Решение № 3080 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15282/2008 г.

Решение № 3080 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15282/2008 г., VII о., докладчик председателят Елена Златинова Производството по делото е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Агракомерс" ООД гр. Русе, кв. "Средна кула", ул. "Басарбовска" № 1, подадена чрез процесуален представител адв. Недялков срещу решение № 44/7.10.2008 г., постановено по адм. д. № 374/2008 г. на Административен съд гр. Русе, като се иска отмяната му с мотивирани оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, както и за нищожност на обжалваният административен акт. В жалбата се твърди, че административният акт е издаден от некомпетентен по смисъла на чл. 51, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 8 и 13 от Закона за храните административен орган, предвид количеството и стойността на храните, за които е издадено предписанието. Поддържа се неправилност на извода за доказано нарушението по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗХ, тъй като в иззетите храни не са вложени заблуждаващи потребителя добавки, изследването на съдържанието им е извършено от нелицензирана лаборатория и издаденият протокол не е придружен от заключение по образец за съответствие на пробата храна с БДС. Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като отказът да допусне съдебно-техническа експертиза е довел до необоснованост на съдебният акт. Касаторът се представлява от адв. Недялков, който поддържа искането за отмяна на съдебното решение и на административния акт, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Ответният административен орган - старши инспектор в отдел "КХОХ" при РИОКОЗ-Русе, не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и на твърдението за нищожност на административният акт, в който не се сочи количеството на храните, чиято реализация е спряна, но в протокола за вземане на проба е посочено количество от 240 кг. доматено пюре. Касаторът не е поискал втора проба на основание чл. 39, ал. 3 Закона за здравето. Обжалваното решение е неблагоприятно за касатора, съобщено му е на 21.10.2008 г. и жалбата е постъпила на 4.11.2008 г. Тъй като е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, която има правен интерес от обжалването, жалбата е процесуално допустима. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, след като обсъди оплакванията по жалбата и служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК провери съдебният акт за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, установи следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Агракомерс" ООД - гр. Русе срещу Предписание № 446/24.06.2008 г. на старши инспектор в отдел "КХОХ" при РИОКОЗ гр. Русе. С посоченият административен акт на основание чл. 30, ал. 1, т. 8 и 13 от ЗХ е наредено в срок до 30.06.2008 г. да се изтеглят от търговската мрежа и съхранят в обекта Цех за плодови и зеленчукови консерви, стопанисван от "Агракомерс" ООД-Русе всички храни, в които е вложено доматено пюре, внос от Китай, произведено на 27.07.2007 г., както и да се предостави на РИОКОЗ-Русе писмена информация за фирмите-дистрибутори на продуктите, в които е вложено доматено пюре, внос от Китай, произведено на 27.07.2007 г. и информация за техния вид и количество и населените места в България и ЕС, в които те се реализират. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че при извършеният лабораторен анализ за контрол върху храни-кетчуп "Класик" и доматено пюре, произведени от "Агракомерс" ООД гр. Русе с вложено в тях доматено пюре, внос от Китай, с дата на производство 27.07.2007 г. и срок на годност 24 месеца, в същите е установено наличие на тартразин и алура червено- в доматеното пюре и тартразин- в кетчупа "Класик". От този факт е извел правен довод за наличие на фактическо основание, попълващо хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, и за наличие на компетентност по същата правна норма за държавният здравен инспектор да издаде писмено предписание за спиране реализацията на стоки със значение за здравето на човека при съмнение за тяхната безопасността, поради нарушени разпоредби на Наредба № 8/16.04.2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните, цитирани в административния акт. Представените от жалбоподателя писмени доказателства за взети втори проби и извършени повторно анализи на храните акт са преценени за неотносими към правния спор, тъй като се отнасяли до доматено пюре, което не е с дата на производство 27.07.2007 г. и срок на годност 24 месеца. Решението е постановено при неправилно приложен материален закон. Съдът е преценявал законосъобразността на административния акт съобразно общите норми на Закона за здравето, вместо в съответствие с изискванията на специалния Закон за храните и издадените по приложението му подзаконови нормативни актове. Оспореното предписание е издадено от държавен здравен инспектор при РИОКОЗ Русе на основание чл. 30, ал. 1, т. 8 и т. 11 от Закона за храните. На основанието по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗХ компетентните административни органи могат да спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, поради което предпоставка за прилагането й е установено нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗХ. Следователно, влагането на оцветители в произведените от "Агракомерс" ООД Русе храни в противоречие с изискванията на Наредба № 8/2002 г. е съставомерно нарушение за прилагане на предвидената в чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗХ принудителна мярка само ако има за резултат пряко или косвено застрашаване здравето на хората. Определената в административния акт мярка "да се изтеглят от търговската мрежа" процесните храни съответства по съдържание на предписаната в закона ПАМ "спиране реализацията на храни". Прилагането й изрично е мотивирано с категорични изводи, че реализацията на продуктите с вложено доматено пюре, внос от Китай, произведено на 27.07.2007 г., представлява риск за здравето на хората, докато в обстоятелствената част на акта се сочи, че се заблуждават потребителите относно вида и характеристиката на храната. Всяко от тези основания обосновава различни законови мерки - рискът за здравето на хората обосновава прилагането на ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗХ, докато влагането на неразрешени добавки, ароматизатори и разтворители, е основание по чл. 39 ЗХ за административнонаказателна отговорност и при това нарушение следва да се приложи ПАМ по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗХ само ако извършването му има за резултат пряко или косвено застрашаване здравето на хората. Съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя относно липсата на лицензия на лабораторията, извършила анализа на храните и не е съобразил в тази връзка изискванията по чл. 32 ЗХ. Предвид разпоредбата на чл. 31, ал. 2 т. 2 ЗХ неоснователно е игнорирал представените от жалбоподателя доказателства относно взетата на 25.05.2008 г. проба от доматено пюре-внос от Китай и представените в тази връзка сертификат на контрол от 27.06.2008 г., издаден от Столична РИОКОЗ и протокол за токсикохимичен контрол, издаден от Дирекция "Лабораторни изследвания" при Столична РИОКОЗ, като голословно се е позовал на липса на идентичност между изследваното при повторната проба пюре с това, вложено в храните, чиято реализация е спряна. В тази връзка е основателно възражението на касатора относно отказа да се допусне извършването на експертиза, защото делото е останало неизяснено от фактическа страна относно евентуалният риск за здравето на потребителите. Вместо това съдът е подменил фактическото основание на административния акт със "съмнения за безопасност" по смисъла на чл. 39, ал. 1 от Закона за здравето, респ. - чл. 30а ал. 3 ЗХ. Вследствие неправилно приложения материален закон съдът е извел несъответен на изискванията на чл. 51, ал. 2 ЗХ извод относно компетентността на издателя на акта. По смисъла на т. 1 по посочената правна норма мерките по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗХ се налагат със заповед на ръководителя на съответния компетентен орган, когато стойността на храните е до 10 000 лв., по т. 2 - от главният държавен инспектор при главния държавен ветеринарно-санитарен инспектор, когато стойността на храните е от 10 000 лв. до 100 000 лв., а над посочената горна граница на стойността на храните - от министъра на здравеопазването, съгласно т. 3. Оспореният административен акт е издаден от лице, заемащо длъжност "началник на отдел" в Дирекция "Здравен контрол" отдел "КХОХ" в РИОКОЗ Русе и съдът е констатирал, че има правата на държавен здравен инспектор, но не ги е съпоставил с установената в чл. 51, ал. 2 ЗХ персонална компетентност и с разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗ. Предвид изложеното, налице са основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебния акт и за връщането му на първата инстанция за установяване на релевантни за спора факти, в т. ч. и чрез извършването на съдебна експертиза, както за събиране на доказателства относно стойността на храните, чиято реализация е спряна, предвид оплакването за нищожност на административния акт. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс