Решение № 8551 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2009 г.

Решение № 8551 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3611/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Цветанка Вукова и Петър Вуков от гр. Самоков срещу решение № 704/08.12.2008 г., по адм. д. № 240/2008 г. на Административен съд - София област. Излагат се оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество. Ответникът началник Служба по геодезия, картография и кадастъра - София област не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Димитър Панев, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отменил по жалба на Димитър Панев и Катя Панева заповед № КД-14-23-104/16.11.2007 г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастъра - София област, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Самоков, одобрена със заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на изп. директор на АК за имоти с идентификатори 65231.909.61 и 65231.909.62, като се обединяват в нов имот с идентификатор 65231.909.358 в съответствие с регулационния план. За да постанови решението си съдът е приел, че касаторите са активно легитимирани да обжалват изменението в кадастъра като съсобственици на засегнат имот. Обсъдени са подробно документите за собственост, приетата за местността кадастрална карта и при правилно възприемане на фактическата обстановка по делото е установено за безспорно, че не е проведена надлежно процедурата за съставяне на акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР - Акта за непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта № 24-63/16.11.2007 г. е подписан само от съставителя. Съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г., поради което липсата на надлежно съставен и предявен на заинтересованите страни акт за непълноти и грешки в кадастъра съставлява нарушение на процедурата и е налице твърдяната незаконосъобразност на процесната заповед. Решението е обосновано от фактическа страна и е постановено при правилно приложение на материалните разпоредби на чл. 53 ЗКИР във вр. с чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Съгласно чл. 62, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а при неподписване на акта от заинтересуваните лица, респ. подписване с възражение, това обстоятелство се отбелязва от съставителя, и е основание за издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастъра. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР. В конкретния случай е безспорен факта, че акта не е подписан от съсобствениците на засегнатите от изменението имоти с идентификатори 65231.909.61 и 65231.909.62, което безспорно води до извода за наличие на нарушение на административната процедура от категорията на съществените. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от от Наредба № 3/28.04.2005 г., както правилно е приел административният съд е неприложима по силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА, тъй като в частта, с която се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, същата противоречи на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение,