Решение № 6301 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2021 г.

Решение № 6301 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2021 г., V о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. А., чрез процесуаления му представител адв. В. Ц. срещу Решение № 135/4.02.2021 г. постановено по адм. дело № 210/2020 г. на Административен съд - Варна. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, грубо нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че въпросът за компетентността на издателя на акта е решен формално, независимо от указанията на Върховния административен съд, дадени с отменителното решение Според касатора не са събрани доказателства за извършените нарушения, вменени му с оспорената заповед. Твърди, че съдебният акт е необоснован, тъй като съжденията на съда са изградени единствено на твърденията на другата страна, при липса на анализ на възраженията и доказателствата по делото. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендират се сторените разноски. Ответникът - Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуаления си представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира касационната жалба подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на В. А. от гр. Варна - младши инспектор - надзирател II- ра степен в затвора гр. Варна, срещу Заповед № Л- 1721/12.04.2018 г. на ВПД Главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. второ и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ и т. 13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 и т. 9 ЗИНЗС орган, както и че отговаря на изискванията за форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС –в заповедта са посочени извършителят, времето, мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението, разпоредбите които са нарушени, доказателствата въз основа на които то е установено, правното основание и вида на наказанието, което се налага. Съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основания за неговата отмяна. Заповедта е издадена при спазване на процедурата по чл. 207 ЗМВР, като правото на жалбоподателя да участва в административното производство самостоятелно или подпомаган от адвокат по смисъла на чл. 205, ал. 3 ЗМВР не е нарушено. Установил е и че не е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР, тъй като са предприети действия по разкриване на обективната истина. Приел е, че не е допуснато нарушение при връчване на обобщена справка относно извършената проверка, както и че е спазена процедурата по връчване на покана за изслушване при наличие на хипотезата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Приел и че оспорената заповед е материално законосъобразна, издадена в съответствие с чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР, а в условията на идеална съвкупност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, а именно безспорно установени дисциплинарни нарушения на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и т. 52 и 53 от Етичния кодекс. Съдът е приел, че правилно административния орган е достигнал до извод, че жалбоподателят е злоупотребила с оказаното му доверие с оглед на правомощията му да осигурява необходимото въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените лица. Установил е и че при идеална съвкупност е осъществен и съставът на второто тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – деяние, несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата по т. 53 от Етичния кодекс. Приел е наличие на уронване на престижа, доколкото деянието е станало известно на трети лица – лишени от свобода и други служители в затвора. По изложените съображения съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. В тази насока касационната инстанция споделя на основание чл. 221, ал. 2q изр. второ от АПК мотивите на първоинстанционния съд. На първо място неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е извършил формално проверката относно компетентността на издателя на акта. В изпълнение на указанията дадени с Решение № 589/15.01.2029 г. постановено по адм. д. № 11558/2019 г. по описа на Върховния административен съд съдът, след подробен анализ е посочил, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 и т. 9 ЗИНЗС орган, а именно ВПД Главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията". Видно от представената по делото Заповед № ЧР-05-115 от 5.04.2018 г. Министърът на правосъдието в изпълнение на дадените му правомощия по силата на закона на орган по назначаване, съгласно Закона за МВР и Закона за държавния служител по отношение на държавните служители в ГДИН и териториалните й поделения, на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 165 от ЗМВР и Раздел III "Временно преназначаване на длъжности" т. 9 б"б", т. 9. 1, т. 10, т. 10. 1 б"а", т. 11 и т. 12 от Правилата за преназначаване на държавните служители в Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна Дирекция "Охрана" към Министъра на правосъдието, утвърдени на Министъра на правосъдието и предложение от Заместник министъра на правосъдието е преназначил старши комисар В. М. -Зам. главен директор на ГДИН временно за срок от три месеца на длъжност "Главен директор на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", считано от встъпването в длъжност. В конкретния случай не се касае за заместване или делегация, а за възникнало административно правоотношение с държавен служител, който се преназначава, временно за определен срок, съгласно заповедта и за този срок заема конкретна длъжност, с всички произтичащи от административното правоотношение права и задължения в пълен обем. Същите са нормативно определени в чл. 13, ал. 2 от ЗИНЗС, като съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС Главният директор на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" ръководи, координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на главната дирекция и териториалните и служби. Съгласно т. 4 Главният директор на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"назначава и преназначава държавни служители на младши изпълнителски длъжности, както и прекратява служебните правоотношения с тях, а съгласно т. 9- награждава и наказва служителите в главната дирекция и териториалните й служби. По делото по безспорен начин е установено, че към датата на постановяване на оспорената заповед- 12.04.2018 г. старши комисар В. М. е заемал длъжността ВПД Главен директор на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", като съгласно Акт за встъпване в длъжност е встъпил в длъжността на 5.04.2018 г. Към този момент жалбоподателят е заемал младши изпълнителска длъжност. Въз основа на установените факти и закона, правилно съдът е приел че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Твърденията на касатора, че за ВПД ГД на ГДИН за срок от по три месеца са назначавани няколко лица, което сочело на недоверие от страна на Министъра на правосъдието са ирелевантни за правния спор. На второ място неоснователно е възражението за неправилност на оспореното решение относно приетата от съда липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Заповедта е издадена при спазване на процедурата по чл. 207 ЗМВР. Жалбоподателят е бил запознат със Заповед № Л-530/1.02.2018 г. на ВПД Главен директор на ГДИН, с която се образува дисциплинарното производство и в която са изложени фактите и обстоятелствата по повод на които се образува производството. Твърденията на В. А., поддържани и пред първоинстанционния съд че му е било нарушено правото на защита, тъй като не е бил запознат с две последващи заповеди, с които се променя състава на дисциплинарно разследващия орган и се удължава срока на дисциплинарната проверка, са неоснователни. Тези заповеди, както правилно е посочил първоинстанционният съд не променят обхвата и предмета на проверката. Даже и да се приеме, че това съставлява нарушение на административнопроцесуалните норми, това нарушение не е от категорията на съществените водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Основание за отмяна е не всяко, а само същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на разпореденото или отказано от него субективно право, т. е. само такова нарушение, което би довело до друг, различен от направения от административния орган извод. Правилен е извода на съда и за липса на допуснато нарушение от категорията на съществените досежно осигуряване на възможност на жалбоподателя за участие в административното производство. Изпълнено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Поканата за даване на писмени обяснения е получена от В. А. на 5.04.2018 г., видно от представената обратна разписка на куриерска служба "Еконт". С поканата е даден три дневен срок от получаване на съобщението за даване на писмени обяснения. В поканата е посочено и установеното от ДРО отразено в обобщената справка. Видно от Протокол от 11.04.2018 г. за периода 5.04.2018 г. до 11.04.2018 г. не е постъпило писмено обяснение от В. А.. Що се касае до липсата на изложени изрични съображения от органа поради какви причини не се възприемат обясненията на служителя дадени на 3.04.2018 г. това не води до извод за допуснато съществено процедурно нарушение, след като заповедта отговаря на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и е изпълнено изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Правилно в оспореното решение е прието, че са налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Същата е издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 и т. 13 от ЗМВР, а именно за тежки нарушения на служебната дисциплина. Правилно в оспореното решение е прието, че вменените на жалбоподателя нарушения съответстват на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Вменените на жалбоподателката нарушения са по чл. 194, ал. 2, т. 4 – нарушение на правилата на етичния кодекс, като същите са квалифицирани като тежки, за които се налага най – тежкото наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, пред. 2 – злоупотреба с доверие и т. 13 – деяние несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата. Във връзка с така очертаните хипотези на правните норми въз основа на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание и предвид установените факти и събраните доказателства, правилно в оспореното съдебно решение е прието, че са били налице материално – правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Правилно е прието, че от доказателствата се установява, че жалбоподателя е злоупотребила с оказаното му доверие с оглед на правомощията му да предотвратява, пресича и ликвидира опитите на затворниците да извършват нарушения и престъпления, както и на вменените му задължения да спазва изискванията за достъп до информация, като съблюдава правилата за защита на квалифицираната информация, както и да не използва информацията с която разполага за користна цел, нито да я разгласява пред други лица, освен по предвидения в закона ред, както и да пази доброто име на институцията и да не се възползва от правомощията си и служебното положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел. Установяването и трайното поддържане на контакти с лишени от свобода извън регламентирания в ППЗИНЗС ред; неуведомяването за наличие на такива взаимоотношения с лишени от свобода по установения ред, неизпълнение на основни задачи на заеманата длъжност –бездействие по отношение на нарушение извършено от лица лишени от свобода -притежание на неразрешени вещи, използване на познанството с лишени от свобода за решаване на лични въпроси /договаряния за покупка на телевизор и относно сделка с недвижим имот в кв. Виница/, многократно извършени действия на посредничество между лишен от свобода и неговата майка, услуги в полза на лишен от свобода и особено фотографиране на участък на физически заграждение-пост № 8, явявящ се уязвимо място, което по думите на самия жалбоподател е изпратил на своята приятелка – всички тези действия са в грубо противоречие и с нормите и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията и Главна дирекция "Охрана". По този начин е допуснато нарушение и на закона, и на служебните задължения по длъжностната му характеристика, както и на етичните правила. Правилно включително по другите съображения, изложени в оспореното съдебно решение, които настоящият състав споделя напълно, е прието, че безспорно са доказани вменените на жалбоподателя нарушения, за които законът предвижда налага не най – тежкото дисциплинарно наказание. Дисциплинарно наказващият орган е спазил чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на МВР, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което като е отхвърлил жалбата срещу нея, Административен съд - Варна не е допуснал нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Същото е подробно мотивирано, като в мотивите на съда са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда/чл. 172а, ал. 2 АПК/. Административен съд-Варна е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, следва касаторът да заплати на ГД "Изпълнение на наказанията" сумата 100 лв. определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК, съставляваща разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение