Решение № 13349 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16315/2010 г.

Решение № 13349 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16315/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Росен Иванов Тодоров срещу решение по т. 8 от протокол № 45/09.12.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт е освободен от длъжност "съдия" в Районен съд гр. Бяла, считано от 07.11.2008 г. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, с изключение на възраженията относно датата, считано от която жалбоподателят е освободен от длъжност. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С решение по протокол № 26/14.07.2004 г. на Висшия съдебен съвет жалбоподателят Росен Иванов Тодоров е назначен за административен ръководител - председател на Районен съд гр. Бяла и е встъпил в длъжност на 19.07.2004 г., съгласно приложения акт за встъпване в длъжност. С решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 21/28.05.2008 г. по дисциплинарно дело № 14/2007 г., на основание чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт на Росен Иванов Тодоров е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител - председател на Районен съд гр. Бяла и съдия в същия съд". На същата дата е съставен акт за напускане на длъжност от жалбоподателя поради наложеното му дисциплинарно наказание. По преписката е приложена и заповед № 147/03.06.2008 г. на председателя на Окръжен съд Русе, с която на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 от ЗСВ и Решение на ВСС по протокол № 21/28.05.2008 г. се прекратява правоотношението с Росен Иванов Тодоров, считано от 28.05.2008 г. С решение № 2849 от 04.03.2009 г. по адм. дело № 9332/2008 г. на Върховния административен съд, второ отделение, решението на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на Росен Иванов Тодоров е отменено. Съгласно приложимата редакция на чл. 323, ал. 4 (обн. ДВ, бр. 64/2007 г.) от ЗСВ решението на тричленния състав на ВАС не подлежи на касационен контрол и е окончателно. Със заявление № 11-07-138/10.03.2009 г. до ВСС жалбоподателят е поискал да бъде възстановен на заеманите длъжности "Административен ръководител - председател на РС гр. Бяла" и "съдия" в същия съд. Същевременно, Главният прокурор е внесъл искане вх. № 11-03-156/10.03.2009 г. до ВСС за временно отстраняване от длъжност на Росен Иванов Тодоров, по съображения, че срещу същия е образувано и водено досъдебно наказателно производство и е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С решение по протокол № 11/11.03.2009 г. Висшият съдебен съвет, след като е обсъдил искането на Главния прокурор, на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ временно е отстранил Росен Иванов Тодоров от длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла, до приключване на наказателното производство по прокурорска преписка № 12324/2007 г. по описа на Софийска градска прокуратура (сл. д. № 109/2008 г. на НСлС). Решението на ВСС е оспорено пред съда и с решение № 9128 от 07.07.2009 г. на ВАС, второ отделение, оставено в сила с решение № 14130/24.11.2009 г. на ВАС, петчленен състав, жалбата на Тодоров срещу отстраняването му от длъжност е отхвърлена. С присъда № 167 от 22.04.2009 г. по н. о. х. д. № 903/2009 г. на Софийски градски съд, Росен Иванов Тодоров е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. С решение № 136 от 27.04.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 754/2009 г. Софийският апелативен съд е изменил присъда № 167 от 22.04.2009 г. по н. о. х. д. № 903/2009 г. на Софийски градски съд, като в частта относно определеното наказание е наложил на Тодоров наказание "пробация". Решението на САС е оставено в сила с решение № 412 от 14.10.2010 г. по н. д. № 419/2010 г. на Върховния касационен съд. След приключване на наказателното производство, жалбоподателят е подал заявление вх. № 11-07-138/08.12.2010 г. до ВСС, с което е поискал на основание чл. 226 от ЗСВ да му бъде изплатено обезщетение за времето, през което не е заемал длъжностите в съдебната система и да му се зачете за трудов стаж времето, през което е останал без работа поради незаконното му освобождаване. Председателят на Районен съд гр. Бяла е внесъл предложение вх. № 11-07-1151/25.10.2010 г. до ВСС жалбоподателят Тодоров да не бъде възстановен на длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла и да бъде освободен от длъжност с оглед влязлата в сила присъда и обстоятелството, че към настоящия момент е вписан в АК - Разград като адвокат. Комисията по предложенията и атестирането на ВСС на заседанието, проведено на 02.11.2010 г. е изискала справка от Адвокатска колегия - Разград от коя дата Росен Иванов Тодоров е вписан като адвокат и упражнява ли към момента адвокатска професия. С писмо вх. № 11-07-1151/11.11.2010 г. председателят на АК - Разград е уведомил КПА, че Росен Иванов Тодоров е вписан в АК - Разград с протокол № 12/23.10.2008 г., считано от 07.11.2008 г. и същият продължава да упражнява професията си като адвокат и към настоящия момент. С решение по протокол № 45/30.11.2010 г. КПА е приела да предложи на ВСС Тодоров да не се възстановява на заеманата длъжност, а да бъде освободен от длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, тъй като е вписан като адвокат в Адвокатска колегия - Разград, считано от 07.11.2008 г. С оспореното решение по т. 8 от протокол № 45/09.12.2010 г. ВСС, на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗСВ е освободил Росен Иванов Тодоров от длъжността "съдия" в Районен съд гр. Бяла, считано от 07.11.2008 г. Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че е прието при допуснати съществени нарушения на административните правила и материалния закон, поради което иска да се отмени и върне преписката на ВСС за ново произнасяне по заявленията му от 10.03.2009 г. и от 08.12.2010 г. за възстановяване на заеманите длъжности в Районен съд гр. Бяла. Съгласно чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ, съдия, прокурор и следовател се освобождава от длъжност при несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ, а според чл. 195, ал. 1, т. 5 - съдия, прокурор и следовател, докато заема длъжността си, не може да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност. Основният спорен въпрос по делото е: жалбоподателят притежавал ли е качеството съдия към датата на постановяване на процесното решение на ВСС, респективно - към 07.11.2008 г. и съответно налице ли е несъвместимост по смисъл на чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, съставляваща основание за освобождаването му от длъжност, считано от 07.11.2008 г. По правилото на чл. 322 ЗСВ, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието, а съгласно чл. 323, ал. 2 от ЗСВ жалбата не спира изпълнението на акта, освен ако съдът постанови друго. Не е спорно, че изпълнението на решението на ВСС по протокол № 21/28.05.2008 г. по дисциплинарно дело № 14/2007 г., с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като съдия и председател на Районен съд гр. Бяла" не е спряно, т. е. считано от момента на съобщаването му на жалбоподателя то е породило правно действие. При това положение до момента на постановяване на решение № 2849 от 04.03.2009 г. по адм. дело № 9332/2008 г. на Върховния административен съд, с което е отменено дисциплинарното наказание на Тодоров, същият не е имал качеството на магистрат и следователно не е съществувала законова пречка да упражнява свободна професия по см. на чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗСВ. Съдебното решение, с което се отменя акта на кадровия орган има конститутивен ефект - със сила на присъдено нещо произвежда правна промяна и води до възстановяване на прекратеното правоотношение на магистрата. Законът не изисква издаване на акт от административния орган за възстановяване на магистрата на длъжност, още повече този акт би бил с декларативен, а не с преобразуващ характер. Следователно, считано от 04.03.2009 г. професионалният статут на жалбоподателя е възстановен и за него са валидни всички права, задължения и ограничения, свързани с това му качество, които са разписани в ЗСВ. С временното му отстраняване от длъжност на 11.03.2009 г. по реда и на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ правоотношението на магистрата не е прекратено отново, по своята правна същност това решение на ВСС има характер на принудителна административна мярка и цели препятстване упражняването на функционалните му права и задължения до приключване на наказателното производство. В тази насока като аргумент за разликата в правните последици на акта за налагане на дисциплинарно наказание и този по чл. 230 от ЗСВ за отстраняване от длъжност следва да се посочат текстовете на чл. 226 и чл. 231 от ЗСВ, които уреждат правата на лицата при незаконно освобождаване от длъжност и при отпадане на основанията за отстраняване от длъжност. Разпоредбата на чл. 226 ЗСВ урежда правото на обезщетение и неговия размер на незаконно уволнения магистрат, а чл. 231 ЗСВ регламентира правото му да получи трудово възнаграждение за периода на отстраняването след отпадане на основанията за това. Ето защо, към момента на постановяване на оспореното решение на ВСС на 09.12.2010 г. жалбоподателят е имал качеството съдия и за него е приложима забраната по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ да заема изброените в текста длъжности и да упражнява някоя от посочените професии и дейности. Институтът на несъвместимостта между функциите на магистратите с други функции извън съдебната власт, регламентиран в чл. 195 от ЗСВ, има за цел да гарантира спазването на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт - чл. 117 от КРБ. Несъвместимостта, като ограничение за заемане на определена длъжност или упражняване на дейност, може да е начална или да е възникнала по време на заемане на длъжността съдия, прокурор и следовател. Компетентен да прецени осъществен ли е някой от фактическите състави на несъвместимост, изброени в чл. 195 от ЗСВ е ВСС. Когато административния орган установи несъобразяване на правилата за несъвместимост, за него възниква правото да приеме решение за освобождаване от длъжност на съответния магистрат. Като юридически факт, съставляващ основание за прекратяване на правоотношението е необходимо същата да е налице към момента на приемане на решението по чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ от административния орган. След като към датата на обсъждане и приемане на оспореното решение на ВСС - 09.12.2010 г., жалбоподателят е бил вписан като адвокат в АК - Разград, административният орган правилно е приел, че е налице несъвместимост в хипотезата на чл. 195, ал. 1, т. 5 от ЗСВ, което е основание за освобождаването му от длъжност, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ. Решението на кадровия орган за освобождаване на съдия, прокурор и следовател поради несъвместимост има конститутивен характер и рефлектира неблагоприятно в правната сфера на адресата си, като поражда правните си последици за в бъдеще. С разпоредбата на чл. 165, ал. 1, т. 7 от ЗСВ не е предвидено изключение от общия принцип за действие на административния акт за напред. Следователно, в разглеждания случай решението за освобождаване от длъжност на магистрата поражда действие, считано от момента на приемането му на 09.12.2010 г. Неправилно, при отсъствие на законово основание за придаване на обратно действие на акта, административният орган е постановил прекратяване на правоотношението с жалбоподателя считано от 07.11.2008 г. Решението в тази част е незаконосъобразно и съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 2, предл. 3-то АПК следва да се отмени. В останалата част оспореното решение е законосъобразно като прието от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,