Решение № 11228 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2015 г.

Решение № 11228 от 27.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на директор дирекция "ОДОП" Варна срещу решение № 504 от 9.03.2015 г. по адм. д. № 918/2014 г. на Варненски административен съд, като се иска обезсилване или отмяна на същото и произнасяне по същество, а при евентуалност да се върне преписката на административния орган с указание за издаване на законосъобразен акт. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна. С касираното решение Варненският административен съд е обявил за нищожен Ревизионен акт № 031303746/21.11.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 929/6.03.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна, с която на "Хепаг" ЕООД са определени данъчни задължения по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 19 770, 58 лева главница и 3 802, 69 лева лихва, както и задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 09.2010 г. и д. п. м. 11.2011 г. в общ размер на 1 773, 33 лева главница и 382, 29 лева лихва. За да постанови решението си съдът е приел, че в случая ревизионният акт е издаден от орган, който не е разполагал с компетентност да възложи ревизия на дружеството, и от определен от него ръководител екип на ревизията, който поради посоченото по-горе основание, също не е разполагал с правомощие да извършва ревизия и респ. да е издател на ревизионния акт (оправомощаване от некомпетентен орган влече единствено пълна липса на компетентност). Изложеното означава, че оспореният ревизионен акт е издаден от органи, които не са разполагали с компетентност да сторят това, следователно същият е нищожен и съдът следва да прогласи тази нищожност. Решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 1301721/26.04.2013 г., издадена от Изабела Борисова Дукова, началник сектор, дирекция "Контрол" при ТД на НАП- Варна, ИРМ- Добрич, издала и последващите ЗВР № 1303247/6.08.2013 г. и ЗВР № 1303746/9.09.2013 г. Видно от Заповед № Д-1587/1.11.2012 г. е определен състава на служителите от дирекция " Контрол" при ТД на НАП- гр. Варна и разпределението им по функции. Съгласно тази заповед лицето Изабела Дукова е началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП, ИРМ- Добрич. Със Заповед № 1597/1.11.2012 г., издадена от директора на ТД на НАП -гр. Варна са определени органите по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112 от ДОПК. Видно от същата, Изабела Борисова Дукова - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, е определена да възлага ревизии за ИРМ- Добрич. Съгласно Заповед № 1599/1.11.2012 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Варна, Изабела Борисова Дукова е определена и за орган по приходите, който да определя компетентни органи по издаване на ревизионен акт по чл. 119 от ДОПК за ИРМ- Добрич. След приключване на ревизията е съставен Ревизионен доклад № 1303746 от 21.10.2013 г., съдържащ предложение за установяване данъчни задължения в тежест на жалбоподателя. Впоследствие, на 21.11.2013 г. е издаден оспореният ревизионен акт от Изабела Борисова Дукова и Соня Стоянова Андонова. След оспорването по административен ред и потвърждаването в една част и съответно изменението в друга на ревизионния акт с Решение № 929/6.03.2014 г., в тежест на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. в общ размер на 19 770, 58 лева главница и 3 802, 69 лева лихва, както и задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 09.2010 г. и д. п. м. 11.2011 г. в общ размер на 1 773, 33 лева главница и 382, 29 лева лихва. Съгласно вписаните в актовете на приходната администрация данни и извършената служебна справка в Търговския регистър, към момента на възлагане на ревизионното производство седалището и адресът на управление на жалбоподателя /адрес по чл. 8 от ДОПК/ е: гр. Варна, ул. "Майор Минчо Димитриев". Спорът е правен, а разрешаването му е обусловено от тълкуването на разпоредбите на чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция до изм. с ДВ бр. 82/2012 г. Съобразно чл. 112, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, компетентен да издава заповеди за възлагане на ревизия /ЗВР/ е органът по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. Съгласно чл. 6, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/ териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания. Дейността на всяка териториална дирекция се организира и ръководи от териториален директор, в чиято компетентност по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 ЗНАП се включва правомощието да организира и ръководи възлагането и извършването на проверки и ревизии. В рамките на това правомощие е и установеното в чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК негово задължение да определи орган по приходите, който да възлага ревизии. Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗНАП сочи кои от длъжностите в структурата на НАП са органи по приходите, а правомощията им са регламентирани в чл. 12, ал. 1 от ДОПК. Настоящият състав намира, че логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК не дават основание да се приеме, че при определянето на органа, който може да възлага ревизии, териториалният директор следва да посочи конкретното длъжностното лице, заемащо съответната длъжност и изпълняващо функциите на орган по приходите. Аналогично, нормата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в приложимата й редакция, не предвижда необходимост от персонален идентитет между длъжността и длъжностното лице, възложило ревизията и издало ЗОКО. След като тази заповед е издадена от орган по приходите, който е определен от териториалния директор и разполага с правомощието за възлагане на ревизии и следващото от него правомощие за издаване на ЗОКО, то неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната ЗОКО е издадена от некомпетентен орган. При конкретизиране на органите по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК за териториалния директор е открита възможността да посочи повече от един от визираните в чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите, които, в това си качество и независимо от това кое точно длъжностно лице изпълнява функциите им, могат да упражняват правомощията по издаване на ЗВР и ЗОКО в пълен обем и паралелно с другите определени за това органи по приходите. Като е достигнал до обратен краен правен извод и е приел, че издателят на оспорения РА не е оправомощен за издаването му поради липса на компетентност на органа по приходите, издал ЗОКО, съдът неправилно е приложил материалния закон. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна, а разпоредбата на чл. 220 от АПК препятства възможността това да бъде сторено от касационната инстанция, то делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение