Решение № 523 от 21.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2347/2011 г.

Решение № 523 от 21.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2347/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е образувано по искане, подадено от адвокат П. С. Н. - защитник на осъдения Г. В. Г., за възобновяване - на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 420, ал. 2 НПК производството по внохд № 162/11 г. на Сливенския окръжен съд, по което с решение № 89/20.06.2011 г. е потвърдена присъда № 151/08.02.2011 г. по нохд № 1174/2010 г. на Сливенския районен съд . Производство пред ВКС е образувано по искане, подадено от адвокат П. С. Н. - защитник на осъдения Г. В. Г., за възобновяване - на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 420, ал. 2 НПК производството по внохд № 162/11 г. на Сливенския окръжен съд, по което с решение № 89/20.06.2011 г. е потвърдена присъда № 151/08.02.2011 г. по нохд № 1174/2010 г. на Сливенския районен съд . В подкрепа на искането са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се възобновяване на делото, отмяна на потвърдителното решение и присъдата, и връщане на делото за ново разглеждане с даване указания за отстраняване противоречията в свидетелските показания. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК и отхвърляне на гражданския иск. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да извърши проверка на правилността на присъдата. Сочи се, че фактическата обстановка е останала неизяснена и неустановена, респ. липсват правилни констатации и изводи в съдебните актове за авторството на деянието. Неотстраняването на многобройните противоречия в свидетелските показания, вкл. и от въззивният съд, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване процесуалните права на подсъдимия. Съдилищата са кредитирали и оценили доказателствата избирателно. Игнорирани са обясненията на подсъдимия. Не са обсъдени доводите на защитата, нито е отговорено - защо съдът дава вяра на едни доказателства, а други отхвърля - нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК. Липсват мотиви в отговор на оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия, както и служебна проверка на правилността на присъдата. В съдебно заседание ОСЪДЕНИЯТ Г. В. Г. не се явява, редовно призован. Явява се упълномощеният от него защитник - АДВОКАТ Н. от АК-Сливен, който поддържа жалбата. ПОСТРАДАЛИЯТ - граждански ищец И. М. не се явява, редовно призован. Вместо него се явява адв. З. - повереник, който счита искането за възобновяване и провеждане на следствен експеримент за неоснователно. Присъдата и решението са основани на правилна оценка на доказателствата и законът е приложен правилно. Моли за присъждане на разноските. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за неоснователност на искането. По същността си искането съдържа оспорване на обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата за установена фактическа обстановка. Достоверността на свидетелските показания не подлежи на преобсъждане от ВКС, нито приемането на нови факти. Наложеното наказание е съответно на тежестта на извършеното. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО, СТАНОВИЩЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ВКП И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо, тъй като е подадено срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред и подлежащ на възобновяване. Инициирано е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от оправомощен процесуален субект. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Решение № 89 от 20.06.2011 г. по внохд № 162/2011 г., СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД е потвърдил изцяло присъда № 151/08.02.2011 г. по НОХД № 1174/2010 г., с която Сливенският районен съд е признал подс. Г. В. Г. за виновен по чл. 129, ал. 2 вр. с чл. 54 от НК и му наложил наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от четири години. На основание чл. 67, ал. З от НК осъдил подс. Г. за изпитателния срок на наложеното наказание да търпи и пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ адрес при периодично три пъти седмично. Със същата присъда подс. Г. е осъден да заплати на гражданския ищец И. М. М. сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законните последици като иска до пълния му размер за сумата 10 000 лв. отхвърлил като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати и сумата от 500 лв., представляваща разноски за повереник, както и д. т. в полза на държавата върху уважената част от гражданския иск в размер на 200 лв. В искането за възобновяване централна част заема обсъждането на свидетелските показания на свидетелката Д. Г. С. като противоречиви и недостоверни. Същите съображения са посочени и във въззивната жалба. В мотивите на въззивното решение Сливенският окръжен съд е отговорил аргументирано на доводите на защитата във въззивната жалба, както и при служебната проверка по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, относно спазване на процесуалните правила от предходната инстанция при проверката и оценката на оценката на доказателствените източници. Налице са и съображения защо са кредитирани едни, а други доказателствени средства са отхвърлени като недостоверни съгл. чл. 339, ал. 2, респ. чл. 305, ал. 3 НПК. По делото са очертани две групи гласни доказателствени средства, обединени около позицията на подсъдимия и показанията на пострадалия. Съдилищата по фактите са дали вяра на показанията на пострадалия - свид. И. М., като подкрепени изцяло от показанията на свидетели -очевидци, присъствали по място и време на инкриминираното деяние. Свидетелките Д. С. и И. С. са описали подсъдимия Г. като автор на побоя над М.. Очертават начина на нанасяне и мястото на ударите - именно с юмруци, в областта на лицето на пострадалия. Тези източници са проверени и с отразеното в показанията на свидетелите П. К., И. И. и Т. Д. - полицейски служители, намесили се непосредствено след инцидента. Находките от травматичното увреждане у пострадалия са констатирани и анализирани, така както са установени от свидетелите и в заключението на СМЕ-за, кореспондиращо с механизма на причиняване уврежданията, описан от пострадалия. Касационният съд не намира повод да приеме основателността на твърдяното от защитата в искането за възобновяване, че съдилищата по фактите не са изпълнили задълженията си по чл. 107 НПК. Обратното е вярно. Съдилищата са аргументирали констатациите си, че показанията именно на незаинтересованите свидетели са обективни и последователни и без вътрешни противоречия. Обстоятелствата от предмета на доказване, посочени от втората група свидетели, а именно: А. П., Г. П., Г. Г., А. Г., А. А., както и от обясненията на подсъдимия, които са и средство за защита, не са намерили кредит на доверие от съдилищата. Отхвърлянето на тяхната достоверност е направено съгласно правилата на НПК. В тази насока, в мотивите е отразено, че заявеното от тях съществено се различава от установеното от очевидците и от заключението на СМЕ. Налице е и участието на част от свидетелите, подкрепящи обясненията на подсъдимия, в инцидента, както и родството помежду им, т. -е. все, фактори, обуславящи тяхната заинтересованост от изхода на делото. Наличието на определени противоречия по несъществени елементи от цялостната фактическа обстановка в кредитираните показания на посочената първа група свидетели, пресъздаващи наблюдавани и възприети от тях динамични ситуации от фактическата обстановка, е закономерно явление. Обратно, липсата им, винаги означава нарушаване на тази закономерност и представлява съмнение за достоверност на показанията. Правната литература, в частност - криминалистическата, е посветила многобройни изследвания и издания на тази тема. Разкрила е, и е обяснила защо се проявят и определени непълноти в несъществени елементи от обстановката, несъвпадения и неточности, и защо е невъзможно абсолютно пълно и точно пресъздаване на случката. Това с особена сила важи при показанията на две и повече лица. В този случай несъвпаденията в отделните сведения относно различни детайли неминуемо нарастват, но не и относно съществените елементи като извършителят на деянието и механизма на извършването му. От правилно установените фактически положения законосъобразно е изведено от съдилищата, че осъщественото изпълва признаците от обективна и субективна страна на състава по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, тъй като в резултат на нанесените удари от подсъдимия на пострадалия е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматични разкъсвания в областта на цилиарното тяло на лявото око, кръвоизлив в задния очен сегмент и стъкловидното тяло и травматично отлепване на ретината довели до трайно отслабване на зрението. Наложеното наказание е съобразено с всички определящи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, съгласно чл. 54 НК. То е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и оплакванията за явна несправедливост са напълно голословни. Наказанието от една година лишаване от свобода, чиито изтърпяване е отложено за изпитателен срок от четири години изцяло съответства на тежестта на деянието и дееца. Правилно е прието от съдилищата, че за да се въздейства предупредително на подсъдимия е необходимо той да понесе в срока на отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода и пробационна мярка - задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодични срещи пред пробационен служител - три пъти седмично, за срок от две години. Обжалваната присъда не страда от пороци и в гражданската й част, тъй като обезвредата е съобразена с разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Предвид тези мотиви, ВКС на РБ, съгласно чл. 426 НПК и вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК