Решение № 3298 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2014 г.

ВАСV отделение25.03.2015 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2178 от 04.04.2014 г. по адм. дело № 11417/2013 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД, гр. София, бул. "Никола Габровски" № 83 да заплати на Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 2, сумата 300.00 (триста) лева възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3298 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД против решение № 2178 от 04.04.2014 г. по адм. дело № 11417/2013 г. на Административен съд София - град, с което жалбата на дружеството против решение № П-4707/30.10.2013 г. на Комисията за защита на личните данни, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е взето предвид, че личните данни на физическото лице са обработвани в съответствие условията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а размерът на санкцията е неправилно определен при съобразяване на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито не са установени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено. Ответникът Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Цветан Начков Радев не изразява становище. Ответникът "Кредитекспрес България" ЕООД, гр. София също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението административния съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е проведено при осигурено право на участие на страните в производството, а административният акт е постановен след изясняване на относимите факти и обстоятелства, като на страните, включително на "Близу медия енд броудбенд" ЕАД са дадени конкретни указания за представяне на доказателства и възражения. Обстоятелството, че по преценка на дружеството такива не са представени с убеждението, че вече известните на комисията данни от предходно производство между страните, ще бъдат достатъчни, не променя извода, че административното производство е проведено в съответствие с изискванията на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Ето защо заключението на първоинстанционния съдебен състав в тази смисъл следва да бъде споделено изцяло, а възраженията на касатора за съществени нарушения на административнопроизводствените правила - прието за неоснователно. Аргументирано е и заключението, че административният акт в частта, в която е установено нарушение при обработване на личните данни на Цветан Радев съответства и на материалноправните изисквания на закона. Правилно е преценено, че личните данни на физическото лице са обработени от "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД, като са предоставени на трето лице "Кредитекспрес България" ЕООД, в нарушение на изискванията на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗЛД - личните данни са обработени недобросъвестно и незаконосъобразно, тъй като са обработени без да е налице някое от условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от закона и надхвърлят целите, за които първоначално са събрани. Установено е, че договорът от 30.06.2008 г., сключен между Радев и оператора "Евроком кабел мениджмънт България" ЕООД, преобразувано в "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД за предоставяне на цифрова телевизия е прекратен на 20.05.2011 г. (становище на жалбоподателя "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД от 26.08.2013 г.). С прекратяване на договора правата и задълженията на страните по него отпадат, а с това отпада и евентуално даденото от физическото лице съгласие (доказателства в тази насока не са представени по делото) личните му данни да бъдат предоставени от оператора на трети лица във връзка със събиране на задълженията по договора. Поради това правилно е преценено, че предоставянето на личните данни на Радев от "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД на трето лице "Кредитекспрес България" ЕООД съгласно договора между двете дружества от 16.01.2013 г. за събиране на неизплатените суми по прекратения договор с физическото лице, е направено в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗЛД - данните не са обработени законосъобразно и добросъвестно и надхвърлят целите, за които първоначално са събрани. Личните данни са събрани единствено за постигане целите на договора и неговото изпълнение, поради което след прекратяването му не са налице основания за допълнително обработване на тези данни, още повече, че дори да е било дадено, за което доказателства не се представени от администратора, съгласието на физическото лице за предоставяне на данните, а с това и основанието за обработване по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, е отпаднало. Възражението, че данните са обработени на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, също е неоснователно. Съгласно цитирания текст администраторът на лични данни има право да обработва личните данни в защита на свой законен интерес, но само, когато интересите на лицето, за което се отнасят данните не се ползват с преимущество. В случая е налице гражданскоправен спор между администратора на лични и данни и физическото лице, за което се отнасят данните, поради което не може да се приеме, че интересите на дружеството се ползват с приоритет. Ето защо предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД не са осъществени и личните данни на Радев са обработени без да е налице основание за това. Законните си интереси във връзка с прекратения договор дружеството следва да реализира по гражданскоправен ред. Ето защо като достига до заключение за наличие на нарушение при обработване на личните данни на Радев и по тези съображения отхвърля жалбата на "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД против акта на комисията в тази част, съставът на Административен съд София - град постановява решение, което в тази част кореспондира със закона. В частта, в която е отхвърлена жалбата на "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД против акта на Комисията за защита на личните данни в частта, в която на дружеството е наложена имуществената санкция от 15 000 лв., решението на съда също е съответства на материалния закон. Размерът на санкцията е правилно определен от комисията, като са съобразени тежестта на нарушението и обстоятелството, че по отношение на Цветан Радев вече е установено нарушение, допуснато от "Близу медия енд броудбенд" ЕАД при обработване на личните данни на физическото лице, като е преценено, че личните данни на Радев са предоставени на трето лице в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. В този смисъл е решение по адм. дело № 7100/2012 г. на Върховния административен съд. С определяна на санкция в посочения по-горе размер е постигната и целта на закона по отношение на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон (доводите за нарушение на администратиствнопроизводствените правила и целта за закона имат отношение към законосъобразността на административния акт, но не и за правилността на съдебното решение съгласно чл. 209, т. 3 от АПК), поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационният жалбоподател следва да заплати на ответника Комисия за защита на личните данни сумата 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1