Решение № 1080 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2364/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. А. М. от гр.Варна, чрез адв. Андонов, срещу Решение 1810 от 20.12.2023 г., постановено по адм. дело 1461/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се осъди МБАЛ СВЕТА АННА - ВАРНА АД да заплати на Ц.М. обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г., в размер на 3 886,82 лева, причинени от отменено експертно решение 1435/087/15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ Св. Анна Варна , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.04.2021 г. датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна МБАЛ СВЕТА АННА - ВАРНА АД, не изразява становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по предявен от Ц. А. М. срещу МБАЛ СВЕТА АННА - ВАРНА АД, иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, за периода от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г., в размер на 3 886,82 лева, причинени от погрешно експертно решение 1435/087/15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ Св. Анна Варна , отменено с ЕР 2801/192/14.10.2020 г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ, в частта относно оценката на работоспособността, като й е определена 100 % ТНР с чужда помощ, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 21.04.2021 г. датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Първоинстанционният съд е установил, че с ЕР 1716/088/19.06.2019 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ Св. Анна Варна /л. 165-166 от гражданско дело 5906/2021 г. по описа на Районен съд Варна/, след извършено преосвидетелстване по документи, на Ц. А. М. е определена 100 % ТНР с чужда помощ, със срок на чуждата помощ до 01.06.2020 г. Установил е, че на 23.10.2019 г. между Кмета на Район Одесос Община Варна доставчик на лична помощ , Р. П. А. асистент и Ц. А. М. ползвател , е било сключено тристранно споразумение 27-1 /л. 172-174 от гражданско дело 5906/2021 г. по описа на Районен съд Варна/, с предмет: предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя чл. 1, ал. 1 от споразумението, за срок от 01.11.2019 г. до 01.06.2020 година /чл. 2 от споразумението/. Въз основа на тристранното споразумение между Община Варна Район Одесос, като работодател и Р. П. А., изпълняваща длъжността личен асистент на Ц. А. М. е бил сключен и трудов договор 27-1/31.10.2019 г., изменен с допълнително споразумение към него от 01.01.2020 г. досежно размера на месечното трудовото възнаграждение и впоследствие прекратен със Заповед 27/29.05.2020 г. /л. 187 от гражданско дело 5906/2021 г. по описа на Районен съд Варна/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, считано от 01.06.2020 г. Съдът е установил и че с ЕР 1435/087/15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ Св. Анна Варна /л. 17-18 от делото/, при извършено преосвидетелстване, по документи, на Ц. А. М. й е определена 100 % ТНР без чужда помощ, със срок на определения % ТНР 01.06.2021 г. за 1 година. По жалба на М., същото е отменено с ЕР 2801/192/14.10.2020 г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, белодробни и ССЗ /л. 19-20 от делото/, в частта относно оценката на работоспособността, като й е определена 100 % ТНР с чужда помощ, със срок на чуждата помощ 01.06.2021 г. Не се оспорва и обстоятелството, че въз основа на тристранно споразумение 27-2/17.09.2020 г. /л. 192-193 от гражданско дело 5906/2021 г. по описа на Районен съд Варна/ и трудов договор 27-2/24.09.2020 г. /л. 191 от гражданско дело 5906/2021 г. по описа на Районен съд Варна/ Р. П. А. е била назначена от Район Одесос Община Варна за личен асистент на Ц. А. М., считано от 01.10.2020 г. Със Заповед 27-2/05.10.2020 г. /л. 205 от гражданско дело 5906/2021 г. по описа на Районен съд Варна/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение на Р. П. А. от Район Одесос Община Варна, на длъжност: личен асистент е било прекратено, считано от 01.10.2020 г., поради неправомерното удължаване на направление 19003904/30.07.2019 г. за включване в механизма Лична помощ и издадено ЕР на ТЕЛК 1435/087/15.06.2020 г., с което на потребителя на социалната услуга Ц. А. М. е определена ТНР 100 % без чужда помощ. След постановяване ЕР на НЕЛК, с тристранно споразумение 255/23.12.2020 г. /л. 209-210 от гражданско дело 5906/2021 г. по описа на Районен съд Варна/ и трудов договор 255/23.12.2020 г. /л. 208 от гражданско дело 5906/2021 г. по описа на Районен съд Варна/ Р. П. А. е била назначена за личен асистент на Ц. А. М. на пълно работно време 8 часа, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 789,60 лева, считано от 01.01.2021 г. Съдът е констатирал и че с ЕР 2105/100/12.07.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ Св. Анна Варна /л. 21-22 от делото/ след преглед е извършено преосвидетелстване на Ц. А. М. като й е определена 100 % ТНР с чужда помощ, със срок на чуждата помощ - 01.07.2023 г. Установил е, че на 01.06.2020 г. между А. М. М. /дъщеря на Ц.М./ заемодател, и Ц. А. М. заемател, е бил сключен договор за целеви заем за осигуряване на личен асистент на болната Ц. А. М. за седем месеца /л. 24-25 от делото/, с предмет: осигуряване на целеви заем от 4000 лева от заемодателя на заемателя за заплащане на грижите и чуждата помощ от личен асистент за болната Ц. А. М. с [ЕГН] /чл. 1 ал. 1 от договора/. Според чл. 1, ал. 2 от договора заплащането на грижите и заплатата на личния асистент на Ц. А. М. се налага, тъй като с погрешно експертно решение 1435 от 15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ Св. Анна Варна , на болната е отнето правото на чужда помощ от личен асистент, който е крайно необходим за нейното обслужване и отиването й на [заличен текст] и други лечения. Съгласно чл. 2 от договора, заемната сума, в размер на 4000 лева, е платена в брой от заемодателя при подписване на договора, който е сключен за срок от 7 /седем/ месеца, считано от 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г., когато е падежът за връщане на сумата /чл. 5 от договора/. Според чл. 14 от договора същият има значението и на разписка за получената в брой от заемателя сума от 4000 лева. На 01.06.2021 г. между Р. А. П. /майка на Ц.М./ изпълнител и Ц. А. М. възложител е бил сключен граждански договор /л. 31-32 от делото/, по силата на който изпълнителят е приел и се е задължил да полага грижи добросъвестно и в пълен обем, а именно: да прави сутрешен тоалет, да съпровожда, да храни възложителя, и да й помага за всичко необходимо за нормалното съществуване в хигиенно-битов и социален аспект, в качеството си на личен асистент , срещу месечно възнаграждение в размер на 555,26 лева за период от 7 месеца, считано от датата на сключване на договора. Уговорено е за заплащане на месечната заплата и приемане на работата да бъде съставян констативен протокол за всеки месец, а получаващият заплата да издава разписка за получаваното чл. 6 от договора. По делото са представени и 7 /седем/ броя двустранно подписани протоколи за приемане на извършената работа по граждански договор 1 от 01.06.2020 г. и 7 /седем/ броя разписки за получена сума, издадени от Р. П., за месеците от юни 2020 г. до декември 2020 година /л. 33-39 от делото/. На 30.11.2021 г. е сключен анекс към договор за заем за осигуряване на средства за личен асистент на болната Ц. А. М. за 7 месеца /л. 40-41 от делото/, с който А. М. предоставя на Ц. М. допълнителен заем в размер на 1122 лева, с цел осигуряване на средства за заплащане на осигуровките и данъците върху възнаграждението на личния асистент. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел за недоказани два от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно претърпяна вреда и пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда и отхвърлил предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и е направил верни правни изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които се споделят от настоящата инстанция и към които същата препраща при условията на чл.221, ал. 2, изр. 2 АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Съществуването на вредите и причинната връзка са двата елемента на отговорността по ЗОДОВ, относно които страните спорят, доколкото издаването и отмяната на незаконосъобразен административен акт - ЕР 1435/087/15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ Св. Анна Варна , е безспорно, а и е доказано в процеса. Правилни са изводите на решаващия съд, че представените от ищцата доказателства не удостоверят по безспорен начин, че същата е заплатила сума в размер на 3 886,82 лв. за личен асистент, за периода от месец юни 2020 г. до месец декември 2020 г., по сключен от нея договор за заем от 01.06.2020 г. с дъщеря й А. М. М., за сумата от 4000 лв., т.е. че за процесния период същата е претърпяла имуществена вреда. Представените договор за заем от 01.06.2020 г. и граждански договор за предоставяне на услуга личен асистент от 01.06.2021 г., като частни диспозитивни документи не носят достоверна дата, по смисъла на чл.181 от ГПК, същите не съответстват и с отразените в тях обстоятелства /договора за заем е сключен преди постановяването на ЕР 1435/087/15.06.2020 г. на ТЕЛК, което е описано в него и за период, съпоставим с постановеното в последствие ЕР на НЕЛК, а гражданският договор е сключен година по-късно, като изплащаните разписки и констативни протоколи не кореспондират с него/. Дори и да се приеме, че при сключването на гражданския договор е допусната техническа грешка при изписване на годината на сключване, отразеното относно сключения договор за заем и страните по двата договора, сочат на основателно съмнение, че представените от ищцата частни документи /договори, протоколи и разписки/ са съставени единствено с оглед нуждите на настоящото производството, същите нямат никаква доказателствена стойност за третите лица, какъвто е ответника и целят единствено обосноваването на защитната теза на ищцата. В тази връзка и предвид направеното от ответната страна оспорване на същите, правилно първоинстанционния съд не ги е кредитирал. Ето защо настоящият състав счита, че обосновано решаващият съд е приел, че ищцата не е доказала наличието на втория и третия елемент от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ претърпени от нея имуществени вреди за периода 01.06.2020 г. до 31.12.2020 г. и пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен акт ЕР 1435/087/15.06.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК, Общи заболявания към МБАЛ Св. Анна Варна и твърдените вреди. При установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът се явява неоснователен. Несъстоятелно е и твърдението на касатора за необоснованост на решението. Въз основа на правилно установените от доказателствения материал фактически констатации съдът е извел единствено дължимите се правни изводи по приложението на закона към тях. Несъгласието на касатора с изводите на първоинстанционния съд не основава необоснованост на съдебното решение. Предвид изложеното, като е отхвърлил предявеният иск, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение