Решение № 4848 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11265/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на Областна дирекция на МВР- Благоевград чрез юрк. В. Спасова и от С. К. Д. от гр.Петрич чрез адв. П. Точкова против решение N 2175 от 02.07.2024г., постановено по адм.д. N 276/2024г. по описа на Административен съд- Благоевград. С обжалваното решение, административният съд е осъдил ОДМВР Благоевград, да заплати на С. К. Д. сумата в размер на 1000.00лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменената Заповед за задържане на лице с рег. 314зз-70/09.03.2022 г., издадена от Б. И. Д. ПИ при РУ Петрич, към ОД на МВР Благоевград, ведно със законната лихва за забава, считано от 08.11.2023 г. - датата, на която влиза в сила съдебният акт, с който е отменен като незаконосъобразен административния акт до окончателното изплащане на сумата. В тази част решението се обжалва от ОДМВР-Благоевград с доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на решение, с което предявения от Д. иск за неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Касационният жалбоподател С. Д. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди над уважения размер от 1000лв. до пълния размер от 40 000лв., както и предявения иск за имуществени вреди в размер на 2 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2023г. Излагат се оплаквания за наличието на касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени , като му се присъдят и направените пред двете инстанции разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Трето отделение , като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадена от надлежни страна, за която решението в съответната обжалвана част е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на ОДМВР Благоевград е неоснователна, а касационната жалба на С. К. Д. е частично основателна. С процесното решение, Административен съд Благоевград е уважил като основателна и доказана исковата молба на Д. с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу ОДМВР Благоевград за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. 314зз-70/09.03.2022 г., издадена от ПИ при РУ Петрич в размер на 1000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до 40 000 лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна. Съдът е отхвърлил изцяло като неоснователна претенцията за имуществени вреди в размер на 2000лв. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел за установено че по отношение на ответника Областна дирекция на МВР Благоевград са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпването на реални вреди с неимуществен характер, в причинна връзка с отменения акт. Съдът е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на заповедта за задържане, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за Д. е полицейски служител при РУ-Петрич към Областна дирекция на МВР Благоевград, която е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. Не е спорно по делото, че издадената Заповед за задържане на лице с рег. 314зз-70/09.03.2022 г. от Б. И. Д. - полицейски инспектор в РУ гр.Петрич, към ОД на МВР Благоевград, основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР, с която е заповядано да се задържи за 24 часа С. К. Д. е отменена от Районен съд Петрич, като решението на районния съд е влязло в сила на 08.11.2023 г. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърдения за претърпени от Д. в причинна връзка с процесната заповед негативни психични и емоционални изживявания, както и имуществени вреди по повод направените от него разходи вследствие на влошеното му здравословно състояние. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че при задържането на Д. от полицейските служители, той се е почувствал унизен и притеснен, в резултат на което за продължителен период от време е изживял душевни болки и страдания, които са се отразили неблагоприятно върху цялостното му здравословно състояние, което се е влошило. Това е довело до увеличаване приема на лекарства, свързани с хроничната болест на Ст. Д. [заличен текст], които са се обострили, а също така е изпитал унижение от накърненото му добро име, с което се е ползвал в обществото. Настоящата инстанция споделя изведените от решаващия състав на АС-Благоевград изводи, че по делото са установени и безспорно доказани конкретни проявления на преживените от Д. негативни емоции като следствие от незаконосъобразната административна дейност, изразяваща се в неправомерното му задържане за 24 часа. В резултат на този акт , той е изпитвал неудобство и притеснение , дискомфорт и стрес. Незаконосъобразното му задържане се е отразило на начина му на живот, на отношенията му с околните, довело е до промяна в ежедневните му навици. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от АССГ фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи за наличието на всички изискуеми се елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Неоснователно е твърдението на ответника, че не е доказано настъпването на неимуществена вреда за ищеца по вина на ответната страна. Видно от показанията на свидетелите Н. К. и М. Д., С. Д. е изпитвал безпокойство, унижение и страх, породили физически и психически страдания и последиците от тях са се отразили негативно на здравословното му състояние. Негативните изживявания са причинени неимуществени вреди, които подлежат на справедливо обезщетяване. Съгласно приложимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени . В тази връзка, настоящият състав намира, че размерът на обезщетение за причинените на Д. неимуществени вреди е твърде занижен и символичен и не съответства на реалните вреди, причинени му от незаконосъобразното задържане. От показанията на свидетеля Н. К. се установява, че след освобождаване от задържането му С. Д. е имал високо кръвно налягане; същият е бил кандидат за общински съветник, но хората са започнали да го отбягват и това неминуемо се е отразило върху репутацията му, а също така лечението му по отношение на заболяването [заличен текст], след 09.03.2023 г. е било променено. В показанията си свидетелката М. Д. твърди, че съпругът й С. Д. е имал [заличен текст] още преди да се запознаят, след задържането, общото му здравословно му състояние се влошило повече и в момента [заличен текст]. Също така разказва, че С. Д. е бил кандидат за общински съветник и политическата му кампания след задържането му пострадала, тъй като хората са се отдръпнали от него дори и в социалните мрежи (Фейсбук). Показанията на тези свидетели са последователни, непротиворечиви и от тях безспорно се установява, че в резултат на незаконното му задържане, Д. е преживял унижение и стрес в по-голяма степен от обичайното, както предвид влошеното му здравословно състояние, така и с оглед известността му в обществото и негативното отразяване на политическата му кариера. По изложените мотиви, настоящият състав намира, че съдебното решение в обжалваната от него част по отношение на присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отменено и искът следва да бъде уважен в размер на 5 000лв., който размер е справедлив и е съобразен с последствията от незаконосъобразното задържане. По отношение на предявената искова претенция за причинени имуществени вреди, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Правилно решаващият състав е отхвърлил претенцията като неоснователна и недоказана. За доказване на твърдяните имуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства, но както правилно е изложил съдът в мотивите на съдебния акт, свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани. Разпитаните свидетели не са специалисти по [заличен текст] болести. За установяването на влошено [заличен текст] вследствие на задържането му [заличен текст] на ищеца, са необходими специални знания. В тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване е да ангажира съответните доказателства в подкрепа на твърденията си. По делото не е поискано назначаване на съдебно-медицинска експертиза , изготвена от специалист по [заличен текст] болести, който да установи, че именно в резултат на отменената заповед за задържане и конкретно от самото задържане се е влошило зрението на С. К. Д.. Не е поискан и разпит на лекуващия лекар, за да бъдат кредитирани представените медицински документи, за разчитането на които съдът не притежава необходимите специални знания. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател С. Д. следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковата претенция общо в размер на 550лв., от които 200лв.- договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 280лв.- договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 70лв.- държавна такса за касационното обжалване. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение