Решение № 4823 от 19.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Контрол при ТД на НАП Варна, подадена чрез ст. юрк. Александрова, срещу решение 853 от 21.06.2021 г. постановено по адм. дело 310 по описа на Административен съд - Варна за 2021 г. С атакуваното решение е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 28-ОП/29.01.2021г. на директора на Дирекция Контрол при ТД на НАП Варна, с която на Имот в Бг ЕООД на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. б от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ Запечатване на търговски обект офис находящ се в гр. Варна, бул. Княз Борис I 60, ет. 1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба е посочено, че решението е постановено в нарушение на чл. 209, т. 1 АПК. Според касатора постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилен е изводът на съда, че извършеното нарушение не е доказано. Твърди, че съдът не е взел предвид приложените по преписката писмени обяснения и доказателства, а се е позовал единствено на показанията на разпитания свидетел. Иска решението на първоинстнационния съд да бъде отменено, като бъде постановено друго, по силата на което жалбата срещу заповедта да бъде отхвърлена.Претендира разноски по делото. Ответникът Имот в Бг ЕООД, чрез адв. Добрев, в приложен отговор по касационната жалба я оспорва, като намира че същата е неоснователна. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л.13). Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че подадената касационна жалба е процесуално допустима. По същество изразява становище, че е е неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от лице което е неблагопирятно засегнато от съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била ЗПАМ 28-ОП/29.01.2021г. на директора на Дирекция Контрол при ТД на НАП Варна, с която на Имот в Бг ЕООД на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. б ЗДДС е наложена ПАМ Запечатване на търговски обект офис находящ се в гр. Варна, бул. Княз Борис I 60, ет. 1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. На 27.01.2021г. в ТД на НАП гр.Варна е извършена проверка на факти и обстоятелства, при която е установено, че за извършено на 05.02.2020г. плащане на комисионно възнаграждение в размер на 4 000 лв., във връзка с обява с реф. 50802 за продажба на недвижим имот в с. Кранево от търговеца не е издадена фискална касова бележка от въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство и задълженото лице извършва търговска дейност без за целта да има в обекта монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално устройство /ФУ/ с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на регистрираните продажби и получените суми в брой. Установено е, че плащането е извършено в офис на Имот в Бг ЕООД, находящ се в гр. Варна бул. Княз Борис I 60, ет.1. При проверка в информационната система на НАП е установено също, че дружеството, няма регистрирано фискално устройство. Приходните органи са приели, че е извършено нарушение по чл.186, ал.1, т.1, б. б ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал.1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС. За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че дружеството не е извършило посоченото в заповедта нарушение. В тази връзка съдът се е позовал на писмените обяснения на М. Иванов, според които преговорите по сделката за покупка на недвижим имот в с. Кранево са се осъществявали в офис на посочения в заповедта адрес ул. Княз Борис І 60, ет.1 в гр. Варна в офисът на агенция за недвижими имоти - Нов дом 1 ЕООД. В административната преписка е приложена извадка на обява реф. 50802, от която е видно, че обявата е от сайта на агенция за недвижими имоти Нов дом 1 ЕООД. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че не се установява наличието на правна връзка между лицето М. Иванов и Имот в Бг ЕООД, поради което не е доказано извършването от задълженото лице на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС. Решението е правилно. В касационната жалба е посочено, че решението е неправилно на основание чл. 209, т. 1 АПК като не са изложени никакви конкретни оплаквания за нищожност на оспорения съден акт. В правната теория и в съдебната практика се приема, че нищожно е съдебно решение, което не е издадено от надлежен съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната си власт. За да е валидно, съдебното решение трябва да е изготвено в писмена форма, да е подписано от мнозинството от съдиите в съдебния състав и да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. (Тълкувателно постановление 1/29.09.2016 г., постановено по тълк. дело 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Нищожно е съдебно решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правов ред. За да бъде обявено една съдебно решение за нищожно е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. С оглед горното не са налице основания да се приеме, че оспорения съдебен акт на Административен съд Варна е нищожен. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че акта е неправилен, поради нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че нарушението не е доказано. От приложените по преписката писмени обяснения и доказателства се установява, че обявата във връзка с която се твърди, че е извършено плащането е на друга агенция за недвижими имоти - Нов дом 1 ЕООД. В административната преписка е представено копие от предварителен договор, сключен между продавача В. Щурм и кандидат-купувача М. Иванов, но в този договор не е посочен посредникът по сделката. По делото не е спорно и обстоятелството, че няма сключен договор за посредничество или друг документ, който да доказва връзка между купувача и Имот в Бг ЕООД. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на обясненията на Стоянов, които се подкрепят и от останалите доказателства, че обява реф. 50802 е от сайта на агенция за недвижими имоти Нов дом 1 ЕООД. Приходните органи не са доказали връзка между Имот в Бг ЕООД и Нов дом 1 ЕООД поради което съдът правилно е приел, че не се доказва извършването на посоченото в ЗПАМ нарушение от проверяваното дружество. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на Имот в БГ ЕООД, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в касационното производство в размер на 500 лв., съобразно представените доказателства за процесуално представителство и извършено плащане. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,