Решение № 9136 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2009 г.

Решение № 9136 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венцислав Йорданов Величков от гр. София, подадена против решение № 9705 от 25.09.2008 г., постановено от Върховния административен съд - Трето отделение, по адм. д. № 9173/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че разминаването в датите, относно издаването на оспорената заповед и постъпването й в Столична дирекция "Полиция" и вх. номер в I РПУ се дължат на очевидна фактическа грешка. Касаторът твърди, че не е спазена процедурата по обжалване на оценката му, с оглед изискванията на чл. 41 от Наредба № Iз - 1551 от 2007 г. за условията и реда за оценяване на служебните постижения на служителите на МВР и за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Йовчева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото обосновано е констатирано законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на посоченото в заповедта правно основание - чл. 246, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 9705 от 25.09.2008 г. е отхвърлена жалбата на Венцислав Йорданов Величков против заповед № К - 4001 от 20.07.2007 г. на министъра на вътрешните работи. За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е разгледал всички възражения на жалбоподателя и служебно се е произнесъл относно спазване на изискванията и процедурата, уредени в чл. 246, ал. 1, т. 7, б. "б" от МВР и чл. 175 от ППЗМВР. С мотивите на обжалваното решение е преценено, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му правомощия с нормата на чл. 246 от ЗМВР, в изискуемата писмена форма, мотивирана е и е със съдържание, съответстващо на разпоредбата на чл. 269 от ППЗМВР. По делото е установено, че са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на ЗМВР и ППЗМВР и процесната заповед съответства на целта на закона. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е преценил, че оспорената заповед е издадена на основание разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР, съобразно която служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради получаване на най-ниска обща оценка на изпълнението на длъжността. Фактическият състав на прекратяването на служебното правоотношение на посоченото основание, съгласно чл. 262 ППЗМВР, включва мотивирано предложение за това и оценката за изпълнението на длъжността се извършва по реда на чл. 175 от ППЗМВР. При констатирана обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, органът чл. 246, т. 1 от ЗМВР, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да прекрати служебното правоотношение на служителя. За законосъобразното прекратяване на правоотношението на това основание е необходимо оценката в максимална степен да отразява действителния начин на изпълнение на служебните задължения. За гарантиране на обективността при оценяване е регламентирана подробна процедура, правилата за която се съдържат в разпоредбата на чл. 175 от ППЗМВР и утвърдената от министъра на вътрешните работи Методика. Спазването на административнопроизводствените правила по оценяване представлява гаранция за обективност при оценяването. По делото не е имало спор относно обстоятелствата, че съгласно заповед АЗ-2071 от 07.05.2007 г. на директора на НС "Полиция" жалбоподателят е бил оценяван на заеманата от него длъжност - полицейски инспектор VI степен в група "Териториална полиция" на ПУ "Изгрев" при 01 РПУ при СДП към НСП - МВР. При изготвяне на оценката комисията, в съответствие с нормата на чл. 175, ал. 3, и ал. 4 от ППЗМВР, е взела предвид и получените от жалбоподателя награди и наложените му наказания, както и изискванията на длъжностната характеристика. Попълнена е карта по одобрения единен формуляр. Оценката е била връчена на жалбоподателя на 15.05.2007 г., срещу нея е било представено писмено възражение - рег. № 6402 от 18.05.2007 г., което е прието за неоснователно след обсъждането му в комисията - становище рег. № 7702 от 18.06.2007 г. От тук Върховният административен съд - Трето отделение е извел верен и обоснован извод, че фактическият състав, необходим за законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" от ЗМВР е изпълнен. Оценката на изпълнението на служебните задължения, като общ резултат, не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Тя е акт на помощен орган, обективираща становището му по нормативно определените критерии за начина на изпълнение на служебните задължения и представлява част от производството по издаване на индивидуален административен акт по реда на чл. 249 ЗМВР. В рамките на проверката за неговата законосъобразност, с оглед спазване на административнопроизводствените правила, се преценява и спазването на процесуалните правила при извършване на оценката съобразно правилата на чл. 175 ППЗМВР. Ето защо резултатът от проверката, при която се извършва оценка не подлежи на съдебен контрол, а срещу нея служителят може да подаде само писмени възражения, които следва да се обсъдят в предложението по чл. 262 от ППЗМВР, както е направено в настоящия случай. От приложените писмени доказателства към административната преписка е видно, че оценката за жалбоподателя е изготвена съобразно правилата за това, установени в чл. 175 ППЗМВР и утвърдената от министъра на вътрешните работи Методика. Квалификацията на получената обща оценка съответства на приетите правила за това. Срещу оценката е подадено възражение, но същото е отхвърлено като неоснователно от комисията. Въз основа на общия резултат е направено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на съответстващото на фактическото положение правно основание. С атакуваното съдебно решение точно е преценено, че заповед - № К-3963 от 19.07.2007 г., с която на Величков е наложено предходно дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години", връчена на жалбоподателя в един ден с процесната заповед № К-4001 от 20.07.2007 г., не води до нищожност на последната, защото се касае за самостоятелни дисциплинарни производства, като едното от тях вече е приключило с влязъл с сила административен акт - заповед № 3963 от 19.07.2007 г. Както в първоинстанционното производство, така и с касационната жалба, жалбоподателят твърди, че е налице съществено нарушение, опорочаващо спорната процедура, защото процесната заповед № К-4001 от 20.07.2007 г. е била входирана в Първо РПУ с № 26314 на 25.06.2007 г. Решаващият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че е налице очевидна фактическа грешка в изписването на месеца, която не се отразява върху законосъобразността на оспорения административен акт. Относно възражението, развито в касационната жалба за неспазване на процедурата, регламентирана в чл. 41 от Наредба № Iз - 1551 от 2007 г. за условията и реда за оценяване на служебните постижения на служителите на МВР и за формиране на допълнително възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност, настоящият съдебен състав счита, че посочената наредба е неприложима към конкретния случай. Тази наредба е приета на 28.09.2007 г. и е в сила от 05.10.2007 г., на която дата е обнародвана в ДВ, бр. 80 от 2007 г. Оспорената заповед е издадена от министъра на вътрешните работи на дата 20.07.2007 г., тоест преди наредбата, на която се позовава касатора. С оглед изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд извърши служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствие на съдебното решение с материалния закон и констатира, че не са осъществени нарушения в този смисъл. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия