Решение № 6384 от 14.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мраз АД, със седалище в гр.София, чрез адв. Станков и адв. Големанова, против Решение 811 от 09.02.2023г., постановено по адм. дело 9836/2022г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлено искането му за прогласяване на нищожност на Разрешение за строеж /РС/ 10/13.02.2001г., издадено от Главен архитект на р-н Сердика , СО. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е необосновано. Счита, че прилагането на чл.16, ал.1 от ЗУТ при хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ е превратно упражняване на власт. Твърди, че оспорената РС е нищожно, тъй като към момента на издаването му, заявителите не са имали качеството на инвеститори по см. на чл.56, ал.1от ЗТСУ отм. и това е било известно на компетентния орган, че искане за издаване на РС липсва, а е налице само такова за съгласуване на работен проект, че е налице и грешка в индивидуализацията на имота. Иска отмяната му и връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд или произнасяне по същество с уважаване на искането за нищожност на процесния акт. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции съдебни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ответникът Главен архитект на р-н Сердика , СО, редовно призован, не изпращат представител и не изразяват становище по жалбата. Ответникът М. Тодорова, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез адв.Котов, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлено искането на Мраз АД за прогласяване на нищожност на Разрешение за строеж /РС/ 10/13.02.2001г., издадено от Главен архитект на р-н Сердика , СО, в полза на Л. Томова и П. Тодоров, съгласно одобрени проекти на 08.02.2001г. за Битови помещения към цех за колбаси в парцел I-13, кв.59, НПЗ Хаджи Димитър Малашевци София, намиращ се на ул. Индустриална 5 , поради съществено противоречие с материалния закон. От фактическа страна съдът приел за установено, че РС 10/13.02.2001 г.е издадено от главния архитект на район "Сердика", СО, на Л. Томова и П. Тодоров, съгласно одобрени на 08.02.2001г. проекти. Към момента на издаването на разрешението за строеж тези лица, които са праводатели на праводателите на заинтересованата страна, се легитимират като собственици на имота, в който е разрешено процесното строителство, като в последствие с влезли в сила съдебни решения, е признато за установено по отношение на праводателите на заинтересовата страна, че "Мраз"АД е собственик на дворното място, съответно е отхвърлен иска на праводателите на М. Тодорова да се признае за установено, че те са негови собственици. С Разрешение за строеж 28/18.03.2004г. е разрешено преустройство на изградената въз основа на оспореното разрешение трапезария в офиси. Съгласно Удостоверение 064/31.03.2005г. е въведен в експлоатация строеж: Двуежтажна масивна сграда допълващо застрояване - 1 етаж битови помещения, 2 етаж преустройство на трапезария в офиси, находящ се в УПИ І-13, кв. 5а. Според действащата КККР, към настоящият момент, имот с идентификатор 68134.511.82, в който се намира строежът за който е издадено оспореното разрешение, е собственост на "Мраз"АД, а собственик на сградата с идентификатор 68134.511.82. 6 е М. Тодорова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното РС е издадено от компетентен орган - главния архитект на район "Сердика", СО, в качеството му на териториално компетентен административен орган по смисъла на чл. 224 от ППЗТСУ (отм.) и съобразно неговата приложима редакция - ДВ, бр. 63 от 1.08.2000г., в сила от 01.10.2000 г., в съответствие с изискванията за форма при спазване на чл. 228, ал. 3 от ППЗТСУ /отм., приложима редакция ДВ, бр. 63 от 01.08.2000 г. /. Преценката за законосъобразност на процесното РС, извършил, изхождайки от правилото на чл.142, ал.1 от АПК, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая режима на издаване на обжалвания административен акт е регламентиран със специалния ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ (отм.). Стигнал до правен извод, че при постановяването на оспорения акт не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, които да мотивират прогласяване на неговата нищожност. В тази връзка подробно разсъждавал върху наведените от жалбоподателя доводи, че процесното РС е издадено на лице, което не се легитимира като собственик по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), както и при липса на изразено съгласие по смисъла на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), като приел, че тези нарушения сочат на противоречие с материално-правните норми, но тази незаконосъобразност не води до нищожност на издадения административен акт. Приел, че в този случай не е в правомощията на гл. архитект да разрешава спорове за материално право, че РС не прехвърля вещни права и не може да се обоснове извод за нищожност на същото само и единствено на това основание. В допълнение приел, че нe e основание за прогласяване нищожността на административния акт и допуснатата в него очевидна фактическа грешка при посочването на квартала в който се разрешава строителството, доколкото местонахождението му е достатъчно индивидуализирано с административен адрес. Счел, че за валидността на оспорения административен акт е ирелевантно по чие искане са одобрени инвестиционните проекти, въз основа които е издадено РС. Като не намерил пороци на процесното РС, които да водят до опорочаване на волеизявлението на административния орган под формата на нищожност, първоинстанционният съд приел, че искането за прогласяване нищожността му, следва да бъде отхвърлено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, изведени при пълно изясняване на релевантните за спора факти. Предмет на спора пред решаващия съд е била искане за прогласяване нищожността на Разрешение за строеж 10/13.02.2001г., издадено от Главен архитект на р-н Сердика , СО. Нищожен е този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правни последици към които е насочен. В случая правилно е прието, че процесното РС не е нищожно, поради това, че е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката за нищожност на акта, поради нарушение на материалния закон, обосновано е прието, че нищожност липсва и са развити доводи защо констатираните нарушения на материалния закон, не са толкова съществени, че да я обосноват. Настоящият състав споделя тези изводи на съда, тъй като нищожност на административен акт поради нарушение на материалния закон би имало само в хипотезата, при която актът не може да бъде издаден на посоченото в него правно основание, а също и на никое друго правно основание. Нищожните актове са лишени от законова основа и са правно нетърпими, тъй като са издадени в нарушение на установения правен ред. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност. Настоящият случай не е такъв. При отсъствие на основания за нищожност на оспорения акт, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съгласно правилата на процеса, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника в касацията своевременно поисканите и доказано направени разноски за тази инстанция, които са в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващи такива за заплащане на адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,