Решение № 9312 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2010 г.

Решение № 9312 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Карамфил Димитров Карамфилов от гр. Плевен, като физическо лице и управител на ЕТ "Кейд-Карамфил Карамфилов" против решение № 398/14.VI.2010 г. по адм. д. № 163/10 г. на Административен съд-Плевен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД 10-114/4.II. 2010 г. на кмета на община Плевен, с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването по административен ред на имот - частна общинска собственост, държан от него без правно основание, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призовани, се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител адвокат Найденов, който от негово име поддържа касационната жалба на изложените в нея касационни основания. Ответникът-Кметът на община Плевен, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не представя писмено становище относно основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за безспорно, че между страните е имало сключен валиден безсрочен договор за наем от 16.VII.1991 г. по отношение на процесният недвижим имот - частна общинска собственост, който считано от 20.ХII.2009 г. на основание чл. 15, ал. 3 във връзка с чл. 14, ал. 3 и ал. 1 от ЗОбС във връзка с чл. 238 от ЗЗД е бил прекратен едностранно от кмета на общината с едномесечно предизвестие. С това основанието за държане на този имот е отпаднало и за административния орган, след даден срок за доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателя, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС да приложи административна мярка, позволена от закона - принудително изземване на имота. Съдът е приел още, жалбоподателят неоснователно се е позовавал на възникнало в негова полза "право на задържане" по смисъла на чл. 72 от Закона за собствеността /ЗС/ по отношение на процесния имот, тъй като започнатата процедура по неговата приватизация не е била завършена, а вземането за направените от него подобрения е предмет на облигационно правни отношения, които се уреждат по общия гражданско правен ред пред общите съдилища, а не по реда на АПК от административния съд. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот е частна общинска собственост и че по отношение на него между страните са съществували безсрочни наемни правоотношения, които са били валидно прекратени едностранно от кмета на общината с едномесечно предизвестие, считано от 20.ХII.2009 г. Безспорно е също така, че жалбоподателя добросъвестно е направил подобрения в имота на стойност 218091 лв., и че по отношение на този имот е било прието решение № 067/4.II. 2000 г. на Общински съвет - Плевен, с което е било възложено на кмета на общината да сключи с жалбоподателя договор за покупко-продажба по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗППДОП, но такъв договор не е бил сключен и към настоящия момент. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и проведено задълбочено съдебно производство, при спазване на съдопроизводствените правила, съдът правилно е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателя действително е държал процесният общински недвижим имот без правно основание, тъй като правното основание, на което го е държал-договорът за наем от 16.VII.1991 г., е бил валидно прекратен едностранно от кмета на общината, и няма друго правно основание, на което той да го владее или държи. Съдът правилно е приел, че в полза на жалбоподателя не е възникнало "друго" правно основание за държане, произтичащо от решението на общинския съвет, с което е било възложено на кмета на общината да сключи приватизационна сделка с жалбоподателя по отношение на процесния имот, тъй като то не е било изпълнено и собствеността не е преминала в жалбоподателя, поради което то само по себе си не е годно правно основание да се приеме, че последният има някакви вещни или други самостоятелни права върху имота. Освен това съдът правилно е приел, че жалбоподателят няма право и на задържане на имота по смисъла на чл. 72 - 74 от ЗС до заплащане на направените в него подобрения, макар и те да са извършени добросъвестно и това да е било предвидено в чл. 4-3 от договора за наем, тъй като нормата на чл. 65, ал. 5 от ЗОбС, колкото и да е несправедлива спрямо гражданите и юридическите лица, наематели на общински имоти, категорично изключва тази възможност. Следователно, като е констатирал, че жалбоподателя държи общински недвижими вещи без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кмета на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на тях и е отхвърлил жалбата му против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение