Решение № 373 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2015 г.

Решение № 373 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариета Димитрова Бушандрова, подадена лично и допълнение към нея, подадена от процесуалния й представител против решение № 7506/22.06.2015 г. по адм. дело № 12930/2014 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата й против решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 6 от протокол № 36 от заседание, проведено на 30.07.2014 г., с което е оставено без уважение предложението на същата за повишаването й на място в по-горен ранг "съдия в окръжен съд". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на чл. 234 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, Шесто отделение, да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, Шесто отделение е отменил решение по т. 6 от протокол № 36 от 30.07.2014 г., с което Висшият съдебен съвет е оставил без уважение предложението на Мариета Бушандрова - съдия в Районен съд - Бургас за повишаването й на място в по-горен ранг "съдия в окръжен съд" на основание чл. 234 от ЗСВ. За да постанови правния резултат съдът е приел, че при преценка основателността на предложението за повишаване на място в по-горен ранг, при наличие на обективните предпоставки на чл. 234 ЗСВ - законен срок, в който кандидатът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност и комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра", то въпреки това предложението за повишаване в ранг правилно е било отхвърлено, поради липсата на останалите две изисквания, визирани в чл. 234 от ЗСВ, а именно повишаването да се извърши при наличие на висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения от магистрата, които в настоящия случай, според съда не са били налице. С оглед този правен извод, тричленния състав на ВАС е отхвърлил подадената жалба против решението на ВСС. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 234 от ЗСВ предвижда, че повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение на съдия, прокурор и следовател може да се извърши при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има положителна комплексна оценка от последното периодично атестиране "много добра". В настоящия случай, Бушандрова отговаря на последните две изисквания, което обстоятелство не се оспорва по делото. Правният въпрос, на който тричленният състав отговаря с обжалваното решение се отнася до преценка на правомощията на кадровия орган при прилагането на установените в цитираната норма изисквания. Към настоящия момент липсва легално определение на изискването по чл. 234 ЗСВ за "доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения", а същевременно критерии или показатели за преценка на изпълнението на това изискване извън тези, залегнали в Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител не са приемани от ВСС. В цитираната разпоредба, не се съдържа нито процесуален ред, нито критерии, нито показатели за оценка на професионалната квалификация за повишаване в ранг. Поради тази причина и предвид обстоятелството, че е допустимо предложение за повишаване в ранг непосредствено след периодична атестация следва да се приеме, че критериите и показателите, оценявани при периодичната атестация могат да се вземат предвид, а и не могат да бъдат изключени при оценяване и установяване на квалификацията при повишаване в ранг. Разликата се изразява в по-високите изискания към степента на професионалната квалификация при повишаването в ранг от професионалната квалификация, необходима и достатъчна за оценка "много добра" при периодичното атестиране. Допустима е практическата хипотеза, при която квалификация на еднакво високо ниво се констатира при периодичното атестиране и при преценката за повишаване в ранг, при която хипотеза оценката от периодичната атестация всъщност е оценка за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Периодичната атестация обаче може да завърши с комплексна оценка много добра, която не е при максималния брой точки поради неизпълнение или недобро изпълнение на някой от показателите и критериите за атестиране. В този случай комплексната оценка от периодичното атестиране е много добра, но е под изискванията за степента на професионална квалификация, която следва да е налице при преценката за повишаване на място в по-горен ранг и възнаграждение. Следва да се отбележи, че преценката за наличие на предпоставките за повишаване в ранг е индивидуална за всеки магистрат и при липса на методика за извършване на тази преценка, Висшият съдебен съвет може да преценява и да въведе допълнителни показатели и критерии, както и да придаде по-силно значение на изпълнението на определи критерии и показатели, съвпадащи или несъвпадащи с предмета на периодичната атестация за оценяване на образцово изпълнение на служебните задължения. Тази възможност следва да се признае на ВСС, както за период, през който е имало периодично атестиране, така и за период, в който не извършено такова атестиране. В настоящия случай предложението за ранг следва непосредствено периодичното атестиране, поради което Висшия съдебен съвет правилно е съобразил пропуските по показатели и критерии от периодичното атестиране и които, макар и в рамките на комплексна оценка "много добра", не дават основание да се направи извод за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения. Следва да се отбележи, че действително Бушандорва е отсъствала за дълъг период от време от работа, което отсъствие макар и да се дължи на обективни причини, не може да обуслови образцово изпълнение на служебните задължения, каквото е едно от изискванията на чл. 234 от ЗСВ. Това обстоятелство правилно е било отчетено от органа, а и от съда в обжалваното решение като основание за отхвърляне на жалбата й против решението на ВСС. Както се посочи по-горе за ВСС съществува не само възможност, но и задължение при повишаване в ранг да вземе предвид не само оценката от периодичното атестиране и прослужения период на съответното място на магистрата, но и останалите необходими предпоставки - висока професионална квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, които в настоящия случай не са доказани. Ето защо, правилно и обосновано от гледна точка на целите на ЗСВ в областта на атестирането на съдиите, прокурорите, следователите, административните ръководители и техните заместници, тричленният състав е приел, че при повишаването в ранг на магистрат, кадровият орган следва да вземе предвид резултатите от периодичната атестация, по-конкретно цифровото им изразяване, но и да приложи различни от тези критерии при преценката за "висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения". Поради всичко изложено по-горе, настоящият касационен състав приема, че решението на Върховния административен съд, Шесто отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е законосъобразен, постановен без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, искането на ответната страна - Висшия съдебен съвет, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Страната е представлявана от юрисконсулт и искането е направено своевременно. Размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300.00 лв. и следва да бъде присъдено в този размер. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, Петчленен състав