Решение № 13206 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12132/2012 г.

Решение № 13206 от 11.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12132/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Макки Хади Насер, гражданин на Ирак против решение № 3891/09.07.2012 г. по адм. д. № 3857/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 228/28.03.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е анализирал всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за определяне на конкретната бежанска история, поради което съдът е достигнал до погрешни изводи за липсата на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Не са преценени правилно фактите относно заплахите за живота и сигурността на жалбоподателя, реалната опасност от преследване спрямо него и от обоснования страх от нападение предвид смъртта на брат му, на която той е присъствал. Счита решението за неправилно и по отношение на изводите за липсата на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак. И към настоящия момент в Ирак съществува заплаха за сигурността на отделни граждани и групи и има прояви на крайно насилие и системни и груби нарушения на човешките права. Поради това счита, че решението е постановено в противоречие с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и иска да бъде отменено. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кулинова. Заявява, че правилно съдът е потвърдил изводите на административния орган относно недостоверността на представената бежанска история. Правилен е изводът на съда и относно убийството на брата на чужденеца, което има криминален характер. Съдът е отчел обстоятелството, че след твърдяната заплаха чужденецът е живял дълго време в родината си и не е имал проблеми. Действително в Ирак се извършват терористични актове, но не е достигната границата на въоръжен конфликт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства, произнесъл се е по възраженията на жалбоподателя и правилно е приложил материалния закон. Съдът правилно е приел, не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на Макки Насер. Същият не е напуснал Ирак поради опасност от изтезание, страх за живота си, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или други тежки посегателства. Не се установява спрямо него да е налице опасност от преследване поради негови убеждения или расова или национална принадлежност. Той не е чл. на партията БААС след падането на режима от 2003 г. Заплахите за отвличане и полученото заплашително писмо не могат да се свържат с политическите убеждения на жалбоподателя или членството му в политическа партия. Правилни са изводите на съда относно убийството на брата на жалбоподателя, което е прието за криминален, а не за политически акт. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Макки Хади Насер, гражданин на Ирак, роден на хх.хх.хххх г. против решение № 228/28.03.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел в решението си, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От данните по делото не е налице преследване по отношение на жалбоподателя по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, което изисква нарушаването на основните права на човека в страната му по произход да е тежко по своето естество. Той не е чл. на партията БААС след падането на режима през 2003 г. Убийството на брат му "от група пияни и дрогирани мъже", според думите на жалбоподателя, съдът приема за криминален акт, а не за акт, извършен поради расовата принадлежност на жалбоподателя, неговата религия, социална принадлежност, раса, мнение или убеждение. Съдът обосновава извод, че Макии Насер не е изпитвал основателен страх от преследване поради факта, че след получаването на заплашителното писмо и направения опит за отвличане през 2010 г. е продължил да живее в страната и през 2011 г. я е напуснал легално. Съдът е приел за правилни изводите на административния орган за липсата на предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, поради това че в страната си същият не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Жалбоподателят не твърди да е имало тежки посегателства спрямо личността му като изтезание, нечовешко или унизително отношение. Анализирайки фактите относно ситуацията в Ирак е приел, че не е налице въоръжен конфликт по смисъла на чл. 1 от Протокол II от 1977 г. към Женевската конвенция от 12.08.1949 г. Решението е правилно, постановено след подробен анализ на доказателствата по делото и прилагане на нормите на вътрешното и международното право. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довело до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Жалбоподателят е твърдял, че е бил чл. на партията БААС, участвал е във всички сбирки и конференции, имал е поставени различни задачи. Но по делото не са събрани убедителни доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. След падането на режима през 2003 г. той е прекратил дейността си в партията. По делото липсват доказателства за осъществявано спрямо него или членове на семейството му преследване, изразяващо се в нарушаване на основни права на човека, тежки или повторяеми по своя характер. Твърдяните заплахи за отвличане и заплашителното писмо за напускане на дома не могат да се свържат с описаната по-горе политическа дейност на лицето. Съмнение за достоверността на тези твърдения се поражда и от факта че, в интервюто си от 20.12.2011 г. жалбоподателят е заявил, че опитът за отвличане е на сина му, а в интервюто от 6.03.2012 г. вече говори за опит той да бъде отвлечен. Тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Обосновани са изводите на съда и относно липсата на предпоставки за закрила по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на закона предполага установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо молителя, на което той би бил подложен при завръщането си в страната по произход. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в Ирак не дават основание да се приеме, че в държавата има въоръжен конфликт. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Извършването на отделни терористични актове не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. И представените пред касационната инстанция доказателства за ситуацията в Ирак свидетелстват за извършени терористични актове от отделни групировки, при които са пострадали мирни граждани. Соченият от жалбоподателя факт относно смъртта на брат му през м. май 2011 г. не може да бъде подведен под дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По думите на жалбоподателя, брат му е бил убит от група пияни и дрогирани мъже и както правилно е приел съдът, посоченото посегателство не е във връзка с политическата обстановка в страната или със заплаха спрямо личността или семейството на жалбоподателя. То е било резултат на случаен конфликт на криминална основа и не може да бъде основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,