Решение № 4053 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2008 г.

Решение № 4053 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Анна Иванова Василева против решение по адм. д. № 1688/2007 г. по описа на АС София-град. Иска отмяна на решението като нехуманно, преднамерено и незаконно. Твърди, че претенцията е доказана. Налице е основание за отговорност по чл. 49 от ЗЗД, защото Столичният общински съвет с решение е възложил на изпълнителния директор на "Паркинги и гаражи" ЕАД да извърши необходимите действия по организиране паркирането по улици и площади След като общината е собственик на дружеството, тя трябва да отговаря. Ответната страна Столична община не е изразила становище. Ответната страна "Паркинги и гаражи" ЕАД преобразуван в "Център за градска мобилност" ЕООД, чрез адвокат Григорова, оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на решението, защото не е предявен иск по АПК, а защитата следва да е по общия исков ред. Служителите на търговското дружество не извършват административна дейност. Представителят на Върховната административна прокуратура намира решението за правилно. Паркирането на автомобил, обслужващ инвалид в "Синя зона" извън специално обозначените места, е платено и кратковременно. Наложената мярка блокиране на автомобила, в случая е правилна. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по исковата молба на Радионора Петрова Цигова против Столична община с искане да й бъде присъдено обезщетение от 12 000 лв. за претърпени неимуществени вреди на 5.04.2007 г., представляващи болки, страдания и унижение от неправомерни бездействия на държавни служители, които не са взели необходимите мерки да осигурят паркинги пред служби за обслужване на инвалиди и затова, са допуснали коли без регламентирани индикации да заемат паркингово място, предназначено за инвалид, какъвто е ищцата. В резултат колата е била блокирана. Ищцата твърди, че болката и страданието се изразяват в това, че живее в държавата, която не се съобразява с правата на човека, а инвалидите ги глобяват, малтретират и унижават. В хода на производството, ищцата е починала и на нейно място е конституирана касационната жалбоподателка като неин наследник. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска като неоснователен и е развил мотиви, че претенцията е от действия на служители към търговското дружество, а не на длъжностни лица към Столична община при или по повод изпълнение на административна дейност. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съобразно очертаният предмет на спор и ангажираните по делото доказателства, съдът е направил законосъобразния извод за неоснователност на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Защитната теза, че е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД е неотносима за настоящото административно дело. Такова твърдение може да се прави пред общите съдилища, на които са подсъдни делата по Закона за задълженията и договорите. С исковата молба са направени твърдения за незаконосъобразни бездействия на "държавни служители" и неупражнен контрол с оглед осигуряване на паркингово място за инвалид пред съдебната сграда. Поради това спорът е подсъден на административния съд и е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . За да бъде обаче ангажирана отговорността на Столична община е необходимо да се докаже, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на държавен или общински орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая се установява, че дейността на "Паркинги и гаражи" ЕООД, с общинско имущество, не е административна, а търговска дейност на юридическо лице, образувано с общинско имущество. Лицата, които работят към "Паркинги и гаражи" ЕООД не са длъжностни лица, натоварени с публични служебни задължения. Затова и твърдяното неизпълнение на служебно задължение не е при или по повод административна дейност. Правилно съдът е приел, че искът с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен. За да бъде основателен трябва да са настъпили обстоятелства, предвидени в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а в случая те не са налице. Касационната жалбоподателка не е внесла държавна такса за касационното производство. Предвид чл. 9а от ЗОДОВ (Нов - ДВ, бр. 43 от 29.04. 2008 г.), таксата е проста и се събира в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет. Касационната жалба е подадена на 7.04.2008 г., преди влизане в сила на процесуалната норма, същата се прилага занапред, поради което се дължи държавна такса от 5.00 лв. (пет лева) за касационно обжалване. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК