Решение № 6571 от 20.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от РКЛ ООД, чрез процесуален представител адв. Тончева срещу решение 141 от 23.11.2022 г., постановено по адм. дело 133/2022 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 -2020г. за кампания 2000г. с изх. 01 - 2600/6995#5 от 18.03.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие . В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. По подробно развити доводи в жалбата се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ), чрез процесуален представител юрк. Станкова, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Направено е възражение за прекомерност на поисканото от касационния жалбоподател адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-Шумен е Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 -2020г. за кампания 2000г. с изх. 01 - 2600/6995#5 от 18.03.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който в съответствие чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4, буква в от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 ДФЗ-РА, прекратява ангажимент по направление Биологично растениевъдство . За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон и неговите цели. От събраните по дело доказателства и в резултат от автоматичните проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2020 АС-Шумен е приел за установено, че кандидатът не е декларирал същите площи по направление Биологично растениевъдство от Мярка 11, спрямо площите с поет ангажимент, а именно по отношение на площите с [ЕКАТТЕ] - Бял бряг и с [ЕКАТТЕ] - Ново Янково. След извършване на административни проверки от ДФЗ на подаденото заявление за подпомагане/плащане по мярката е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от РКЛ ООД през текущата кампания, спрямо одобрените парцели за участие по направление Биологично растениевъдство е 89.42 %, което е прието от органа за нарушение на изискването по чл. 17, ал. 2 от Наредба 4 (всяка година поне 90% от площта по направлението да се припокрива географски с площта, за която е поет ангажимент). Като фактическо основание за издаването на акта е посочено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтни) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 89,42%. Неразделна част от акта е Приложение 1 таблица на одобрените (референтни) парцели, заявените парцели в текущата кампания и площ от пресичане - географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания, където е посочено подробно описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените парцели. Правилно АС-Шумен е приел, че е налице материалноправната предпоставка за прекратяване на поетия от касационния жалбоподател ангажимент по мярката, поради нарушаване на изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2020 спрямо одобрената/референтна площ при поемане на ангажимента. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на констатациите в акта, тъй като не били приложени документи за извършените административни проверки. Това възражение не е съобразено с разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, според която Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Констатациите на административния орган изцяло се подкрепят от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна, кореспондираща с приетите по делото доказателства, като същата е приета без оспорване от страните. Правилно АС-Шумен, намира оспореният административен акт съответен с материалния закон и по-конкретно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4, тъй като от събраните по делото писмени доказателства, включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза се формира извод, че ответникът не е изпълнил изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата като не е заявил използвани от него площи в площта за подпомагане по мярка 11. Съобразно чл. 17, ал. 1 от Наредбата, дейностите по направление Биологично растениевъдство се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението (в случая от 2016 г.), а предвид чл. 17, ал. 2 от Наредбата одобрената площ за извършване на тези дейности е допустимо да бъде намалена с не повече от 10% като всяка година поне 90% от площта се припокрива географски с площта на поетия ангажимент. Правилни и направени въз основа на анализ на събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза са изводите на първоинстанционния съд за припокриване от 89,42% на площите през периода на многогодишния ангажимент. Обосновано и законосъобразно е приетото от съда, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Неизпълнението на визираните в чл. 17, ал. 2 от Наредбата изисквания е годно основание за прекратяване на многогодишния ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ. Решението като правилно и постановено при липсата на посочените в жалбата касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора претенцията на касационната жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. С оглед изхода на спора направеното искане от ответната страна за присъждане на направените по делото разноски е основателно единствено за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за настоящата съдебна инстанция. Искането за присъждане на разноски в размер на 600 лв., от които 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция и 500 лв. за изготвяне на СТЕ по адм. дело 133/2022г. на АС - Шумен е неоснователно, предвид разпоредбата на чл. 81 от ГПК приложима на основание чл.144 от АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Следва извода, че това искане е следвало да бъде направено от ответника на основание чл.143, ал.3 от АПК пред Административен съд - Шумен, инстанцията пред която тези разноски са направени, което не е сторено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение