Решение № 148 от 1.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 263/2015 г.

Решение № 148 от 1.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 263/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 578/2014 г. на Районен съд гр. Свиленград и отмяна на определение № 299/31.07.2014 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото. Изложени са съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон и се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъдената А. А. С. не се явява и не взема становище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на Главния прокурор и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С посоченото определение Районният съд в гр. Свиленград е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурора и защитата на А. С., съгласно което тя е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и е осъдена на пробация с пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" два пъти седмично за срок от седем месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от седем месеца и глоба в размер на 500 лв. На осн. чл. 172б, ал. 3 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Искането е подадено в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Основателен е доводът на Главния прокурор за отсъствие на една от предпоставките за допустимост на споразумението, а именно причинените от престъплението вреди да са възстановени или обезпечени, както изисква разпоредбата на чл. 381, ал. 3 от НПК. Съдът не е съобразил, че в споразумението неправилно е отразено, че от деянието не са причинени имуществени вреди. Съгласно раздел III т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК е на просто извършване, но във всички случаи води до отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и упражняване на изключителното право върху търговската марка, което има имуществено измерение. Размерът на вредите се обуславя от разходите на време и ресурси за създаване и поддържане на търговската репутация на притежателя на марката. В тълкувателното решение е посочен и начинът, по който се изчисляват настъпилите вреди- в рамките на равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на стоките, предмет на престъплението. Като е одобрил споразумението без вредите да са възстановени или обезпечени, съдът е допуснал нарушение на чл. 382, ал. 7 от НПК. Налице е основание за възобновяване на производството и отмяна на атакуваното определение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение