Решение № 10702 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2011 г.

Решение № 10702 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4958/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 143 от 11.02.2011 г., постановено по адм. д. № 958/10 г. Административен съд - Благоевград, е отхвърлил жалбата на Георги Николаев Джумалиев срещу заповед рег. № 411/15.10.2010 г. на началника на РУП - гр. Петрич, с което на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, като е осъдил жалбоподателя на заплати на ОД - МВР - Благоевград разноски по делото в размер на 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Николаев Джумалиев от гр. Петрич чрез пълномощника му адв. Дора Райчинова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд- Благоевград е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Благоевград и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалваната заповед рег. № 411/15.10.2010 г. на началника на РУП - гр. Петрич. Ответният по касационната жалба началник на РУП - Петрич чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Георги Николаев Джумалиев срещу заповед рег. № 411/15.10.2010 г. на началника на РУП - гр. Петрич, с което на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Съдът е описал фактическата обстановка по издаване на обжалваната заповед, започвайки от образуването на дисциплинарното производство, извършените последващи действия и прочие. Описани са и събраните по делото гласни доказателства, както и причините, поради които съдът кредитира показанията на свидетеля Илиев и съответно не кредитира показанията на св. Ампов. След това първоинстанционният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорената заповед. В тази връзка е прието, че същата е издадена от компетентен орган съобразно правомощията му по чл. 228, т. 3 от ЗМВР, в определената от закона писмена форма и при спазване на административно-производствените правила. Съдът е приел за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения на последните правила, като е посочил, че заповедта е мотивира, съдържа фактическите и правните основания за издаването й, притежава определените от закона задължителни реквизити, дисциплинарно-наказващият орган е изслушал наказания служител и е събрал всички относими към спора доказателства. Направените възражения за допуснато нарушение на материалния закон също са приети за неоснователни. На база на анализ на събраните доказателства по делото е прието, че по време на наряд жалбоподателят не е изпълнил задължението си на полицай, определен в наряд за пътен контрол, да санкционира допуснати явни нарушения на ЗДвП, с което си поведение е нарушил разпоредби от Инструкцията за патрулно-постовата дейност на МВР, за което обосновано му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оплакванията срещу съдебния акт могат да бъдат систематизирани в следните позиции: постановеното съдебно решение е необосновано, тъй като не съответства на действителното правно положение; административният съд не е обсъдило обстоятелството, че на мястото, където е бил патрула има платено парко място на "Алфабанк" АД; административният съд не е отчел обстоятелството, че е налице съвпадение между органа, установил нарушението и дисциплинарно наказващия орган; не е обсъден факта, че се касае за смесен автопатрул, изпълняващ задачи по СОД и по контрол на пътното движение; неправилен е изводът на съда, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на административно-производствените правила, като конкретно се правят доводи, че жалбоподателят не е запознат с материалите по преписката, а протокола за изслушване не е оформен съобразно изискванията на Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Направеното оплакване, че делото е решено при неизяснена фактическа обстановка, е неоснователно. Както бе вече посочено, административният съд е описал всички събрани по делото доказателства, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на обжалваната заповед. Съдът притежава суверенното право да прецени на кои от свидетелските показания да даде вяра и на кои не, като изводите в тази насока са логически обосновани на фактите по делото. Твърденията в касационната жалба, че в последствие наложеното дисциплинарно наказание на свидетеля Илиев за същото провинение е отменено не намира подкрепа в доказателствата по делото, а и освен това то е неотносимо към спора. Не може да бъде споделено и оплакването, че при решаване на спора административния съд не е съобразил факта, че на мястото, където е бил патрула, се намира платено паркомясто на "Алфабанк" АД. От данните по делото, в това число и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, наистина се установява, че в района е имало и паркомясто на "Алфабанк" АД, но наказанието на жалбоподателя не е наложено заради неупражняване на контрол по отношение на автомобили, спрели на въпросното място, а за други автомобили, спрели в зоната на знак "забранено паркирането". В случая важното и същественото е, че в зоната на въпросния знак е имало паркирали автомобили, по отношение на които жалбоподателя и останалите лица от автопатрула не са изпълнили задълженията си по контрол на изпълнението на ЗДвП. Каква е била марката, контролните номера и прочие на тези автомобили е неотносимо към спора обстоятелство. Доводът, че е налице съвпадение между дисциплинарно-наказващия орган и установилото нарушението лице, се прави за пръв път в касационната жалба, поради което не следва да бъде обсъждан. За правна чистота следва да бъде посочено, оплакването е неоснователно, тъй като за началника на съответното звено от МВР съществува законово установено задължение да упражнява контрол върху действията на своите подчинени /чл. 167, ал. 5 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност/, а неизпълнението на това му задължение от своя страна е основание да му бъде наложено дисциплинарно наказание - чл. 227, ал. 1, т. 7 от ППЗМВР. Отделно от това факта на извършеното нарушение не се установява единствено и само от обясненията на началника на РУП - Петрич. Направените в жалбата оплаквания, че решаващият съд не е съобразил, че жалбоподателят е действал при смесен автопатрул, който е имал задачи за извърши проверка както по СОД /сигнално-охранителна дейност/, така и контрол по ЗДвП, са неоснователни. От събраните в хода на делото доказателства се установява, че през посочения период на проверката - 17,30 - 17,50 часа лицата от патрула не са извършвали дейност по обход на обекти на СОД, а са се намирали на кръговото кръстовище между "Алфабанк" и Община - Петрич, което обстоятелство е посочено в мотивите на първоинстанционното решение. Най-накрая са неоснователни и оплакванията досежно това, че при издаване на заповедта не са спазени изискванията на административно-производствените правила и необосновано административният съд е приел обратното. Навеждат се доводи, че протоколът за изслушване не е оформен съгласно изискванията на Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, като производството е водено формално и едностранчиво от административния орган. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В конкретния случай държавният служител е бил изслушан от наказващия орган, протокола за което е приложен на л. 7 от първоинстанционното дело. Изискванията на които следва да отговаря този протокол са посочени в приложение 2 към чл. 10, ал. 1, а не приложение 3, както се сочи в касационната жалба, от Инструкция № Iз-1015 от 04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Единственото, което не е посочено в този протокол, е посочването на защитник по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР. Видно от забележката под приложението, това изискване се изпълнява само в случаите на образувани производства по реда на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР, т. е. за тежки нарушения по смисъла на чл. 227, ал. 2 от ЗМВР, какъвто не е настоящия случай. Тъй като дисциплинарното производство не е за тежко дисциплинарно нарушение, то не съществува задължението по чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР дисциплинарно-разследващия орган да запознае извършителя срещу подпис с изготвената обобщена справка. Наведените доводи, че разследването е водено едностранно и формално от наказващия орган също са неоснователни, тъй като жалбоподателят не е бил лишен по никакъв начин от възможността да ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд - Благоевград не съдържа пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,