Решение № 14798 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2009 г.

Решение № 14798 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9882/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "Контрол по строителството" - Столична Община против Решение № 25/24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 4251/2008 г. по описа на Административен съд - София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Депозирана е частна жалба от Национален дворец на културата досежно Определение от 3.07.2009 г., с което АССГ е оставил без разглеждане искане за присъждане на разноски - с мотива, че се е произнесъл в решението си по този въпрос. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на постановеното решение като неправилно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от НДК против Заповед № РД-18-22/1.07.2008 г. на Директор Дирекция "Контрол по строителството" към Столична община, с която е наредено премахването на незаконно поставен обект "Рекламно съоръжение" - метална рамка с приблизителни размери 4 х 20 м., монтирана на югоизточната фасада на НДК, намиращ се в гр. София, р. "Триадица", бул. "България" № 1. Съдът е отменил Заповедта като незаконосъобразна. За да постанови акта си е приел, че не следва да се санкционира поставянето на рекламни съоръжения без необходимото разрешение, след като липсва ред, по който да бъдат издавани тези разрешения. По смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗУТ, върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на Разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинските съвети, а премахването им се извършва по реда и на основанията, визирани в чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. В конкретния случай безспорно е установено, че процесното рекламно съоръжение, конкретизирано изцяло в заповедта е поставено без Разрешение за поставяне, т. е. налице е основанието по чл. 57 а, ал. 1, т. 1 ЗУТ и това е единственият релевантен юридически факт за премахването му. Доказателства за собственика на рекламното съоръжение не са представени от жалбоподателя, който е адресат на заповедта в качеството си на собственик (стопанин) на имота, в който е поставено съоръжението. Неоснователно е възражението за липса на действащ подзаконов нормативен акт, уреждащ реда за издаване на разрешение за поставяне по ал. 1, чл. 57 ЗУТ, предвид отмяната на Наредбата за преместваемите обекти на територията на Столична община, приета с Решение № 463 по протокол № 53 от 14.07.2005 г. Наредбата е отменена с решение от 12.07.2006 г. по адм. д. № 3658/2005 г. на СГС, влязло в сила на 1.03.2007 г., на която дата е постановено потвърдителното Решение № 2127 на ВАС по адм. д. № 11385/2006 г., а констативния акт е изготвен на 13.06.2008 г. Липсват по делото данни да е инициирано производство по издаване на такова разрешение. Съгласно практиката на ВАС липсата на подзаконов нормативен акт (Наредба, в случая) не освобождава страната от задължението й да стори всичко необходимо, за да се снабди с документите, императивно изискуеми от законовата норма. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че издаденият административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 , вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав