Решение № 7121 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2012 г.

Решение № 7121 от 27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Божанов Василев от гр. Русе против Решение № 1813/11.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1543/2012 г. по описа на Административен съд /АС/ Варна. От съдържанието на касационната жалба се извличат като оплаквания за неправилност на съдебното решение основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение и неправилно тълкуване на материалния закон, и необоснованост. Според касатора са налице предпоставките по § 3 ЗЗ, а оттам и всички предпоставки по чл. 18 ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение. Касаторът моли за отмяна на обжалваното от него съдебно решение и уважаване на жалбата му по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Директор на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител юрск. Енев, в писмена молба, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред АС Варна е акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 115152/25.11.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Русе, потвърден с решение № 14/18.01.2012 г. на директора на ТД на НАП - Варна. Съдът е приел, че с АУЗД правилно, в тежест на декларатора Александър Василев, са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 270 лв. и за лихва върху него в размер на 15,83 лв., поради отказано право на данъчно облекчение по реда на чл. 18 ЗДДФЛ - намаление на сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от закона със сумата 7920 лв., за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Във връзка със спорния въпрос относно наличието или липсата на предпоставките за прилагане на данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ, съдът е счел, че към релевантния данъчен период - 2010 г. не е бил наличен валиден документ на компетентен орган, удостоверяващ настъпила неработоспособност от 50 и над 50%. Приел е, че двата документа от ТЕЛК - от 2004 г. и 2006 г., последният със срок на действие до 01.04.2008 г., нямат действие към 2010 г., тъй като въпреки навършването на 65-годишна възраст от лицето на 04.07.2008 г., не са налице предпоставките, за да се приеме, че определената степен на неработоспособност с решение на ТЕЛК, се трансформира в пожизнена. Приел е за неприложим § 49 ПЗР ЗДДФЛ, както и аналогични разпоредби в ЗЗ, тъй като навършването на 65-годишна възраст не е настъпило преди изтичане на срока на определената неработоспособност с последното решение на ТЕЛК. Не е било спорно изчисляването на задълженията, нито че в случай на прилагане на данъчното облекчение, не е налице дължима от декларатора сума за данък и лихви. Съдът е изяснил спорът от фактическа страна. Спорът е правен и се концентрира върху наличието на предпоставката по чл. 18 ЗДДФЛ за прилагане на данъчно облекчение - дали за 2010 г. деклараторът е лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган. В случая е налице експертно решение на ТЕЛК от 08.03.2004 г. със срок на инвалидността до 01.03.2006 г., определящо намалена работоспособност от 72%. Съгласно § 3 ПЗР ЗЗ лицата, за които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Разпоредбата не изисква срокът на определената трайно намалена работоспособност да е изтекъл или да не е изтекъл, от което следва, че е достатъчно да е определена такава до 31.12.2004 г. и едновременно да е настъпило условието за навършване на 65-годишна възраст към същия или последващ момент, за да се счете, че определената степен на трайно намалена работоспособност е пожизнена. В този смисъл е и константната практика на ВАС. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ представлява законова фикция за пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност при навършване на 65 годишна възраст от лица, на които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност. Поради въведената фикция, изводът на съда за неприложимост на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е необоснован и незаконосъобразен. Текстът е материалноправен и преурежда по нов начин заварени правоотношения - има така нареченото незабавно действие на материална правна норма и следователно са били налице условията на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ за признаване на данъчно облекчение. Неприложима е разпоредбата на § 49 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2008 г., тъй като от една страна с нея не се променя изрично статута на лицата и придобитите от тях права до влизането й в сила, а от друга по силата на § 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ, в сила от 01.07.2009 г. е налице изрично препращане занапред, вкл. и за релевантния период 2010 г., към разпоредбата на § 3 ПЗР ЗЗ като приложима норма. Като е достигнал до обратните изводи съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. Вместо него, по съществото на спора, следва да се отмени и издаденият АУЗД, тъй като при ползване на данъчното облекчение по реда на чл. 18 ЗДДФЛ, лицето не дължи установените данък и лихви. Разноски не се дължат в полза на касатора, тъй като по делото не е направено искане за присъждане на такива, не са представени доказателства за направени разноски и в двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,