Решение № 1449 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12813/2016 г.

Решение № 1449 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12813/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на труда и социалната политика срещу решение № 9206/27.07.2016 г. по адм. д. № 3461/2016 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/. Въвежда касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Приема за неправилен извода на тричленния състав на ВАС досежно придаденото чрез оспорената заповед № 24/16.02.2016 г. обратно действие на правилото на чл. 74м, ал. 1, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ - ДВ, бр. 101/2015 г., спрямо правоотношения и юридически факти, настъпили преди влизането му в сила. Сочи решение № 8033/30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2016 г. в обратна насока. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата на "В. Ж." ЕООД срещу заповед № 24/16.02.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. Ответникът, "В. Ж." ЕООД чрез управителя И. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че страните не спорят по фактите, а по приложението на правото, като излага доводи в насока правилност на изводите на решаващия състав относно придаденото обратно действие на сочената погоре правна норма. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, петчленният състав на ВАС приема валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Касаторът не навежда възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Относно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите. Въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства, тричленният състав на ВАС е установил съответстваща фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция: "В. Ж." ЕООД на 19.11.2012 г. е подало до Агенция по заетостта заявление за регистрация като предприятие, което осигурява временна работа /л. 29 по делото/. На 30.11.2012 г. на основание чл. 85, ал. 4 ЗНЗ във връзка с чл. 81а, ал. 1 ЗНЗ, директор Дирекция "Инспекция по труда" издава срещу "В. Ж." ЕООД наказателно постановление № 20-2002473 от 30.11.2012 г. за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа без регистрация в Агенцията по заетостта /л. 15 по делото/. На 27.12.2012 г. дружеството е регистрирано под № 35 за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, за което е издадено нарочно удостоверение /л. 63 по делото/. На 29.10.2013 г. влиза в сила наказателно постановление № 20-2002473 от 30.11.2012 г., издадено от директор на Д "ИТ", като потвърдено с решение № 299/29.10.2013 г. на Административен съд С. по адм. д. № 260/2013 г. Със заповед № 24 от 16.02.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 74м, ал. 1, т. 4 ЗНЗ е прекратена регистрацията на "В. Ж." ЕООД за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа. Последната е предмет на контрол за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС. Правилни са изводите на съда досежно компетентността, формата, реквизитите, законосъобразността на процедурата по издаване на заповедта и съответствието между изписаната фактиеска обстановка и приложената правна квалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 74м, ал. 1, т. 4 ЗНЗ, регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице: при влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание по чл. 81а, ал. 1, издадено преди регистрацията за извършване на дейността. В случая наказателното постановление за налагане на административно наказание по чл. 81а, ал. 1 ЗНЗ на дружеството е с дата 30.11.2012 г. Датата на регистрация на дружеството при Агенцията по заетостта като предприятие, което осигурява временна работа, е 27.12.2012 г. А соченото НП е влязло в сила след регистрацията - на дата 29.10.2013 г. От обективна страна са осъществени всички елементи от фактическия състав. Заповедта е издадена във валидна писмена форма, от компетентен орган. Отразените факти субсумират изписания от правна страна състав. Изложеното погоре напълно съответства на изводите на тричленния състав на ВАС в обжалваното решение. За да отмени заповедта, решаващият състав е приел, че предвид датата на влизане в сила на нормата на чл. 74м, ал. 1, т. 4 ЗНЗ - ДВ бр. 101/2015 г., тя е неприложима по отношение на факти и правоотношения, реализирани преди това. Като е обосновал материалноправен характер на правилото, съдът е извел действие на същото занапред. Оттук е направил извод, че нормата намира приложение само относно правоотношения и юридически факти, настъпили след влизането й в сила. Петчленният състав на ВАС не споделя последния правен извод при следните съображения от правна страна: В действителност, релевантните за състава факти са възникнали през 2012 г. - 2013 г., а приложената правна норма е в сила след 22.12.2015 г. Правилно съдът е приел, че същата е с материалноправен характер. Според петчленния състав на ВАС, приложението на нормата на чл. 74м, ал. 1, т. 4 ЗНЗ - ДВ, бр. 101/2015 г. по отношение на факти, реализирани 2012 г. - 2013 г. не обуславя извод за неправилно придаване от административния орган на обратно действие на същата. Фактическият състав включва факт с правно значение, който се е реализирал в минал период. Преценката на органа се реализира към датата на издаване на акта. Към тази дата, така реализираните вече факти са релевантни за съставомерността съгласно действаща към този момент правна норма. Прекратената регистрация има действия за в бъдеще. Прилагането на нормата не обосновава извод за заличаване на регистрацията като неправилно извършена към миналия момент, за да обоснове извод за обратно действие. Напротив. Към 27.12.2012 г. регистрацията на дружеството е реализирана съгласно нормативните изисквания към този момент. След 22.12.2015 г. нормата на чл. 74м, ал. 1, т. 4 ЗНЗ задължава министъра на труда и социалната политика да осъществява контрол като прекратява регистрацията занапред на дружества, по отношение на които има влязло в сила НП за посочено нарушение извършено преди датата на регистрацията им, но влязло в сила след датата на регистрацията им. В тази насока съдебният състав споделя мотивите, отразени в решение № 8033/30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2016 г. Горното обосновава извод за непралино приложение на материалния закон от страна на решаващия съдебен състав по адм. д. № 3461/2016 г. на ВАС, чиито съдебен акт следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вместо него се постанови друг, с който да се отхвърли жалбата на "В. Ж." ЕООД срещу заповед № 24/16.02.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. Последната е издадена от компетентен орган, във валидно писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, "В. Ж." ЕООД трябва да се осъди да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от 100 лв. разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд