Решение № 4485 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15449/2008 г.

Решение № 4485 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15449/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от митница-Бургас против решение № 890/15.10.2008 г. постановено от Административен съд-Бургас по адм. д. № 616/07 г. от Бургаски административен съд, с което е отменено ППСПДВ № 16/07 г. на началника на Митница Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на РМД-Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу постановлението. Ответникът по касационната жалба - "Фиш Порт" АД, гр. Бургас не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Аленсис" ООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: С постановлението, предмет на контрол пред Административен съд - Бургас на складодържателя "Фиш Порт" АД и вложителя "Аленсис" ООД са определени допълнително задължения (мито, продуктова такса и ДДС) за част от стоката по ЕАД № 100117-22/09012006. Няма спор между страните, че по посочения ЕАД е внесен лук от Ливан в размер на 822 760 кг. Така също липсва спор, че на посочената стока на 09.01.06 г. е дадено митническо направление- митническо складиране с идентификация на склада - този на "Фиш Порт" АД. Установено е и не се спори между страните, че за част от тази стока е дадено направление внос, реекспорт и транизит, за друга част, че е унищожена под митнически контрол чрез метода на загробването, а оставащата разлика е 91 127 кг. Спорът между страните е дали тази разлика е липса по смисъла на ЗМ и ЗДДС или е резултат от естествена фира. Първоинстанционният съд е отменил изцяло постановлението, като е приел, че то страда от съществен порок във формата, а именно- липсата на конкретизация на правното основание. Настоящата съдебна инстанция преценява решението като правилно, като краен резултат, но с различни мотиви. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че постановлението страда от съществен порок, тъй като в него не било конкретизирано, кое от изброените изисквания в чл. 107 от ЗМ е нарушено. Посоченото в постановлението, правно основание за възникване на митническото задължение (чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ) преценявано ведно с разпоредбата на чл. 199, ал. 2 от ЗМ води до извод, че твърдяните от митническите органи нарушения са тези визирани в чл. 107, т. 2 (да изпълнява задълженията, произтичащи от складирането на стоките) и т. 3 (да спазва, условията, определени в разрешението) от ЗМ. В постановлението обаче не се сочи кои точно задължения и условия не са изпълнени от складодържателя. Липсата на мотиви в постановлението води до необоснованост на изводите на митническия орган за допуснати нарушения от страна на складодържателя, а от там и до незаконосъобразност на постановлението. В конкретния случай, разгледано и по същество, постановлението е незаконосъобразно. От съпоставката на броя на "гаците" (60 400 бр.) за които е дадено митническо направление - митническо складиране в склад А (1999/00036 с броя на гаците, за които след това е дадено друго митническо направление - внос, реекспорт и с броя на гаците, унищожени под митнически контрол е видно, че няма разлика в броя на постъпилите в склада гаци с тези на излезлите от там. Очевидно е, че разликата в килограмите на внесената и изнесената от склада стока, е в резултат на осъществени гнилостни процеси и такива на развала на стоката. За наличието на такива процеси са събрани гласни доказателства (св. Джендов), а за такива свидетелства и фактът на унищожаване под митнически контрол на част от стоката. В тежест на органа издал постановлението е да докаже, че развалена част от стоката е резултат от поведението на складодържателя. Доводи и доказателства в тази наскока обаче не са правени и събирани по делото, поради което това обстоятелство следва да се приеме за недоказано. С оглед на посочените съображения, изводът, който се налага е, че разликата в килограмите на въведената в склада и изведената от него стока) лук (се дължи на гнилостни процеси, в резултат на които стоката в посочените килограми) 91 127 кг. (е унищожена поради причини свързани с естеството и, което води до погасяване на митническото задължение за нея, по аргумент от чл. 212, ал. 1, б. "б" от ЗМ, респективно до необлагането и с ДДС поради наличие на "доказателства за друго" по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС) отм. Решението като краен резултат е правилно, поради което следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд