Решение № 3577 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2018 г.

Решение № 3577 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 225а ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Я. П., Г. П., Я. П., Б. П. и Й. П., последните четирима като наследници на Д. П. срещу решение № 443 от 06.07.2018 г. по адм. дело № 256/2018 г. на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Я. П. и Д. П. против Заповед № 307 от 01.02.2018 г. на Кмета на община Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 225 а ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Двуетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ IХ - 62, кв. 6 по плана на [населено място], извършен от Я. и Д. П.и и с което решение последните са осъдени да заплатят разноските по делото. С касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение, поради противоречие със закона. Посочват неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила, като твърдят такива, а именно неясно и неточно описание на строежа, който е установен като незаконен. Твърдят, че в имота има две сгради и от заповедта не става ясно кой следва да се премахне – този с покрив или този без покрив. Поради тази неяснота твърдят, че оспорената заповед няма как да се изпълни. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община Пазарджик с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни – адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който не са налице строителни книжа и който не съответства на предвижданията на подробния устройствен план. Приел е за опровергано от доказателствата по делото твърдението на жалбоподателите, че спорната сграда е извършена през 1986 г. и малко след това с твърдение, че строителството е спряло към 2000 г., тъй като е посочил, че в представените скици от одобрения кадастрален и регулационен план за селото от 1998 г. в имота на жалбоподателите има отразени и нанесени като съществуващи само две паянтови постройки. Приел е, че същото се установява и от съставен АЧОС за имота, в който са сградите през 2013 г., като и в него са отразени само две едноетажни паянтови постройки. Приел е, че нареденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като е опровергано твърдението, че е построен преди 2001 г., а от приетата по делото СТЕ е установено и че не съответства на нормите по устройство на територията и предвижданията на плана, тъй като е извършен на по – малко от допустимото отстояние от страничните регулационни линии на имота и от дъното на парцела. По делото е изслушана и приета, неоспорена от страните СТЕ, от която е установено, че в имота на жалбоподателите е изпълнена сграда на два етажа без функционална връзка за етажите, със стоманобетонови плочи, греди и колони, изпълнен дървен покрив – двускатен покрит с керемиди, като до тази сграда от север е изпълнена втора сграда в недовършен вид, която е без покрив и без връзка между двете сгради. Вещото лице е посочило, че установеното в имота съответства на отразеното в констативния акт, както и че строителството на тези сгради не съответства на плана на [населено място]. Посочено е, че изпълнените две спорни сгради в имота, едната с покрив, другата без покрив нямат пряка функционална връзка и нямат характер на двуфамилна къща. Останалите обекти в имота са описани като едноетажно масивно жилище и три едноетажни паянтови сгради. Решението е неправилно. Основателно е възражението на касаторите за неправилност на оспореното решение досежно преценката на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В настоящия случай и във връзка със събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че се установяват такива нарушение. Видно от доказателствата в КА са отразени две сгради, долепени една до руга със съответни размери 6, 35 на 9, 20 всяка на по два етажа всяка, едната от които е с изградена покривна конструкция, а другата е без изграден покривна конструкция. От приетата по делото СТЕ се установява, че действително досежно спорното строителство са налице две масивни двуетажни сгради, които не са функционално свързани и нямат характер на двуфамилна една къща. Това се потвърждава и от установеното и в КА и в СТЕ, че едната сграда е с изграден вече двускатен покрив, а другата не е още покрита, т. е. не е извършен и едни покрив, за да се приеме, че в имота е налице една сграда. С оспорената пред първата инстанция заповед е наредено премахването на една двуетажна жилищна сграда, като в мотивната част на заповедта е посочено, че същата двуетажна жилищна сграда е покрита с двускатен покрив в едната половина, а втората половина не е покрита. Видно и от представеното по делото геодезическо заснемане на намиращите се в имота постройки (стр. 28 от делото на АС - Пазарджик), от същото се установява, че в дъното на имота има една двуетажна жилищна сграда и до нея такава в строеж, които пък съответстват на отразеното в КА като разположение. При така установените факти, от доказателствата следва, че в дъното на УПИ IX – 62, кв. 6, има две сгради, които не са функционално свързани и нямат и общ покрив и не могат да бъдат приети като една двуфамилна къща, а с оспорената заповед е наредено премахването на една двуетажна жилищна сграда, но не може да бъде установено точно коя, поради липса на описание в мотивите на заповедта за това коя сграда следва да се премахне. Във връзка с гореизложеното настоящият състав намира, че оспорената пред АС – Пазарджик заповед е с неясен предмет и от нея не може да бъде установено еднозначно кой е незаконният строеж, извършен без строителни книжа, за който е наредено премахване – коя от двете установени, включително със СТЕ двуетажни масивни сгради – покритата и непокритата. Това е така и тъй като е налице съществено несъответствие между посочените размери на двете сгради в КА и установените на място, като разликата е в приблизително 20 кв. м., като не може да се приеме, че това се дължи на приблизително установените размери в КА, което отново препятства установяване на точния нареден за премахване строеж. Тази неяснота на предмета на заповедта, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като на първо място препятства адресата й да разбере точно който извършен от него строеж е незаконен, съответно да организира защитата си, а на второ място, тъй като е неясен предмета на изпълнение, т. е. кой строеж би следвало да бъде премахнат. Оспорената пред АС – гр. Пазарджик заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, е незаконосъобразна. Като е достигнал до обратен извод съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Пазарджик като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № 307 от 01.02.2018 г. на Кмета на община Пазарджик. Предвид изхода на спора е основателно искането на касаторите за присъждане на разноски за двете инстанции, а искането на ответника по касация е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,