както и достъпните цени. Тези мотиви относно срока на принудителната мярка са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Извършеното нарушение е достатъчно за налагането на принудителна административна мярка и при обща преценка за тежестта на нарушението и неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите. Приходният орган, прилагайки дискреционната си власт, с оспорената заповед е определил срок за запечатване на обекта и забраната за достъп до него в рамките под средната продължителност, поради което не е извършено соченото от първостепенния съд нарушение на принципа на съразмерност. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно на посочените в нея отменителни основания трябва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Мери Бойс" ЕООД срещу наложената заповед за ПАМ бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски в общ размер от 270 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка съдебна инстанция и разноски за заплатена държавна такса от 70 лв. за касационното обжалване. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение