Решение № 9612 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2011 г.

Решение № 9612 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емилия Иванова Стоянова от гр. Ардино против решение № 2 от 10.01.2011 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. дело № 122/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-КЛ-06 от 8.06.2010 г. на началник сектор Кърджали при РДНСК - Южен централен район, за премахване на незаконен строеж: "Двуетажна пристройка към масивна жилищна сграда", находяща се в УПИ ХVII-393, кв. 43А по плана на гр. Ардино. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отмяна на заповедта. Ответните страни началник сектор Кърджали при РДНСК - Южен централен район, Йордан Ангелов Стоянов, Милка Филипова Стоянова и Сенко Ангелов Стоянов не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение постановено по жалба срещу заповед за премахване на строеж от пета категория (чл. 215, ал. 7 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложените фактически и правни основания за издаването й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Констатациите на редовно съставените и връчени актовете по чл. 225, ал. 3 ЗУТ относно вида и характера на процесния строеж не са оборени от касатора, поради което се ползват с доказателствена сила и за административния орган не съществува задължение да ги доказва с други доказателствени средства. С оглед периода на извършване на незаконния строеж - след 1992 г. и липсата на декларирането му пред общинските органи, няма основание да се приеме, че е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Без правно значение за законосъобразността на заповедта са причините за извършване на строежа, както и въпросите свързани с изпълнението й. Премахването на незаконния строеж е постановено законосъобразно и правилно в съответствие с материалния закон е потвърдено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,