Решение № 5748 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2009 г.

Решение № 5748 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на ЕТ "АСО - Соня Иванова" срещу заповед № ЗС-246/15.10.2009 г. на министъра на отбраната на Република България. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради противоречие с приложимите материалноправни норми, административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК, поради което се претендира отмяната й. Ответната страна - Министърът на отбраната, чрез своя процесуален представител, моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Заинтересованата страна - Изпълнителната агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед министърът на отбраната на Република България, на основание чл. 80а от ЗДС е наредил да се изземе от ЕТ "АСО - Соня Иванова" обособени части от недвижим имот - частна държавна собственост, представляващи обекти - ресторант "Вежен", ресторант "Лятно чеверме" и ресторант "Централен", находящи се в Почивен комплекс Рибарица, с. Рибарица, община Тетевен. Административният орган е изложил мотиви, че съгласно АДС № 370/15.10.2001 г. имотът е държавна собственост, предоставен в управление на министерство на отбраната; ИА "Социални дейности на МО" е сключил с ЕТ "АСО - Соня Иванова" договор за съвместна дейност № 20/21.04.2006 г., съгласно който (и за постигане целите на дейността) посочените обекти са предоставени на едноличния търговец; договорът е прекратен на основание чл. 23, буква "д" - поради промяна на нормативния режим - изменение на ЗДС, с което отпада възможността за сключване на договори за съвместна дейност; поради това е прието, че са налице предпоставките за издаване на акта при условията на чл. 80а ЗДС. По делото са приложени следните документи: акт за държавна собственост № 370/15.10.2001 г., договор от 21.04.2006 г. и приемо-предавателни протоколи. От тях се установява, че процесният имот е частна държавна собственост. Предоставен е в управление на Министерството на отбраната и предаден на жалбоподателя за постигане целите на дейността по договор за съвместна дейност. При предаването са съставени приемо-предавателни протоколи от 26.04.2006 г. (за ресторант "Вежен" и ресторант "Лятно чеверме") и от 04.05.2006 г. (за ресторант "Централен"). По тези факти спор между страните няма. Във връзка с настъпила промяна в нормативната уредба, съгласно която отпада възможността за сключване на договори за съвместна дейност, и на основание чл. 23, буква "д" от договора, Агенция "Социални дейност" е уведомила жалбоподателя, че считано от 10.10.2009 г. правоотношението между тях е прекратено. В тази връзка неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че липсва правно основание за издаване на обжалваната заповед. В договора за съвместна дейност ясно е записано, че една от хипотезите на прекратяване на договора, е промяна на нормативната уредба, налагаща преуредба на отношенията между договарящите. С изменението на приложимия материален закон ЗДС, налагащо забрана за сключване на договори за съвместна дейност, основанието, на което ЕТ "АСО - Соня Иванова" е държал имота, е отпаднало. Следователно към момента на издаване на обжалвания акт са налице всички предпоставки по чл. 80а ЗДС, според която държавен имот предоставен за ползване на и управление на Министерство на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, се изземва въз основа заповед на министъра на отбраната. Следва да добавено, че съгласно § 5 от ППЗДС възникналите наемни правоотношения по досегашния ред се превеждат в съответствие с условията и реда, регламентирани в правилника, в срок 6 месеца от влизането му в сила. Поради това, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че изменението на нормативната уредба, касаеща договорите за съвместна дейност, действа занапред и поради това не влияе върху вече сключените такива. А предвиденият 6 месечен срок, който е инструктивен, навежда на мисълта че основанието за прекратяване на процесния договор е съществувало още към месец януари 2007 г. (изменението на ЗДС е от 01.07.2006 г.). Неоснователни са и доводите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Жалбоподателят е уведомен по надлежния ред за започналото административно производство, поканен е с писмо от 06.10.2009 г. да предаде държането на имота и след изтичане на срока за доброволно изпълнение е издадена обжалваната заповед. Както в хода на административното, така и на съдебноадминистративното производство жалбоподателят е имал възможността да представя доказателствата и се е възползвал от това процесуално право. Представените от ЕТ "АСО - Соня Иванова" документи обаче касаят основателността на искането за спиране изпълнението на административния акт, по което има вече произнасяне и което не е предмет на настоящото решение. На последно място, неоснователен е и довода, че оспорваната заповед противоречи на целта на закона. Конкретната цел на административния акт е резултата, който трябва да се постигне чрез изпълнението на съдържащото се в акта волеизявление, т. е. преследваната цел е законоустановената, каквато е целта на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,