Решение № 13436 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. В., чрез адвокат И. Йовчев против решение 4303/12.05.2025 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело 1358/2024 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт Р-16001623001950-091-001 от 04.12.2023 г. (с погрешно посочена дата 08.04.2022 г.) на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 205/16.05.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Пловдив. В касационната жалба са релевирани основания за нищожност на ревизионния акт, поради това, че е издаден с електронен подпис. Касаторът твърди, че ревизиращите органи по приходите не са имали право да използват издадените им електронни подписи за да подписват заповеди за възлагане, ревизионен доклад и ревизионен акт. Счита, че това е свързано с характеристиката на електронните подписи, използвани от органите по приходите, а именно такива без ЕГН. Поддържа, че съгласно ДОПК електронните подписи могат да бъдат използвани от органите по приходите единствено за подписване на електронни съобщения, но не и за издаване на актове, както е предвидено в чл. 102а от ГПК за съдебните актове. По съществото на спора оспорва изводите на съда за наличие на основания за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК. При ревизията не е проверено обстоятелството, че със средствата на търговското дружество се е разпореждал съпругът й А. Ц., а документацията е водена от С. П.. Икането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което ревизионният акт да се обяви за нищожен, респективно - да се отмени. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, чрез юрк. Г. Димитрова моли да се отхвърли касационната жалба, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт Р-16001623001950-091-001 от 04.12.2023 г. (с погрешно посочена дата 08.04.2022 г.), издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 205/16.05.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, с който е ангажирана отговорност на П. (В.), [ЕГН], като управител на "Роял Емпайър" ЕООД, с Катуница за задължения на дружеството за ДДС за данъчни периоди м.09 и м.11.2020 г. и от м.05.2021 г. до м.09.2021 г. в общ размер на 30 019.25 лева и лихви в общ размер на 7 936.33 лева, за корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. в общ размер на 12 140.68 лева и лихви в размер на 2095.26 лева, за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.08.2020 г. 30.06.2022 г. в размер на 4 242.78 лева и лихви в размер на 1091.43 лева, за осигурителни вноски за ДОО осигурители за периода 01.08.2020 г. 31.05.2022 г. в размер на 8 032.21 лева и лихви в размер на 2 124.58 лева, за осигурителни вноски за ЗО осигурители за периода от 01.08.2020 г. 31.05.2022 г. в размер на 3 145.31 лева и лихви в размер на 832.81 лева, за вноски за УПФ-осигурители за периода 01.08.2020 г. 31.05.2022 г. в размер на 1838.67 лева и лихви в размер на 490.80 лева, за данък върху доходите на физическите лица свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.10.2021 г. 31.12.2021 г. в размер на 432 лева и лихви от 89.60 лева общо 59 850.90 лева и лихви в размер на 14 660.81 лева. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че са установени предпоставките на чл.19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорност на ревизираното лице, както и че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазени процесуални правила. От фактическа страна съдът е установил, че П. (Ц.) е управител на "Роял Емпайър" ЕООД от вписването му в търговския регистър на 20.07.2020 г. Декларираната икономическа дейност на дружеството е код 4120 - Строителство на жилищни и нежилищни сгради . Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 27.07.2020 г. и дерегистрирано на 17.12.2022 г. на основание чл. 176 ЗДДС и е било осигурител на 23 лица, наети по трудов договор. От представената справка от данъчно-осигурителната сметка е установено, че "Роял Емпайър" ЕООД има декларирани и непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски като осигурител, които към 04.12.2023 г. са в общ размер на 75 974.06 лева, от които главница 61 288.23 лева и лихви в размер на 14.685.83 лева. При проследяване движението на парични средства по разплащателната банкова сметка на дружеството, открита на 17.07.2020 г. са установени изтиглени суми в брой на каса от П. Х. както следва: на 25.09.2020 г. 4400 лева, на 12.05.2021 г. 4700 лева и на 02.07.2021 г. 7000 лева общо 16 100 лева, както и изтеглени суми от АТМ за периода от 27.12.2020 г. 24.09.2021 г. в общ размер на 168 790 лева. От ревизиращите е установено, че П. (Ц.) е лицето, което има спесимен в банката. Не са представени пълномощни на други лица с право да се разпореждат с аворите на дружеството. От счетоводния баланс на дружеството е установено, че към 31.12.2020 г. дружеството има парични средства в брой в размер на 15 хил. лева, към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. парични средства в брой в размер на 164 хил. лева. В писмените си обяснения, дадени в хода на ревизията П. Х. В. е декларирала, че паричните средства, посочени като касова наличност в ГФО за 2021 г. в размер на 164 хил.лева, не са налични в обект на дружеството, както и в други търговски обекти. Дала е обяснения, че не е оперирала тя със средствата по каса и не знае за какво са били израходвани. Твърди, че през този период съпругът й А. Й. Ц. се е разпореждал със средствата, оперирал е с фирмените карти и банкови средства, а документацията е водена от С. П.. При тези факти, съдът е приел, че ревизираното лице в качеството си на управител умишлено е извършило плащания в пари действия по разпореждане с паричните средства на задълженото юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, в резултат на които имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски. По делото не е доказано, че изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството са използвани за дейността на предприятието, нито че се касае за върнати заеми или други задължения. Относно твърденията на ревизираното лице, че разпоредителните действия са извършени от съпруга й А. Ц., съдът е приел, че не са доказани и са в противоречие с доказателствата, събрани при ревизията, че няма данни за други упълномощени лица, освен управителят на дружеството с правомощия за разпореждане с авоарите по банковите му сметки. