Решение № 6957 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12323/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. Б. Ш. чрез адв. Стоянов срещу Решение 5897 от 09.10.2023г., постановено по адм. дело 4971/23 на АССГ. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Ш. срещу Заповед 8121К-3982/27.04.2023г. на министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва решението като излага доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган, противоречие на заповедта с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли да се отмени решението и да се отмени заповедта. Претендира разноски и за двете инстанции. В с.з. за касационния жалбоподател, редовно призован се явява адв. Стоянов, поддържа касационната жалба, не сочи нови доказателства. По същество моли да се уважи жалбата и да се присъдят разноските, съгласно представен списък. Ответникът министъра на вътрешните работи, редовно призован се представлява от юрисконсулт Райкова, оспорва касационната жалба. Моли да се остави в сила решението на АССГ. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред състава на АССГ е била Заповед 8121К-3982/27.04.2023г.,с която на основание чл.165, ал.1, ал.2, пр.2, ал.3 и ал.5 от ЗМВР, във вр. с чл.12, ал.1, т1, ал.2 и чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014г. за преназначаване на държавните служители в МВР и докладна записка старши комисар К. Ш.-зам. директор, той и директор на дирекция Оперативни дейности при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението-МВР е временно преназначен за срок от 1 година на ръководна длъжност заместник-директор, той и директор на дирекция в Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР към Ръководството на МВР, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта. За да отхвърли жалбата АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването й. При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Решението е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Решението е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от К. Ш. срещу Заповед 8121К-3982/27.04.2023г. на министъра на вътрешните работи и затова е допустимо. Решението е неправилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. Административният акт е мотивиран, тъй като са изложени съображенията на органа за временно преназначаване. Дали изложените причини за това преназначаване може да се квалифицират като служебна необходимост по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗМВР е въпрос във връзка с материалната законосъобразност на акта. Неправилно е прието от АССГ, че заповедта съответства на материалния закон. Съгласно чл.165, ал.1 и ал.2 ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност до заемането или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост. Легално определение на понятието служебна необходимост е дадено в пар.1, т.23 на ДР на ЗМВР, съгласно който Служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени на функционалните задължения на структурите. В случая в заповедта и докладната записка не се съдържат каквито и да е конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че е налице служебна необходимост по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в пар.1, т.23 от ДР на ЗМВР. Липсва описание на конкретни факти и обстоятелства, които да обективират и конкретизират изискуемите от цитираната разпоредба предпоставки извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред и/или нормативни промени и/или промени на функционалните задължения на структурите. Изложените мотиви в акта и в докладната записка не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер, в посочения от закона смисъл, и не обосновават служебна необходимост от временното преназначаване. Съображенията изложени от органа, с които е мотивирана служебна необходимост, са свързани с необходимостта от създаването на звеното и назначаването на служители в него и не се отнасят до извънредни обстоятелства, които следва да са такива от извънреден характер, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта и в докладната записка не са изложени. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и може да бъде решено по същество. Оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и следва да се отмени. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер -1820лв.. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Стоянов, същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената на защита. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение