Решение № 1852 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2014 г.

Решение № 1852 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7885/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Рилска света обител срещу решение № 60 от 14.04.2014 г. по адм. д. № 190/2013 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената жалба срещу срещу Акт за установяване на задължение по декларация № РА000011/7.03.2013 г., издаден от главен специалист "Контролно-ревизионни дейности" в Отдел "МДТ" на Община Рила. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че спорът между страните е относно реалното извършване на услугата почистване на териториите за обществено ползване. От подадената декларация за имота по чл. 14 от ЗМДТ и заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е видно, че същият попада в землището на населено място Рилски манастир. Териториите около имота са обществени площи, тъй като са обслужващи гроба на св. Иван Рилски и се ползват без ограничение от желаещите да посетят тази забележителност. Всички обществени площи около Рилския манастир са предмет на почистване и поддържане, съгласно т. 6 и 7 от длъжностната характеристика на лицето Елена Иванова, която съгласно заповедта на кмета от 23.04.2012 г. е почиствала същите през 2012 г. Налице са доказателства и за организирано почистване на площите около гроба от Общината и други организации през 2012 г. Разходите за чистотата на обществените площи са включени в план-сметката. Същите са не само предвидени, но и реално извършени от общината. Таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота на жалбоподателя или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото място, а не само в определен район от него. Таксата за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци също е дължима, тъй като депонирането на битовите отпадъци, генерирани на територията на Общината се е осъществявало в депо за твърди битови отпадъци, находящо се в м. "Момена" в землището на община Рила. В тази насока е съдържанието на пътните листове за движението на общинския автомобил, който е извозвал и разтоварвал отпадъците в депото. С оглед на изложеното, не е налице изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Текстът предвижда освобождаване от заплащане на такса само ако депото не е изградено. В случая същото е било изградено и функциониращо през процесната 2012 г. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред административния съд е АУЗД за дължими суми за ТБО и лихви към 7.03.2013 г. за имот на жалбоподателя, представляващ Гроба на Св. Иван Рилски в землището на населено място Рилски манастир за услугите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населено място Рилски манастир, посочен като такова в заповед № РД-02-14-2021 от 14 август 2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр. 66, 28.08.2012 г., и за услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения. Не е начислена такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, защото услугата не се предоставя от община Рила. Таксата е изчислена върху данъчната оценка на имота по см. на чл. 18, ал. 3 от Наредбата, задълженото лице не е възползвало от възможността за подаване в срок на декларацията по чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаване от такса поддържане на чистота. По делото е представена заповед № РД-01-04-427/27.10.2011 г. на кмета на община Рила, с която за 2012 г. са определени по т. I "Граници на райони на територията на общината, в които се организира събиране и извозване на битови отпадъци и в т. I. 4 е посочено населеното място Рилски манастир в регулация, като в т. II е посочено, че се предоставят и трите услуги в рамките на населените места, каквото населено място е Рилският манастир. Обоснован със събраните доказателства по делото е правният извод за дължимост на такса поддържане на чистота. Реалното предоставяне е доказано с представената длъжностна характеристика на длъжността "чистач", в чиито задължения по т. 7 влиза почистването на тревата от обществените площи, представената заповед кмета на общината за извършената промяна в почивните дни на назначения чистач, данните за назначено лице и извозване на отпадъци от реализиране на тази услуга. За дължимост на таксата е достатъчно да се установи реалното предоставяне от страна на общината и е без значение дали и Рилската света обител организира поддържане на чистота. Материално законосъобразни са изводите на съда за правилно определяне размера на таксата върху данъчната оценка на имота. Съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В компетентността на общинския съвет е да определи каква ще е основата. Няма пречка тази основа да е и количество битови отпадъци, но с т. III от Решение № 12/30.11.2011 г. на Общинския съвет вр. със забележката към Приложение № 2 таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за недвижими имоти на предприятия се определя върху по-високата между отчетна стойност и данъчната оценка и не зависи от декларираните брой и вид съдове за битови отпадъци по реда на чл. 18 от НОАМТЦУТ. Поради това са неотносими за делото доказателства за представяне или непредставяне на декларация от Рилската света обител в срока до 30.11.2011 г. Обосновано и законосъобразно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД относно услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо. Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ тази такса не се дължи, когато няма депо. В случая депо има и то се експлоатира. Намира се в м. "Момена", община Рила. Представени са доказателства освен за съществуването на депото (кореспонденция между общините Рила и Благоевград и РИОСВ ) и за извозване на отпадък до него (пътни листи на л. 99-118 на товарен автомобил на общината). Неоснователно е твърдението за нищожност на административния акт, тъй като е издаден от материално компетентен административен орган предвид заповед № РД-01-04-459/22.11.2012 г. на кмета на община Рила. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил обосновано и материално законосъобразно решение. Не са наведени конкретни оплаквания за наличието на наведеното касационното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради това такива не могат да бъдат предмет на касационна проверка. Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, VII отделение