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че са установени всички предпоставки по чл.19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на управителя на дружеството до размера на намаленото имущество, като е посочил, че съгласно тълкувателно решение 5/29.03.2021 г. на ОСС в Първа и Втора колегия на ВАС по т.д. 7/2019 г., отговорността включва и задълженията за лихви. Решението е правилно постановено. Нормата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК в приложимата й редакция от ДВ бр. 92/2017 г. предвижда отговорност за управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия: плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В конкретния случай отговорността е ангажирана в хипотезата на извършени плащания в пари от имуществото на търговското дружество главен длъжник, представляващи скрито разпределение на печалбата. От събраните по делото доказателства законосъобразно съдът е приел, че П. (Ц.) е субект на отговорността в качеството й на управител на Роял Емпайър ЕООД през ревизирания период. Не е спорно по делото, че дружеството има декларирани и непогасени задължения за ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, данък върху доходите на физическите лица свободни професии и др., както и задължения за задължителни осигурителни вноски като осигурител. В хода на ревизията е установено, че обезпечението и изпълнението на задълженията за данъци и осигурителни вноски е насочено първо върху имуществото на задълженото юридическо лице, но то не разполага с такова, което да покрива задълженията. Установено е също, че управителят на дружеството е лицето, което се разпорежда с паричните средства по банковата му сметка. Отговорността е ангажирана за извършените от управителя действия по изтегляне на парични средства от банковата сметка в общ размер на 184 890 лева и разходването им извън търговската дейност на дружеството. Тези обстоятелства са установени от извлеченията от банковата сметка на Роял Емпайър ЕООД и писмените обяснения на ревизираното лице, че отразените в ГФО на дружеството за 2021 г. парични средства в брой в размер на 164 хил., не са налични. Съгласно §1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". В случая изтеглените от банковата сметка парични средства не са използвани за дейността на дружеството. С оглед изричното изявление на ревизираното лице в писмените му обяснения, които са годно доказателствено средство по чл. 56 ДОПК, тези парични суми не са и налични в имуществото на дружеството. Поради това законосъобразно съдът е приел, че са разпределени в полза на изтеглилия сумите управител, който е и едноличен собственик на капитала в "Роял Емпайър" ЕООД. Действията са извършени недобросъвестно, в периоди, в които на ревизираното лице в качеството й на управител са известни както изтеглените суми, така и декларираните задължения на дружествот и имущественото му състояние. Налице е и предвидената в чл. 19, ал. 2 ДОПК причинно - следствена връзка между изтеглените суми, липсата им в имуществото на дружеството и непогасяването на задълженията за данъци и осигурителни вноски. При издаване на оспорения ревизионен акт е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ДОПК, според която отговорността по чл. 19, ал.2 ДОПК е ограничена до размера на извършените плащания или до намалението на имуществото. В случая изтеглените парични средства са в по-голям размер от размера на задълженията на дружеството (главница и лихви), за които с оспорения ревизионен акт е ангажирана отговорността на третото лице - управител. Правилно съдът е приел за недоказани твърденията на ревизираното лице, че съпругът А. Ц. е извършил действията по разпореждане с паричните средства на "Роял Емпайър" ЕООД. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушения на принципите на обективност по чл. 3 ДОПК и на служебно начало по чл. 5 ДОПК, поради това, че в хода на ревизията не са извършени проверки на съпруга А. Ц. и на лицето, водило документацията на дружеството. В съдебното производство от страна на касатора, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал.1 ГПК да установи твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, не са ангажирани каквито и да било доказателства, включително свидетелски показания на посочените лица за установяване на твърдението, че именно съпругът е изтеглил сумите от банковата сметка и той се е разпореждал с тези суми. Доводите в касационната жалба за нищожност на ревизионния акт, поради това, че органите по приходите не могат да възлагат ревизии и да издават актове с електронни подписи, са неоснователни. По същество касаторът счита, че ревизионният акт е нищожен единствено на основание, че е подписан с електронен подпис, което е в противоречие с чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 910/2014. Тази норма предвижда, че правната сила и допустимостта на електронен подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че този подпис е в електронна форма или че не отговаря на изискванията за квалифициран електронен подпис. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС по дело С-362/21, Екофрукт ЕООД, т. 34. Поради това необосновано е позоваването на чл. 4 от Наредбата за удостоверенията за електронен подпис в администрацията. Правилно съдът е приел, че ревизионният акт, заповедите за възлагане на ревизията и ревизионният доклад са надлежно подписани с квалифицирани електронни подписи. От събраните по делото доказателства се установява, че подписите отговарят на кумулативните изисквания, предвидени в нормата на чл. 3, т.12 от Регламент (ЕС) 910/2014, съгласно която квалифициран електронен подпис означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. В ревизионния акт положените квалифицирани електронни подписи са индивидуализирани и с номера на сертификата, въз основа на който са издадени. С оглед на изложеното и след извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и съответства на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.161, ал.1 ДОПК, разноски следва да се присъдят на ответника по касация. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в наредбата на Висшия адвокатски съвет. Поради това следва да се присъди сумата от 500 лева, от претендираните 6 610.94 лева, която сума съответства на фактическата и правна сложност на делото в настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,