Решение № 12368 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2016 г.

Решение № 12368 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3003/2016 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Х. И. от гр. С., подадена чрез упълномощен адвокат А. С., против решение № 92 от 01.12.2015 г. по адм. д. № 134/2015 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 02-190-6500/12343 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и е осъдена да заплати на ДФЗ 991,30 лв. разноски по делото, от които 220 лв. за съдебно-техническа ескпертиза и 771,30 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касаторът твърди, че неправилно съдът се е позовал на приета СТЕ, както и не е установил наличие на обстоятелства, които да изключват прецесния БЗС от допустимия за подпомагане слой. Твърди, че са изпълнени изискванията за поддържане на БЗС в добро земеделско състояние, като са представени дневници за извършваните агротехнически мероприятия, поради което не е било налице основание за постановяване на отказ за подпомагане. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени уведомителното писмо за отказаното финансиране, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция оспорва касационната жалба чрез упълномощен гл. юрисконсулт Л. Ж., който с писмена молба пледира за оставяне в сила обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като в хода на повторното съдебно производство са изяснени обстоятелствата, подлежащи на допълнителна проверка, съобразно указанията на ВАС. Според участващия по делото прокурор в случая е е установено, че заявената за подпомагане площ не се поддържа в съответствие с агротехническите изисквания и не съставлява земя в добро земеделско състояние, като органът е извършил специализирана теренна проверка на място. Сочи, че от приложената по делото СТЕ се потвърждават изцяло изводите на административния орган по за наложената санкция, съобразно изискванията на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Н. Х. И. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 92 от 01.12.2015 г. е отхвърлена жалбата на Н. Х. И. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 02-190-6500/12343 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Със същото решение Н. Х. И. е осъден да заплати на ДФ "Земеделие" със седалище и адрес на управление гр. С., направените поделото разноски в размер на 991,30 лв. разноски по делото, от които 220 лв. за съдебно-техническа ескпертиза и 771,30 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Установено е, че процесното уведомително писмо е обективирано в изискуемата писмена форма при спазване на законовата процедура, като не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е преценил, че при извършени административни проверки, както от извършената теренна проверка на 24.09.2013 г., така и от допусната и приета съдебно-техническа експертиза са потвърдени констатациите относно неподдържане на процесното БЗС в добро земеделско състояние. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като жалбоподателката е заявила площи, които не стопанисва и Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане в съответствие с чл. 58, § 2 от Регламент № 1122 от 2009 г., съгласно който, когато процентът на наддеклариране е над 20 %, но до 50 %, какъвто е процесният случай от 40,68 %, санкция за бъдещ период не се налага, но и не се отпуска финансова помощ. Налице е и пълно съответствие между констатациите на административния орган и тези на вещото лице и изслушаната експертиза, която е приета без оспорване от страните. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо, е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт, в тази част, е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Това е така, защото административният съд точно е установил, че оспореното уведомително писмо е издадено в предвидената от закона форма, в съответствие с административно-производствените правила и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за допустимостта на финансовото подпомагане. Също така съдът е изпълнил дадените указания с решение № 9921 от 28.09.2015 г. по адм. д. № 4781/2015 г. на Върховния административен съд, по отношение установяване на обстоятелствата, свързани с включване на процесния парцел в площ недопустима за подпомагане. Постановеният отказ е и материално законосъобразен, като констатациите на административния орган са изцяло потвърдени от неоспорената съдебно-техническа експертиза по делото. Обективно е установено от съда, че жалбоподателката е подала заявление за подпомагане за кампания 2013 г. и последващо заявление за редакция на първоначалното заявление от 05.04.2013 г., с които е заявила за подпомагане по АЕП /Агроекологични плащания/ 3 броя парцели, с обща заявена площ от 6,19 ха. След извършване на административни проверки е установено, че недопустимата за подпомагане площ по АЕП е 1,81 ха от 1,82 ха от БЗС 47696-86-2 в землището на с. М., заявен като култура с код 223010 /орехи/ попада извън допустимия за подпомагане слой. Установено е, че за кампания 2013 г. жалбоподателката е заявила за подпомагане площи, които попадат в частта от територията на страната извън извършеното през 2013 г. заснемане и за която МЗХ не разполага с актуална за кампанията цифрова ортофотокарта, която да бъде дешифрирана, поради и което актуализацията на СИЗП и на специализирания слой за кампания 2013 г. е била извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване допустим слой. Установено е, че по протокол от 02.10.2013 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 24.09.2013 г. на територия, в която се включва и землището на с. М. и снимка от 24.09.2013 г. се установява, че проверяваната площ е в недобро агротехническо състояние и не отразява признаци на обработена площ, като са констатирани самозалесяване, храстовидна растителност, липса на поддържане на ореховите насаждения в облагороден вид. Констатациите се потвърждават и от допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, въз основа на която административният съд е приел, че констатациите по УП се потвърждават от експертизата. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че не е допуснато нарушение от страна на административния орган, както на административнопроизводствените правила, така и на материалноправния закон. Съдът правилно е приел, че в УП е мотивиран отказът с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и приложимата разпоредба на чл. 58 от Регламент № 1122 от 2009 г., за отказа за финансиране предвид установения размер на общата недопустима за подпомагане площ в размер на 1,81 ха спрямо установената площ от 6,19 ха, представляваща - 40,68 % и който попада в обхвата над 20 % до 50 %. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил доказателствата по делото, че административният орган не е доказал, че процесната площ не е стопанисвана и поддържана в добро земеделско състояние. Обосновано съдът е приел, че в административния акт са посочени фактическите основания за постановяване на отказа, както и са изложени в таблици декларирана и установена за подпомагане площ. Правното основание за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, като е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (в приложимата редакция преди - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) - кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой. Правилно съдът е съобразил протокол от 02.10.2013 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 24.09.2013 г. на територия, в която се включва и землището на с. М. и снимка от 24.09.2013 г., от които се установява, че проверяваната площ е в недобро агротехническо състояние и не отразява признаци на обработена площ, наличие на самозалесяване, храстовидна растителност, липса на поддържане на ореховите насаждения в облагороден вид. Констатациите на органа са потвърдени и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Също така съдът е анализирал и съобразил протокол-опис към договора за наем на процесната площ, както и извършени агротехнически мероприятия, отразени в Дневник на агротехническите мероприятия, като е направил обоснован извод, че в периода от 27.02.2013 г., когато е получено държането на наетата площ по протокола-опис, до края на стопанската година за съответната кампания 2013 г. - 01.10.2013 г. спрямо процесната площ с идентификатор 47696-86-2-1 не е отразена извършена нито една агротехническа дейност. Съобразено е от съда, че са извършени дейности на 04.10.2013 г. - дискуване, и на 05.10.2013 г. - варосване на дръвчета, резултатите от които са относими за кампания 2014 г., относима за стопанската 2014 г. с начална дата на периода - 01 октомври 2013 г., но не и за кампания 2013 г. В тази връзка съдът е съобразил и заключението на СТЕ, по която е направен извод, че процесният парцел не се поддържа в добро земеделско състояние, което съставлява и причина за невключването му в специализирания слой, както и че е включен в допустимия за подпомагане слой, но за кампания 2014 г., като съобразил съществената разлика в състоянието на парцела при теренната проверка относим за кампания 2013 г. и състоянието на парцела включен в специализирания слой за 2014 г. след извършената обработка през м. октомври 2013 г. От заключението на вещото лице е установен размерът на наддекларираната площ, процентното съотношение между декларирана и установена площ, причините за недопустимост, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за отказа за подпомагане. Неоснователни са доводите на жалбоподателката свързани с одобрения специализиран слой за кампания 2013 г. Със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, е одобрен специализирания слой за кампания 2013 г., като тази заповед не е обжалвана от жалбоподателката и същата е влязла в сила по отношение на нея и затова слоят е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се поддържат в добро земеделско състояние, което е основание за изключване от одобрения слой за съответната кампания. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Касационната жалба срещу обжалваното решение в частта му за присъдените в полза на ДФ "Земеделие" разноски е основателна. Съдът е приел, че претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в хипотезата на чл. 8, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г./, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: т. 3. при интерес от 5000 до 10000 лв. - 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5000 лв. В тази връзка съдът е приел, че постановеният отказ касае сумата от 8825,57 лв., конкретизирана на стр. 7 от уведомителното писмо, и дължимото юрисконсултско възнаграждение се равнява на 771,30 лв. В тази част решението на административния съд е неправилно, постановено в нарушение на чл. 143, ал. 4 от АПК и при несъобразяване на ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС. В съответствие чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Закона за адвокатурата. В съответствие с ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС в случаите, в които отхвърли оспорването срещу административния акт, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. Определянето на възнаграждението за юрисконсулт не е пропорционално на материалния интерес по чл. 8, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г./, а е дължимо в минималния размер на 300 лв., поради това, че в производството по оспорване на административни актове по ЗПЗП, съдът не постановява осъдително решение по същество и не присъжда претендирания размер на финансово подпомагане, а задължава административния орган ( изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция) като оторизиран орган, да разпореди съответния размер на финансово подпомагане. Освен това при определяне на юрисконсултско възнаграждение не се съобразява договор за процесуално представителство, както е в случаите с упълномощен адвокат по чл. 36 от ЗА, както и не се преценяване наличието на реално внесени и направени разноски, а се присъжда минималния размер, определен по Наредба № 1 за адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер над 300 лв. до пълния размер на сумата 771,30 лв. като неправилно следва да бъде отменено. В останалата част, обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 9 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение