Решение № 5307 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2115/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ш. М., гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен адвокат Л. Дилова, против решение 898 от 09.01.2025 г., постановено от Административен съд - София град, І отделение, 54 състав, по адм. д. 10288/2024 г. С него е отхвърлена жалбата на касатора против решение 10322/01.10.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба и в съдебно заседание лично и чрез упълномощения адвокат Дилова се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага твърдения, че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази по силата на чл. 3, ал. 1 ЗУБ. Счита, че обжалваното решение противоречи и на материалноправната норма на чл. 33 от Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г., които понастоящем са включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива /2011/95/ЕС/, чл. 18 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 2 и чл. 3 от ЕКЗПЧ, съответно е нарушен принципът забрана за връщане /non-refoulment/. Жалбоподателят поддържа, че не са съобразени и решенията на Европейския съд по правата на човека в тази връзка /Hirsi and Others vs Italy; Meki Elgafaii and Noor Algafaji vs Staatssecretaris van Justitie/ пo тълкуването и прилагането на Директива 2004/83/EO на Съвета от 29 април 2004 г., тъй като съдът е възприел безкритично мотивите на административния орган, според които инцидентите на територията на Сирия са спорадични актове на насилие. В тази връзка изразява становище, че първостепенният съд само формално е коментирал информацията в справките относно актуалната обстановка в държавата по произход на чужденеца, при което не е отчел сериозността на конфликта, ситуацията в гр. Алсохна, където е родното място на чуждия гражданин, както и обстановката около градовете Ракка и Палмира, където се е местил впоследствие. Респективно не са били изложени мотиви относно данните, че А. Ш. М. е пребивавал в лагери, където е бил подложен на нечовешки условия, насилие и репресия. На последно място касационният жалбоподател заявява, че първоинстанционният съд не е изложил съществени и собствени мотиви в обжалваното решение, а е пренесъл всички констатации от обжалвания административен акт. Поради това счита, че съдебният състав не е извършил собствена преценка на доказателствата по делото, не е формирал свои изводи и задълбочени мотиви, с което не е дал собствено разрешение на спорния предмет на делото, респективно не е предоставил дължимото на страните правно съдействие. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Е. Хичовски, който в проведеното съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ обосновава включително с изявленията на жалбоподателя в проведеното интервю. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че спрямо А. Ш. М. не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и 9 ЗУБ. Според участващия по делото прокурор този извод на съда е съответен и на подробно изложената бежанската история на чужденеца, която не го опровергава. Поддържа, че първостепенният съд е обсъдил актуалните данни относно страната на произход на чужденеца Сирия и действителните причини той да я напусне. Моли при преценката на международното положение в Сирия да бъде взета предвид проведената през месец март 2025 г. Брюкселска конференция, при която от изявлението на Върховния представител на Европейския съвет по външната политика се установява, че усилията на звеното на общност е насочена към създаване на условия за стабилизиране положението в Сирия. Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 898 от 09.01.2025 г. е отхвърлена жалбата на А. Ш. М., гражданин на Сирия, срещу решение 10322 от 01.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд - София град /АССГ/ е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в установената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Констатирано е, че в хода на административното производство с чужденеца е било проведено интервю, обективирано в писмен протокол, в хода на което му е била предоставена възможност за посочване на причините, поради които е напуснал и не желае да се завърне в страната си на произход. Преценено е, че всички изтъкнати факти от бежанската история са били подробно обсъдени в оспорения административен акт, поради което не са допуснати твърдените нарушения на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. При преценка относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел, че доводите на жалбоподателя, обосноваващи молбата му за международна закрила, не изпълняват хипотезите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изхождайки от фактите от изложената от чужденеца пред административния орган бежанска история, информацията, съдържаща се в справка с вх. ЦУ 1850/27.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ, както и представената в хода на съдебното производство справка с вх. МД-02-124/12.12.2024 г., съдът е формирал заключение, че целта на пристигането на жалбоподателя в Република България не е търсене на закрила по реда на ЗУБ, а избягване на военна служба и търсене на по - добър живот, което по същността си са изцяло лични причини да напусне Сирия. Същевременно според съда не са налице никакви основателни причини да се счита, че чуждият гражданин няма да бъде допуснат отново до територията на страната, от която е избягал и че не няма да бъде защитен от властите, ако поиска закрила. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото макар от фактическа страна съдът дословно да е преповторил съдържанието на оспорения административен акт, противно на твърденията в касационната жалба е направил собствен анализ на констатациите на административния орган, обосноваващи процесния отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Ш. М.. Първоинстанционният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства от личната бежанска история на чужденеца, обективирана в протокол от проведеното интервю с рег. 15756 от 08.08.2024 г., от която се установява, че е напуснал държавата си по произход заради липсата на бъдеще и лошите условия за живот там, както и заради възможността да бъде взет за отбиване на военна служба, независимо че до момента не е получавал призовки или покани за това. Заявил е, че към момента цялото му семейство продължава да живее в Сирия, в гр. Ракка, в който град са се преместили през 2020 г., а преди това са живеели в Палмира, Хомс и в бежански лагер на сирийско-йорданската граница. Разказва, че членовете на семейството му живеят бедно, нямат работа и животът е много скъп, както и че не е ставал пряк свидетел на военни действия, а само е чувал взривове отдалеч. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ал. 6 ЗУБ. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не са били заявени от кандидата. Следва да се посочи, че сирийският гражданин не е бил издирван и не е получавал призовки или повиквателни по повод негова евентуална служба, като административният орган, а и съда правилно са приели, че лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец, а в случая не са налице доказателства, които да сочат, че изпълнението на военната служба за жалбоподателя би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. След като чужденецът е декларирал, че е политически неангажиран и не заявява, че отказва да служи в армията поради религиозни разбирания, не са налице и морални убеждения или съображения на съвестта, които да му попречат да бъде мобилизиран. Като е анализирал подробно всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни са изводите на АССГ, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат именно направения извод за липсата на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно Административен съд София-град е приел и че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които, с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, включително и предоставената съдебно заседание справка за Сирия от 08.04.2025 г. пред настоящата инстанция, се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Във връзка с така установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е постановил решението в противоречие с позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази по силата на чл. 3, ал. 1 ЗУБ. Цитираната позиция е публично достъпна на интернет адрес https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://data.unhcr.org/es/documents/download/113706&ved=2ahUKEwie_ayly7GNAxW3cfEDHbHbH9MQFnoECBYQAQ&usg=AOvVaw19q2J5Xn-FkJVAD5292ysi. В приобщена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., до 03.04.2025 г. 372 550 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно и че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Следователно, от наличните по делото данни може да се направи обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, но молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява и соченото от представителя на Върховна касационна прокуратура обстоятелство, че през месец март 2025 г. в Брюксел се е провела Деветата Брюкселска конференция Подкрепа за Сирия: отговор на необходимостта от успешен преход , на която за първи път са взели участие както временните власти на Сирия, така и представители на съседните държави /информация за срещата е публично достъпна на https://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/international-ministerial-meetings/2025/03/17/. Тази конференция е отбелязана като важна стъпка в усилията на международната общност за създаване на условия за стабилизиране на положението в Сирия. Върховният представител на Европейския съвет по външната политика Кая Каллас ясно е заявила, че на конференцията са били обещани 5,8 милиарда евро за периода на преход, от които 4,2 милиарда евро са безвъзмездни средства, а 1,6 милиарда евро заеми. Тези средства са предназначени за смекчаване на последиците от гражданската война и подкрепа на успешния преход в страната. Фактът, че международната общност и ЕС подкрепят прехода в Сирия и признават новите власти, следва да бъде отчетено като ясна индиция за стабилизиране и подобряване на ситуацията в Сирия. Неоснователно е развито в касационната жалба оплакване за постановяване на обжалваното решение в противоречие с принципа non-refoulеment /забрана за връщане/. Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/. Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход - Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите в тази насока се подкрепят от представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като евентуалното завръщане на жалбоподателя в страната по произход няма да застраши неговите живот и здраве, и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Не намират правна опора възраженията на касатора, че в обжалваното решение не са съобразени решенията на Европейския съд по правата на човека по дела Hirsi and Others vs Italy и Meki Elgafaii and Noor Algafaji vs Staatssecretaris van Justitie пo тълкуването и прилагането на Директива 2004/83/EO на Съвета от 29 април 2004 г. Според цитираните две решения държавите трябва да осигурят индивидуална, обективна и ефективна процедура за разглеждане на молбите за убежище; колективното връщане без индивидуална проверка е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека; процедурите трябва да гарантират достъп до правна защита и да предотвратят връщането на лица в условия, където съществува реален риск за техния живот или свобода. В настоящия случай не се установява в проведеното производство по реда на ЗУБ да липсва индивидуална и ефективна оценка на риска, да не са били гарантирани процесуални права на кандидата или да е допуснато връщане в противоречие с принципа non-refoulement и международните стандарти за защита на бежанците и лицата, търсещи закрила. Несподеляемо е виждането на жалбоподателя, че съдът е дължал мотиви относно данните, че А. Ш. М. е пребивавал в лагери, където е бил подложен на нечовешки условия, насилие и репресия. Такива данни не са налице, защото от изявлението на чуждия гражданин в проведеното на 08.08.2024 г. интервю се установява единствено, че той и семейството му са живели в Палмира, от където са били изселени и са отишли в бежански лагер в Рагбан на йорданската граница. Впоследствие са тръгнали за Хомс за 5 дни, а след това са се установили в Ракка. Самият чужденец не съобщава в бежанския лагер той или членове на семейството му да са били обект на тежки посегателства и да са били лишени от основни жизнени потребности. За пълнота на изложението и във връзка с изявлението на процесуалния представител на касатора в проведеното съдебно заседание относно доказателствената стойност на представената от него справка и тази на Дирекция Международна дейност на ДАБ, настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи следното: Представената от дирекция Международна дейност на ДАБ справка е изготвена в съответствие с ,,Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход /2023 г./ и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тя има характера на официален писмен свидетелстващ документ в производството по ЗУБ и удостоверява, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документа. Справката се изготвя в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената ѝ тежест, в случай че съдържанието ѝ не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,