Решение № 5500 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2075/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) против решение 25902/04.12.2024 г. по адм.д. 7674/2024 г. описа на Административен съд София- град (АССГ), в частта му, с която Националната агенция за приходите / НАП/ е осъдена да заплати на В. К. К. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението на АССГ се обжалва и в частта за разноските, които НАП е осъдена да заплати на В. К. в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение и 7,50 лв. деловодни разноски. Касаторът иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, с оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационните основания са развити в касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски, съобразно представен списък на разноските. Ответната страна В. К. К., в писмен отговор, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й, по подробни съображения, развити в отговора. Претендира разноски по представен списък на разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения: С оспореното решение 25902/04.12.2024 г. по адм.д. 7674/2024 г. описа на АССГ НАП е осъдена да заплати на В. К. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., като е отхвърлен иска за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1000 лв. Със съдебното решение НАП е осъдена да заплати направените от В. К. К. разноски за държавна такса в размер на 7,50 лв., както и 600 лв. адвокатско възнаграждение за адв.С. Юрукова. АССГ се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните/ Регламент(ЕС) 2016/679/ ОРЗД) във вр. чл. 39 от Закона защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл.24 и чл.32 от ОРЗД, разгледан по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ищцата В. К. К. е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, настъпили от неправомерното бездействие на НАП, изразяващо се в неизпълнение в достатъчна степен на задълженията на НАП по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 да защити по сигурен начин данните на ищцата като гражданин, станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП, довело до неразрешено разкриване или достъп до личните ѝ данни. За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция решение, АССГ е приел от правна страна, че предявеният осъдителен иск е с вече посоченото правно основание, а НАП, в качеството на администратор на лични данни, по смисъла на чл. 4, т. 7 от ОРЗД, не е изпълнила задължението си да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на злоумишлен достъп до личните данни на ищцата. Съдът е приел, че независимо от приемането на вътрешни правила и политики НАП не е осигурила достатъчна надеждност на информационната си система, до степен, че предприетите мерки да бъдат ефективни да предотвратят неразрешен достъп до личните данни на ищцата. Съобразявайки тълкуването на нормата на чл. 82, § 3 от ОРЗД, съдът е направил извод, че ответникът в качеството му на администратор на лични данни, не е изпълнил задължението си за предотвратяване изтичането на лични данни, при което е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразното бездействие по предприемане на необходимите и ефективни действия, произтичащи от посочените в чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължения. По отношение на факта на наличието на изтекла информация от информационните масиви на НАП на 15.07.2019г., съдържаща лични данни на ищцата, АССГ е приел, че не се спори по делото, като се е позовал на снимка на електронно съобщение, че за ищцата има разпространени лични данни, въпреки че отбелязал, че не е посочено лицето, за което е направена справката по посочената заявка. По отношение другите предпоставки, които следва да са налице за ангажиране отговорността на НАП - претърпяна вреда от страна на ищцата от това незаконосъобразно бездействие и причинна връзка между тях, АССГ е приел, че В. К. е доказала претърпените от нея негативни преживявания, с оглед показанията на свидетеля Й. П. Й., разпитан в производството по адм. д. 3900/2020г. по описа на АССГ, като е приел, че по отношение на ищцата има изтичане на лични данни в резултат на неоторизирания достъп до информационните масиви на НАП. По тези съображения съдът е осъдил НАП да плати на ищцата В. К. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението и отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 1000 / хиляда/ лева. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е приел за безспорен факта на неразрешено разкриване и достъп до личните данни на В. К.. Ответникът е спорил именно за това обстоятелство, като както при първото разглеждане на делото в производството по адм.д. 3900/2020г. по описа на АССГ, решението по което е отменено с решение по адм. д. 6019/2021г. по описа на Върховен административен съд и делото е върнато за ново разглеждане на АССГ, така и в производството по адм. д. 7674/2024г., ответникът е поддържал позицията за недоказаност на вида и обема на изтеклите лични данни на ищцата. За установяване на наличието на изтекли лични данни В. К. е представила копие на съобщение, в отговор на изпратена заявка до НАП, с текст НАП: По заявка номер 9599 ИМА неправомерно разкрити лични данни. с дата на съобщението 28 юли 2019 година и час 21:27. Това съдържание на съобщението, в отговор на заявка, не установява от кого е подадена заявката и за лични данни на кое лице се отнася отговора на НАП. Ищцата, съобразно разпределената й доказателствена тежест, не е ангажирала доказателства дали съдържанието на отговора на заявката се отнася за нея и какви конкретно са неправомерно разкритите лични данни, независимо от създадената от страна на НАП, след 15.07.2019г. възможност да бъде направена конкретна справка, от всеки гражданин, по имена и ЕГН за вида на неправомерно достъпените лични данни. От тази осигурена от страна на НАП възможност ищцата не се е възползвала и не е представила доказателства за извършване на подобна справка. От допустимите доказателства не се установяват факти, което да обуславят наличие на втората предпоставка за възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл. 82 от ОРЗД, а именно претърпени неимуществени вреди от страна на ищцата от незаконосъобразното бездействие на НАП. Решаващият съд, въз основа на гласни доказателства, събрани при предходното разглеждане на делото, е приел, че ищцата е изпитала притеснения от възможна злоупотреба и неправомерно използване на личните й данни, които опасения, съобразно тълкуването в решението на СЕС по дело С-340/21 г., могат сами по себе си да представляват нематериални вреди" по смисъла на чл.82 параграф 1 от ОРЗД. Приел и наличието на пряка причинно-следствена връзка между бездействието на НАП да изпълни по подходящ начин задължението си да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица и негативните усещания на ищцата. Тези обстоятелства съдът е приел за установени посредством показанията на свидетеля Й. П. Й., разпитан в производството по адм. д. 3900/2020г. по описа на АССГ, решението по което дело, както вече бе посочено, е отменено с решение на ВАС по адм. д. 6019/2021г. и делото е върнато за ново разглеждане на АССГ с указания за правилно разпределение на доказателствената тежест. Връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав е в резултат на съществено процесуално нарушение при разглеждане и решаване на спора от първата инстанция, поради което процесуалните действия, извършени пред съда при първото разглеждане, включително и разпита на свидетеля, се считат за опорочени. Съгласно чл. 226, ал. 1 и ал. 2 АПК, при новото разглеждане производството се провежда по общия ред и започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото, като се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства. В случая, такова незаконосъобразно процесуално действие е било неправилното разпределение на доказателствената тежест, поради което събраните във връзка с него гласни доказателства не могат да бъдат ценени. Въпреки дадените изрични указания от съда на ищцата, при новото разглеждане на делото да докаже настъпването на претендираните вреди, ищцата не се е справила с възложената й доказателствена задача и не е ангажирала нито писмени, нито гласни доказателства. Като е съобразил свидетелските показания, събрани при първоначалното разглеждане на спора, АССГ е допуснал процесуално нарушение и фактическите установявания въз основа на тях са необосновани. Поради бездействието на ищцата в производството не са доказани релевантни за спора обстоятелства: дали В. К. е сред засегнатите лица от хакерската атака срещу електронните масиви на НАП и какви точно нейни лични данни са разкрити. При тези съображения, касационната инстанция приема, че в производството не е доказано неразрешено разкриване или достъп до лични данни на ищцата, вследствие на което заявените опасения от възможна злоупотреба с лични данни се явяват неоснователни и недоказани. Като е уважил иска и присъдил по справедливост обезщетение в размер на 500 лева, първоинстанционният съд е постановил неправилно осъдително решение, което следва да бъде отменено, а искът отхвърлен до уважения размер. Решението подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на ищцата разноски за държавна такса в размер на 7,50 лв. и адвокатско възнаграждение за адв.Юрукова в размер на 600 лв. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като съобразно изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски според представения списък - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по настоящето адм. д. 2075/2025г. на ВАС, както и за държавна такса за касационна жалба срещу решението по адм. д. 7674/2024г. на АССГ в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 50 лв. за производството по по адм. д. 7674/2024г. по описа на АССГ, за производството по адм. д. 3900/2020г. на АССГ и за производството по адм. д. 6019/2021г. по описа на ВАС. Настоящата инстанция не присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение за производството по адм. д. 7674/2024г. по описа на АССГ, за производството по адм. д. 3900/2020г. на АССГ и за производството по адм. д. 6019/2021г. по описа на ВАС в пълния размер от по 100 лв., тъй като юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска, е присъдено с Определение 2629/24.01.2025г. по адм. д. 7674/2024г. на АССГ, което определение не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение