Решение № 2462 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2011 г.

Решение № 2462 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Антоанета Димитрова Новоселска от гр. Враца, подадена чрез адв. Димитър Георгиев, срещу решение № 7/11.04.2011 г. постановено по адм. дело № 81/2010 г. на Административен съд Враца, II състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци № 1- 085 от 28.09.2009 г. на Кмета на община Враца, относно определената такса депо ТБО в размер 283, 51 лв. и поддържане чистота на териториите за обществено ползване в размер на 759, 32 лв. - общо в размер на 1042, 83 лв., както и лихви върху тези суми съответно 69. 52 лева и 151. 48 лева - общо в размер 221 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че процесният имот е земеделска земя с непроменено предназначение /видно от Писмо № 2025-10 от 11.01.2011 г. на обл. Дирекция "Земеделие" гр. Враца/, независимо от това, че е включена в строителните граници на града, поради което такса депо и такса за поддържане чистота на териториите за обществено ползване не се дължат. Твърди се, че основата за изчисляване на таксите е завишена, тъй като е образувана на база на данъчната оценка за площта на имотите като УПИ с променено предназначение за строителство на промишлени сгради. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС-Враца в обжалваната част, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - Кметът на община Враца, в писмен отговор от 03.05.2011 г. и в с. з. чрез процесуалния си представител адв. Митов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Заинтересованата страна - Областен управител на Област Враца не излага становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Антоанета Димитрова Новоселска против Акт за установяване на публично вземане за такса битови отпадъци № 1- 085 от 28.09.2009 г. на Кмета на община Враца, в частта относно определената такса депо в размер 283, 51 лв. и поддържане чистота на териториите в размер на 759,32 лв., както и лихви върху тези суми съответно 69.52 лева и 151.48 лева - общо в размер 221 лв., АС-Враца е установил следното: От представения по делото нотариален акт № 194/1997 г. съдът е констатирал, че жалбоподателката се легитимира, като собственик на посочените в обжалваният акт недвижими имоти, които са в строителните граници на населеното място, в урбанизирана територия и не представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, като същото се доказва от приетите по делото заключение на СТЕ, както и представените официални документи от община Враца. Съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателката за състоянието на имота и невъзможността за използването му, тъй като те са неотносими за задължението й по реда на ЗМДТ. Установено е, че през периода 2006 г. - 2009 г. услугата поддържане чистота на общинските територии, обслужващи или служещи за достъп до имотите се предоставя от фирма БКС Враца ЕООД въз основа на подписан договор с Община- Враца за извършване на тази услуга. Обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата Община се извършва в Регионалното депо за битови отпадъци Враца- Мездра, което е въведено в експлоатация през 2000 г. и където до момента се обезвреждат БО, чрез депониране от общините Враца и Мездра. С оглед изричната разпоредба на чл. 71 от ЗМДТ съдът е приел, че независимо от обстоятелството, че процесният недвижим имот не е бил обитаван от хора, генериращи битови отпадъци не може да се обоснове извод, че таксата битови отпадъци не се дължи. Наред с това е констатирано, че жалбоподателката не е поискала да бъде освободена от заплащането на съответните такси за процесния период. Въз основа на приетата по делото СТЕ и останалите доказателства съдът е приел, че за периода 2006 г. - 2009 г. общината е извършвала дейности, които могат да бъдат определени като почистване на обществени територии, което определя, че тази такса се дължи. Не е било спорно и обстоятелството, че Община Враца разполага със сметище, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Съобразно изложеното АС-Враца е обосновал извода, че оспореният акт в частта относно такса депо за ТБО и поддържане чистота на териториите за обществено ползване е законосъобразен. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. По делото е безспорно, че касаторката притежава качеството на собственик и задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ на имотите през процесните периоди. Предвид разпоредбата на чл. 64 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, същата е задължена за заплащането на такса битови отпадъци при наличието на предпоставките и условията, посочени в Закона и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Враца, приета с Решение на Общински съвет- Враца. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включително и СТЕ, съдът е направил обоснован извод, че процесните имоти са в строителните граници на населеното място, в урбанизирана територия и не представляват земеделски земи по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Наведените в тази връзка доводи в жалбата, че процесните имоти са със статут на земеделски земи с непроменено предназначение, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В случая спорът е относно определените в процесния акт такса депо и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Тези две компоненти на ТБО са дължими винаги, изключения допуска само разпоредбата на чл. 71, т. 2 и 3 от ЗМДТ - и то при определени условия. Не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - само когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството, дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. От доказателствата по делото се установява, че през процесния период 2006 г. - 2009 г. услугата поддържане чистота на общински територии, обслужващи или служещи за достъп до имотите се предоставя от фирма БКС Враца ЕООД, въз основа на подписан договор с Община- Враца за извършване на тази услуга. Обезвреждането на битови отпадъци от територията на цялата Община се извършва на Регионалното депо за битови отпадъци Враца- Мездра, което е въведено в експлоатация през 2000 г. и където до момента се обезвреждат БО, чрез депониране от общините Враца и Мездра. Няма данни по делото касаторът да е бил освободен от заплащането на тези такси. В тази връзка правилно АС-Враца е приел за неотносими към спора документите представени, по искане на жалбоподателката с писмо от 21.02. 2011 г. на общ. Враца (стр. 287- 323 по делото), тъй като касаят друга административна процедура по освобождаване от дължима такса и различен период след 02.02.2010 г. Настоящият състав намира, че Административен съд - Враца е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон, с оглед на което решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника - Община Враца следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в доказания размер - 350 лв., съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.01.2012 г. /л. 15/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на VIII отделение