Решение № 15883 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2010 г.

Решение № 15883 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11314/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Коста Илиев Иванов от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адвокат Станислав Славов, против решение № 919/30.04.2010 г. по адм. дело № 476/2010 г. на Административен съд - Варна, трето отделение, ХХХIV състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 007/19.02.2008 г. на заместник кмета на община Варна за одобряване на оценка на част от имот № 190 с площ 650 кв. м по ПНИ на м. "Виница - север" - с. о., в землището на кв. "Виница", гр. Варна. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е съобразено обстоятелството, че молбата за оценка е подадена след изтичане на преклузивния срок по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/1999 г., както и че лицето поискало оценката не е правоимащо по смисъла на § 4з ПЗР ЗСПЗЗ. Поради това касаторът моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - заместник кметът на община Варна, редовно призован, не изразява становище по подадената касационна жалба. Заинтересованата страна Георги Стоянов Георгиев, чрез процесуалния си представител адвокат Светла Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани лица - Марийка Димитрова Йорданова, Мартина Андреева Йорданова, Светослава Николова Колева, Панайот Костадинов Тодоров, Костадин Панайотов Костадинов, Стефан Панайотов Костадинов, Росица Станчева Спасова, Анастасия Димитрова Костадинова, Куртеза Димитрова Петрова, Курти Георгиев Калев, Донка Димитрова Сотирова, Марийка Иванова Куртева, Дияна Куртева Арнаудова, Магдалена Куртева Димова, Анастасия Събева Иванова, Мариана Иванова Кирова и Донка Иванова Александрова, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 476/2010 г. пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на касатора, подадена срещу заповед № 007/19.02.2008 г. на заместник кмета на община Варна, издадена по реда на § 4л ПЗР ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ, след отмяната на първоначално постановеното по нея решение № 507/27.03.2009 г. по адм. дело № 726/2008 г. на АС - Варна, ХХVI състав и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съгласно указанията дадени с решение № 1713/10.02.2010 г. по адм. дело № 9040/2009 г. на ВАС. С решение № 919/30.04.2010 г. по адм. дело № 476/2010 г. на АС - Варна е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповед № 007/19.02.2008 г. на заместник кмета на община Варна, с която е одобрена оценка на част с площ 650 кв. м от имот № 190 по ПНИ на местност "Виница - север" - селищно образувание, землище на кв. Виница, гр. Варна, в размер на 11 671.92 лв. За да постанови посочения резултат Административен съд - Варна е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената за това писмена форма, както и че при постановяването й са спазени материалноправните изисквания визирани от § 31, ал. 1 и 2 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В тази връзка са съобразени наличието на влязъл в сила ПНИ за процесния имот и данните от приобщеното при новото разглеждане на делото заключение на вещо лице, че оценката на спорната част от 650 кв. м, определена съобразно глава VII, раздел I ППЗДС, възлиза на 2 535 лв. Правилно е направеното в тази връзка отбелязване, че определянето на процесната оценка в по - нисък размер би влошило положението на жалбоподателя, в резултат на което е изведен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. След като е изяснил изцяло фактическата и правна обстановка по делото, включително в изпълнение на дадените му от предходната касационна инстанция указания, съдът е съобразил правнорелевантните факти и доводи на страните, при което е постановил законосъобразно решение. Обосновани са направените констатации, че планът на новообразуваните имоти на м. "Виница - север" - селищно образувание, землище на кв. Виница, гр. Варна, след влизане в сила на определение № 2716/31.08.2006 г. по адм. дело № 1607/2006 г. на ВОС, АО, за прекратяване на производството по обжалването му в частта относно имот № 190, е влязъл в сила на 25.09.2006 г. Размерът на оценката е определен във връзка с подадена от Георги Стоянов Георгиев молба вх. № ЗАО-23472/01.06.2007 г. като дължима при условията на § 4а, ал. 5 ПЗР ЗСПЗЗ, в качеството му на ползвател, чието право да изкупи имота е признато с влязло в сила съдебно решение на ВОС по адм. дело № 2045/2002 г. Предвид това и доколкото според § 31 ПЗР ППЗСПЗЗ, правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з ПЗР ЗСПЗЗ подават в 30-дневен срок, считано от влизане в сила на ПНИ, молба за оценка която съдържа данни за имота и за подобренията, които ще се оценяват както и данни за собственика и ползвателя, неотносимо се явява оплакването на касационния жалбоподател, че лицето, което е поискало оценката не е правоимащо по смисъла на § 4з ПЗР ЗСПЗЗ. С оглед данните по приложената административна преписка правилно административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - заместник кмета на община Варна в изпълнение на правомощията, делегирани му от кмета на община Варна по заповед № 0020/07.01.2008 г., както и че в регистъра към ПНИ имот № 190 е записан на реституирани собственици, като по повод подаденото от ползвателя Георги Стоянов Георгиев заявление от 01.06.2007 г. и на основание § 31, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ е издадена оспорената заповед за одобряване на оценката на частта от имота с площ 650 кв. м, след изпълнение на нормативноустановената процедура за това. Взето е предвид, че заповедта не съдържа изрично посочване на кого да бъде извършено плащането на оценката по § 31 ПЗР ППЗСПЗЗ, но доколкото е разпоредено съобщаването й на реституираните собственици - жалбоподателя и конституирани по делото заинтересовани страни, обосновано е прието, че именно това са лицата, в полза на които е определено изплащането. Независимо от факта, че заявлението за оценка по реда на § 31 ПЗР ППЗСПЗЗ е подадено от Георги Стоянов Георгиев на 01.06.2007 г. - след изтичане на срока установен в посочената правна норма, неоснователно е оплакването, развито и в касационната жалба, че този срок има преклузивен характер и изтичането му преклудира възможността за подаване на искане за оценяване на имот при условията на същата разпоредба. Срокът по § 31 ПЗР ППЗСПЗЗ има инструктивен характер, в какъвто смисъл е и константната, актуална съдебна практика на Върховния административен съд. Не намира основание и доводът, че тъй като касаторът не е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административно производство по оценяване на процесния имот е налице основание за отмяна на оспорената заповед - дори и установено, посоченото нарушение на административнопроизводствените правила е несъществено, още повече, че в инициираното от него съдебно производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства в тяхна подкрепа. Правилно съдът е приел, че в случая е спазен редът за определяне на оценката, регламентиран в чл. 4л във връзка с § 31, ал. 2, т. 1, предложение първо ПЗР ППЗСПЗЗ. Установено е, че определената от административния орган оценка на земята, намираща се в селищно образувание, е съобразена с изискванията на чл. 90 ППЗДС, наместо с глава VII ППЗДС (отм.), както и че определената по реда на последната, стойност на 650 кв. м от имот № 190, съобразно приетата по делото и неоспорена от страните съдебна експертиза, е много по - ниска. Правилен е направеният в тази връзка извод, че възприемането в съдебното решение на оценката, определена от вещото лице, ще влоши положението на жалбоподателя - един от получателите на вземането, поради което и не следва да бъде изменян размера на оценката, одобрен с оспорената заповед на заместник кмета на община Варна. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, нито е налице някое от отменителните основания по чл. 209 АПК, за които съдът следи служебно. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение