Решение № 11626 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14744/2015 г.

Решение № 11626 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14744/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С. - град, против решение № 7116/19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 6817/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № РО-424/19.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град за потвърждаване на разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /ПО/, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 01.01.1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Н. Н. Л. от гр. С., чрез пълномощника адв. Н. С. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е отменил оспорения акт, като е приел, че на лицето следва да бъде определен действителен размер на пенсията въз основа на данните за осигурителния доход през периодите на зачетения осигурителен стаж след 01.01.1997 г. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменено решение № РО-424/19.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ С. - град и потвърденото с него разпореждане № 5312066278/13.05.2015 г. на ръководителя на "ПО", с което е отказано определяне на действителен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н. Н. Л. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при нарушение на материалния закон, като при изчисляване на размера на пенсията административният орган не се е съобразил с императивните норми на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а, ал. 1 КСО. Според съда неправилно не е изчислен действителния размер на пенсията, като не е взет предвид периода след 01.01.1997 г., за който са представени редовни документи, поради това че жалбоподателката не е внесла дължимите от нея осигурителни вноски за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Н. Н. Л. е подала до директора на ТП на НОИ С. - град заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-5487/13.01.2015 г.; с разпореждане № 5312066278/03.02.2015 г. на ръководителя на "ПО" пенсията е отпусната на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО пожизнено, определена в минимален размер, считано от 14.12.2014 г., при зачетен осигурителен стаж от трета категория 34 години 8 месеца и 16 дни, а с разпореждане № 5312066278/24.02.2015 г. на ръководителя на "ПО" е отказано изменение на личната пенсия в действителен размер, като е прието, че за периодите 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г. и 15.07.2006 г. - 31.12.2006 г. лицето не е внасяло дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и стажът през тези периоди не може да бъде зачетен. С разпореждане 5312066278/13.05.2015 г. на ръководителя на "ПО" е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е намален зачетения осигурителен стаж на 34 години и 8 месеца и е разпоредено пенсията да се изплаща в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 7 КСО, като е отказано определяне на действителния размер на пенсията. В мотивите на разпореждане е посочено, че лицето е упражнявало дейност като самоосигуряващо се лице, като за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г. не са внесени дължимите осигурителни вноски и затова пенсията е определена в минимален размер. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № РО-424/19.06.2015 г., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. В мотивите на това решение е посочено, че лицето не е внесло дължимите осигурителни вноски за периода 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г., след като през този период е осъществявало дейност като едноличен търговец и е декларирало, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице за тази дейност. Изложено е, че Н. Н. Л. е осъществявала дейност като едноличен търговец с фирма "Н. Л." до 31.12.2002 г., декларирала е прекъсване на дейността от 01.01.2003 г., възобновяване от 01.01.2005 г., както и прекратяване на регистрацията от 15.07.2006 г.; за периода от 01.01.2005 г. до 15.07.2006 г. е установено, че същата е внасяла дължимите осигурителни вноски; за периода след 15.07.2006 г. до 01.01.2007 г. е продължила да подава декларации по чл. 5, ал. 4 КСО в регистъра на осигурените лица, че е осигурено лице, но приходи от вноски в ДОО не са постъпили по сметка на ДОО; дейността е възобновена от 01.01.2007 г. В решението на по-горестоящият административен орган е прието, че за периода 15.07.2006 г. - 31.12.2006 г. лицето не е упражнявало дейност като едноличен търговец, поради което не дължи осигурителни вноски. Според административния орган е недопустимо изчисляване на реален размер на пенсията въз основа на наличните редовни документи, тъй като съгласно чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО при изчисляване на индивидуалния коефициент се вземат предвид дохода на лицето от 3 последователни години от последните 15 години преди 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, като за самоосигуряващите се лица се взема предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. По делото е безспорно установено, че Н. Н. Х. е подала декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице - едноличен търговец с фирма "Н. Л.", считано от 01.07.1998 г., декларирала е прекъсване на дейността от 01.01.2003 г., възобновяване от 01.01.2005 г., прекратяване на регистрацията от 15.07.2006 г.; последващо възобновяване от 01.01.2007 г.; безспорно е също, че за спорния период от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. Н. Л. не е внесла дължимите осигурителни вноски, като посочените обстоятелства са установени с констативни протоколи изх. № УП-210#1/13.02.2015 г. и изх. № УП-752#1/16.04.2015 г., съставени от контролни органи на ТП на НОИ С. - град. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периода, за който лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член, като един от компонентите, участващи при изчислението е средномесечния осигурителен доход. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на Н. Н. Л. не е зачетен периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г., за който от нея, като самоосигуряващо се лице, не са внесени дължимите осигурителни вноски. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. В случай, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и ако тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като спорният период изобщо не е зачетен за осигурителен стаж и е невъзможно да бъде зачетен, след като за този период лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определен период или периоди и незачитането на този период или периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на Н. Л. е достатъчен, за да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, което и е сторено с разпореждането от 03.02.2015 г., изменено само относно размера на зачетения стаж с разпореждането от 24.02.2015 г. След като зачетеният осигурителен стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на действителния размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж. Не могат да бъдат възприети доводите на административния орган, че с невнасянето на осигурителни вноски за определен период или периоди като самоосигуряващо се лице, лицето цели да получи по-висок размер на пенсията, като по този начин заобикаляло прилагането на нормативните правила за изчисляване на пенсията. При положение, че осигурителните вноски за спорния период са били дължими от Н. Н. Л., осигурителните органи са имали възможност да проведат производство по тяхното установяване и събиране, но такова производство не е проведено до произнасянето с оспорения административен акт /според данните по делото/. Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съответствие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Следва да се посочи, че в същия смисъл е решение № 11059/20.10.2016 г. по адм. дело № 13556/2015 г. на ВАС, шесто отделение, както и цитираните в него решения на различни състави на ВАС, шесто отделение, всички постановени по сходни случаи По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв., представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита между Н. Н. Л. и адвокат Н. С. Ц. от САК /без номер и дата, приложен на л. 6 по настоящото дело/. Поради това, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение