Решение № 2367 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2020 г.

Решение № 2367 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Алиева от гр. Хасково срещу Решение № 327 от 08.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1093/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково. Касаторът твърди наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от А. Алиева срещу Община Хасково иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер. Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка А. Алиева не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Община Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС- Хасково е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от А. Алиева срещу Община Хасково за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и морален тормоз от незаконосъобразен административен акт – Заповед № Н-174 от 02.07.2019 г. на кмета на община Хасково, с която е прекратено наемното й правоотношение за жилище, находящо се на [улица] гр. Хасково Ищцата твърди, че в следствие на заповедта се е чувствала обидена, тъй като общината "умишлено" накърнила гражданските й права с отправеното искане за представяне на допълнителни документи във връзка с наемното правоотношение. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС Хасково е отхвърлил изцяло така предявения от А. Алиева срещу Община Хасково иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че, макар предявеният иск да е допустим като насочен срещу надлежен по смисъла на чл. 205 от АПК ответник и при наличието на обявен за нищожен административен акт, от който се претендират вредите, същият е неоснователен по следните съображения: Според АС-Хасково ищцата не е ангажирала доказателства за наличието на претърпени вреди от вида на твърдените от нея, както и за наличието на причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива вреди и обявената за нищожна заповед на кмета на общината, Липсват доказателства за увреждане или влошаване на здравословното й състояние непосредствено след издаване на нищожната Заповед № Н-174 от 02.07.2019 г. на кмета на община Хасково, за да се установи наличие на настъпила вследствие постановяването на административния акт вреда. Според АС Хасково твърденията на ищцата за причинения й от Община Хасково тормоз във връзка с отправени до нея искания за представяне на допълнителни документи, свързани с наемното правоотношение помежду им, са неоснователни. Изискването на документи не може да се определи като действие, водещо до накърняване на граждански й права, тъй като същото е законово регламентирано и уредено в сключения между двете страни договор за наем на общинско жилище. Съдът е заключил, че твърдените негативни психически изживявания на ищцата не са резултат от издаването на обявявания за нищожен административен акт и не съставляват пряка и непосредствена последица от него. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за наличието на касационни основания по чл. 203, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС Хасково в мотивите на съдебния му акт доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. За пълнота на изложението, настоящата инстанция следва да отбележи, че правилно АС Хасково е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на Алиева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, недоказано по делото остава както реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в психически и морален тормоз от обявен за нищожен административен акт, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и нищожната заповед. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала по несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива вреди и обявената за нищожна заповед на кмета на община Хасково за прекратяване на наемните й правоотношения. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение