Решение № 4662 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1887/2026 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор „Проверки“ в ТД на НАП - Варна срещу решение № 172/07.01.2026 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 788 по описа за 2025 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № BG16RFOP002-2.101-2781/31.01.2025 г. издаден от началник сектор „Проверки“ в ТД на НАП – Варна. Касаторът оспорва правните изводи на първостепенния съд за пороци във формата на оспорения индивидуален административен акт и за противоречието му с материалния закон. Възсъздава познавателната си дейност от извънсъдебната фаза на производството, като изразява убеждение, че е заявена и установена свързаност по чл. 4, ал. 8 ЗМСП в хипотезата на отношенията по чл. 4, ал. 5, т. 1 ЗМСП на получилия безвъзмездна финансова помощ адресат на акта и обсъдените в мотивите му четири други дружества, като тези свързани предприятия са осъществявали дейността си на географски пазар, обхващащ територията на страната. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „МН – Блек сий“ ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения Адм. съд Варна АУПДВ са установени публични държавни вземания в размер 4110,23 лева и в размер 1727,49 лева. Първото вземане е за възстановяване на неправомерно получена безвъзмездна финансова помощ по процедура BG16RFOP002-2.101 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки ІІ“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., а второто е за лихва за забава върху първото за периода от предоставянето на помощта до датата на издаване на АУПДВ. Субект на задължението за възстановяване на финансовата помощ е „МН – Блек сий“ ООД. Прието е, че дружеството не се класира в допустимата за предоставяне на помощта по процедурата категория предприятия, а именно: микро, малко или средно такова, по смисъла на чл.3 и чл.4 ЗМСП, тъй като е голямо предприятие. Категорията му е определена, като е въведено твърдение, че това дружество, заедно с „ЛИА – Варна“ ООД, „Мандарин – МН“ ООД, „Нестор – мартини“ ООД и „Масса 88“ ООД представляват свързани предприятия по чл. 4, ал. 8 ЗМСП и при установена средносписъчна численост на персонала на всеки от търговците е изчислен общ брой на лицата, полагащи зависим труд за ползвателя на помощта и за свързаните с него предприятия за отчетни периоди 2018 г., 2019 г. и 2020 г. За релевантните за изследването 2019 г. и 2020 г. не се постигало съответствие с изискването за средносписъчен брой на персонала по критериите за малко и средно предприятие. Доколкото кандидатът не покривал изискването за допустимост по условията за кандидатстване, то дължал възстановяване на предоставената помощ в пълен размер. Актът е издаден на основание чл. 166 ДОПК и чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИП.

С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ.

Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, тъй като длъжностното лице, упражняващо съответната публична функция, е включено в персоналния обхват на приложение № 1 към заповед № З-ЦУ-2635/19.12.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена в съответствие с чл. 26б, ал. 5, изр. 3 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Оспореният акт бил във формата за действителност и съдържал формално фактически и правни основания за издаването му. При действието на чл. 97, ал. 4 АПК (има се предвид чл. 97, ал. 1, изр. 2 АПК) мотивите на решението, постановено при обжалването на АУПДВ се смятали за част от мотивите на този акт.

Според първостепенният съд съществуват пороци във формата на АУПДВ и в решението на горестоящия орган, тъй като в мотивите на административния акт не е посочено кое от основанията по чл. 4, ал. 5, т. 1-4 във вр. ал.8 ЗМСП е налице и за установяване на свързаност на жалбоподателя с останалите дружества не бил посочен съответен пазар или вертикално свързан пазар, на който извършват дейност. Това нарушавало правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, засягало правото на защита на жалбоподателя и представлявало самостоятелно основание за отмяна.

Наред с горното, инстанцията по същество е възприела противоречие на административния акт с материалния закон. Съдът е обсъдил условията за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 Установил е, че в част 11 „Допустими кандидати“, т.11.1 Критерии за допустимост на кандидатите, подточка 3) е предвидено че допустими са само кандидати, които отговарят на изискванията за микро -, малко или средно предприятие съгласно ЗМСП и Препоръка на Комисията от 06.05.2003 г. относно определението за микро -, малки и средни предприятия.

В обжалваното решение е обсъден фактическият състав на свързаността на предприятията в хипотезата по чл. 4, ал. 8 ЗМСП на осъществени чрез физическо лице или група от такива лица отношения по чл. 4, ал. 5 ЗМСП. Прието е, че предприятията извършват дейността си чрез М. Н. Н. и Н. Я. Н., като първият притежава 50% от капитала на „МН – Блек сий“ ООД, „ЛИА – Варна“ ООД, „Мандарин – МН“ ООД и е собственик на 100% от капитала „МАССА 88“ ЕООД, а Н. Я. Н. притежава 50 % от капитала на „МН – Блек сий“, „Мандарин – МН“ ООД и „Нестор – Мартин“ ООД. Това осъществявало два от елементите от фактическия състав на свързаността по чл. 4, ал. 8 във вр. с ал. 5, т. 1 ЗМСП. За наличието на третия елемент било необходимо предприятията да извършват дейност КИД-2008 – 65.10 „Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“ или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари през периода 2019 – 2020 г.

Съдът отново е посочил липсата на мотиви за констатацията на администрацията, че дружествата извършват дейност на същия съответен или вертикално свързан пазар. Не било спорно, че в релевантния за спора период петте дружества са развивали икономическа дейност според КИД-2008 – 56.10, но „Мандарин – МН“ ООД е осъществявало дейността в гр. София, а останалите дружества в гр. Варна. Пространствената отдалеченост от 439 км между градовете и естеството на икономическата дейност изключвала взаимната заменяемост на двата пазара по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗМСП. Липсвала и вертикална свързаност на пазарите.

Като е изключил от средносписъчния състав на персонала на дружествата този на персонала на „Мандарин – МН“ ООД, административният съд е установил обща численост на персонала на останалите дружества като свързани предприятия в размер, който определя „МН – Блек сий“ ООД като средно предприятие по чл. 3, ал. 1 ЗМСП, макар да е декларирало да е малко предприятие, но това не го изключвало от обхвата на подпомагането.

Решаващият извод на съда е за незаконосъобразно установяване като публични държавни вземания на средствата по помощта като получени неправомерно. Не били осъществени предпоставките по чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИП.

Обжалваният съдебен акт е правилен.

Касаторът не оспорва правните изводи на съда за значението на дължимото въвеждане с оспорения административен акт на твърдение за вида на отношенията по чл. 4, ал. 5 ЗМСП между предприятията в привръзка с чл. 4, ал. 8 ЗМСП и за определяне на съответния пазар като част от мотивите му, а отрича възприятието на съда за съдържанието на АУПДВ, надградено с мотивите от решението на горестоящия орган от оспорването по административен ред и сочи за географски пазар, като част от съответния пазар, територията на страната.

В хипотезата на чл. 4, ал. 8 ЗМСП на свързаност на предприятията, фактическите основания на административния акт (вж. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК) следва да включват:

• Посочване на отношения между предприятията измежду лимитативно изброените в чл. 4, ал. 5 ЗМСП заради използваната в разпоредбата техника на препращане и заради особеностите на свързаността по ал. 8;

• Индивидуализиране на физическите лица, чрез които се осъществяват отношенията по ал. 5. В общата хипотеза на чл. 4, ал. 5 ЗМСП за свързаността на предприятията е достатъчно съществуването на посочените там отношения между тях. Специфика на свързаността по чл. 4, ал. 8 ЗМСП е осъществяването на отношенията от физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно.

• Определянето на съответен пазар или вертикално свързани пазари, тъй като допълнителен признак на тази проява на свързаност е предприятията да извършват дейността си или част от нея на такъв пазар или пазари.

Мотивите на оспорения АУПДВ не включват твърдение за характера на отношения по чл. 4, ал. 5 ЗМСП между предприятията, а позоваване на разпоредбата. В решението на горестоящия орган е възпроизведено съдържанието на чл. 4, ал. 5 ЗМСП, без да са надградени мотивите на оспорения административен акт с въвеждане на фактическо основание, което да се отнесе към някое от проявленията на отношение от разпоредбата.

Административният акт и юрисдикционният акт, постановен при оспорването му по административен ред, не дефинират съответния пазар (респ. вертикално свързаните пазари). Това опущение не се преодолява с последващо процесуално действие на административния орган в извънсъдебната или в съдебната фаза на производството, включително с фактическо твърдение или фактически довод в касационната жалба срещу отменителното първоинстанционно решение.

Първостепенният съд правилно е определил порокът във формата на административния акт (вж. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК) като съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл са понятието. Нарушението засяга правото на защита на адресата на акта, тъй като той следва да се брани срещу разпоредените с него неблагоприятни правни последици без да има яснота за фактите, които администрацията е възприела като източник на правомощието си да разпореди правната промяна.

Естеството на порока на административния акт засяга определянето на предмета на доказване и прилагането на правилата за доказателствената тежест (съобр. чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 8, ал. 2; чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК). АУПДВ е декларативен индивидуален административен акт. Той прави ликвидни (установени по основание и размер) възникналите по силата на закона публични вземания (съобр. чл. 166, ал. 2 ДОПК). Затова и по хипотеза в индивидуалния административен акт издателят му следва да посочи фактите (като част от мотивите – фактически основания; вж. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), с чието осъществяване обвързва правното си твърдение за съществуването на публичното вземане (арг. от чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК). Посочването на тези факти и представянето на доказателства за тях е израз на състезателното начало в процеса (съобр. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК), което се проявява антиципирано от гледна точка на съдебния административен процес с издаването на акта. За посочените в акта фактически основания за издаването му е тежестта на ответника в първоинстанционното производство да проведе главно доказване (вж. чл. 170, ал. 1 АПК). Те са част от предмета на доказване – чл. 153 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Недължима е била познавателната дейност на съда за установяване на факти, които не са част от предмета на доказване. Осъществяването ѝ е обосновано с пълнотата на проверката по чл. 168, ал. 1 АПК, но преценката за съответствие на акта с материалния закон предполага обвързването на правни последици с приетите за установени факти, а на установяване подлежат само юридическите и доказателствените факти от предмета на доказване.

Дължимо е оставянето в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение