Решение № 12904 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2018 г.

Решение № 12904 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. И. от [населено място], чрез адв. Попова против решение № 2334 от 28.12.2017 г. по адм. дело № 722/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна изцяло, вкл. в частта на присъдените разноски, със законните последици. Ответникът главен архитект на район "Централен", Община Пловдив, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението, като постановено при правилно прилагане нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ във връзка с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу отказ за издаване на Удостоверение за търпимост по заявление вх. № 94012-12735/01.04.2015 г. за сграда с идентификатор 56784.521.144. 2 с площ 24 кв. м и сграда с идентификатор 56784.521.144. 3 с площ 21 кв. м, в УПИ XXII – 148, кв. 9 по плана на кв. "Освобождение – Гео Милев", обективиран в писмо изх. № 94012-12735/27.04.2015 г. на главния архитект на район "Централен", Община Пловдив. Прието е, че процесните постройки попадат в приложното поле на на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, предвид периода на изграждането им, а именно: 1950 г. – 1960 г. Обсъден е приложимият правен режим към така установеният период на изграждане - Закон за планово изграждане на населените места, Правилник за плановото изграждане на населените места, Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места и Строителни правила и норми за изграждане на населени места, като е прието, че първоначално изградените в имота-общинска собственост сгради не са били в съответствие с техническите изисквания. С подробни мотиви за промяна в параметрите и вида на сградите в годините от изграждането им до настоящия момент, съдът е възприел оспорения отказ за издаване на Удостоверение за търпимост за законосъобразен, тъй като липсва предвиждане по ЗП и отреждане УПИ, като допустимото застрояване е само за временни постройки, респ. за задоволяване на остри жилищни нужди. Освен това процесните сгради не съществуват във вида, в който са първоначално изградени, което е установено от вещото лице и отразено в приложената комбинирана скица с отразяване на сградите по КК, одобрения със заповед № 4126/27.07.1954 г. план и заснетите съществуващи на място части от процесните сгради към 15.07.2017 г. Решението е правилно, като постановено в изпълнение на задължителните указания на ВАС /решение № 3029/13.03.2017 г. по адм. д. № 7352/2016 г. на ВАС, II отд., с което е отменено решение № 966/14.05.2016 г. по адм. д. № 1205/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив/. Изводите за законосъобразност на оспореният отказ за издаване на Удостоверение за търпимост се базират на приложимата в случая норма на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като процесните незаконни строежи са изградени преди 1987 г. При определяне на приложимият режим на търпимост е от значение времевият период на извършване на незаконния строеж, тъй като в ЗУТ са налични успоредно действащи норми, регламентиращи режима на търпимост, с визирани в тях конкретни изисквания, според периода на изграждането на незаконния строеж - по § 127, ал. 1, § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ПЗР на ЗУТ. В случая е приложима нормата на ал. 1, § 16, съгласно която строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Възприетият от административният съд период на изграждане на процесните сгради е 1950 г. - 1960 г, който е в съответствие с доказателствата по делото и отменителното решение на ВАС № 3029/13.03.2017 г. по адм. д. № 7352/2016 г. Това обаче е периода на първоначално изграждане на застройките в имота, които към момента на подаване на заявлението за издаване на Удостоверение за търпимост, не съществуват в първоначалният си вид, обем и конфигурация, т. е. извършвани са пристройки и частично премахване на съществуващи части от сградите в последващи периоди от време, описани подробно в приетите по делото първоначално и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза. Следователно приложимостта на § 16, ал. 1 следва да се преценява с оглед съотвествието на ПУП и техническите правила и норми по сега действащият правен режим - ЗУТ. Такова съответствие не е налице както по действащият ПУП, така и с оглед отстоянията до имотните граници, описани в СТЕ. Това е достатъчно основание за законосъобразност на отказа за издаване на Удостоверение за търпимост, поради което законосъобразно последният е потвърден от административният съд. С оглед на горното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Касационната жалба, в частта, с която се обжалва съдебното решение по отношение на присъдените разноски е недопустима за разглеждане в настоящето производство, тъй като съставлява искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. С тази норма е предвиден специален ред за изменение на съдебното решение в частта му за разноските, поради което искането следва да бъде изпратено по компетентност на административния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,