Решение № 244 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2018 г.

Решение № 244 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба с искане за прогласяване на нищожност от "Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО", със седалище в гр. П., срещу разрешение за търсене и проучване на строителни материали № 640/2009 на министъра на околната среда и водите, обнародвано в ДВ бр. 54/14.07.2009 г., с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) в площ "К. К.", разположена в землищата на с. К. К. и с. Н. село, община С., с. К., общ. К. и с. И., общ. Б., област П. е разрешено на "П. И." ООД, гр. П., да извърши за своя сметка - проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ в площта "К. К." за срок от 6 (шест) месеца. Жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа, че разрешението е нищожно поради наличието на вече проучени площи на територията на разрешението, които не са изключени от предоставената за проучване площ - находище "К. К. (БДЖ)" и находище "Широкият връх", иска прогласяване на нищожността му, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на заинтересованата страна. Ответникът - министърът на енергетиката, към когото е преминала компетентността на издателя на административния акт по чл. 49, ал. 2 ЗПБ, конституиран с определение на съда от 17.10.2018 г. (л. 51) на основание чл. 153, ал. 3 АПК, в съдебно заседание и в писмено становище чрез процесуален представител, иска отхвърляне на жалбата. Заинтересованата страна - "П. И." ООД, гр. П., чрез процесуални представители, пледира за недопустимост, алтернативно за неоснователност на жалбата, иска оставянето й без разглеждане или отхвърлянето й, присъждане на разноски по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима - жалбата за нищожност не е ограничена във времето съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Правният интерес на сдружението от жалбата е свързан с обвързването на процедурата по издаване на обжалвания акт със спазване на нормите на екологичното право и целта на регистрация на сдружението - съдействие при решаване на екологични проблеми и опазване на околната среда. Правният интерес за жалбоподателя е налице, независимо от изтеклия срок на оспореното разрешение, тъй като последица от действителното разрешение при определни условия е пораждане на други права за титуляра на разрешението и след изтичане на срока на разрешението, свързани с добива на подземните богатства - като например да бъде определен пряко за концесионер (чл. 29 ЗПБ). Влязлото в сила решение № 3234/07.03.2011 г. по адм. дело № 16235/2010 г. на петчленен състав на ВАС, с което е отмененено решение № 12744/01.11.2010 г. по адм. дело № 10947/2009 г. на ВАС, пето отделение и вместо него е отхвърлена жалбата на "Холсим кариерни материали П." АД против същото разрешение на министъра на околната среда и водите, е постановено без участието по делото на "Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО". Настоящият съдебен състав в съдебно заседание на 16.05.2019 г. (л. 70) вече е посочил, че предвид разпоредбите на чл. 177, ал. 3 вр. ал. 1 АПК за "Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО" не важи ограничението за страните, оспорили веднъж незаконосъобразността на индивидуален административен акт, чиято жалба е отхвърлена, да го оспорват с твърдение за нищожност. От друга страна предвид цитираното съдържание на решението на петчленния състав съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК влязлото в сила решение има действие само за страните по делото, не и за неучаствалите в него правни субекти ( каквато е хипотезата по чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК). Предвид изложеното независимо от цитираното влязло в сила решение, жалбата е допустима. За да се произнесе по съществото на спора, ВАС, пето отделение, прие за установено следното: Процедурата по издаване на оспореното разрешение е започнала по заявление на "Кариери за чакъл и пясък - България" АД, с. З. панега, от 21.01.2005 г. След съгласуване по реда на чл. 26 ЗПБ ( в приложимата към 2005 г. редакция) с компетентните министерства и получаване на становища от "Национална служба за защита на природата" на МОСВ, дирекции "Води", "Земни недра и подземни богатства" на МОСВ, Министерство на отбраната, Министрество на културата и туризма, Министерство на вътрешните работи" е издадена заповед № РД - 111/13.02.2009 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 7, ал. 1, т. 9 и чл. 43, ал. 3 от З. във връзка с § 86 от ПЗР на ЗИДЗПБ, нареждаща да се проведе неприсъствен конкурс за определяне на титуляр на разрешение за проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ – строителни материали за площ "К. К." с размер 1 кв. км. В заповедта е посочен срок за провеждане на конкурса, начина на закупуване на конкурсната документация, срокът за подаване на заявление за участие и документите, които следва да се приложат към заявлението. В посочения в заповедта срок заявления за участие в конкурса, заедно със съответните документи, подават заинтересованата страна - "П. И." ООД, гр. П., и о решение № 12744/01.11.2010 г. по адм. дело № 10947/2009 г. на ВАС, пето отделение и вместо него е отхвърлена жалбата на "Холсим кариерни материали П." АД, гр. П.. Заявленията са разгледани от конкурсна комисия, назначена със заповед № РД -63 от 22.01.2009 г. на министъра на околната среда и водите, включваща представители само на това ведомство. Комисията провежда три заседания, разглежда конкурсните предложения на кандидатите и след запознаване с индивидуалните оценки, които всеки от членовете на комисията е поставил на постъпилите предложения, класира на първо място "П. И." ООД, гр. П., и избира дружеството за титуляр на разрешението. Участниците са уведомени за резултатите от конкурса на 15.05.2009 г. (2 бр. писма с известия за доставяне). Въз основа на решението на комисията министърът на околната среда и водите внася в Министерския съвет на Р. Б. доклад и проект за разрешение за проучване на подземни богатства в площ "К. К." на дружеството, класирано на първо място. Представеният проект за разрешение е съгласуван с останалите министерства и одобрен с решение на Министерския съвет от 11.06.2009 г. (извлечение от протокол № 23/11.06.2009 г.). Въз основа на решението на МС и на основание чл. 49, ал. 2 от ЗПБ министърът на околната среда и водите издава оспореното разрешение № 640/26.06.2009 г. с описано по - горе съдържание, обнародвано в ДВ бр. 54/14.07.2009 г. Площта, за която е издадено разрешението включва площта на проучени преди издаване на разрешението и находища на строителни материали (мрамор) "Широки връх и "К. К. БДЖ", както и непроучени за наличие на строителни материали площи, видно от геоложките доклади и приетата част от депозираното по делото заключение на съдебно - техническата експертиза (протокол на л. 94). Оспореното разрешение е издадено от компетентния орган по чл. 49, ал. 2 ЗПБ в приложимата редакция към момента на издаването му - министъра на околната среда и водите. Разрешението е издадено в изискуемата от закона писмена форма и е спазено изискването за обнародване в Д. вестник. От описаните факти не може да се направи извод за такъв съществен, основен порок на обжалваното разрешение по чл. 146, т. 3, 4 или 5 АПК, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици. С оглед изложеното липсват основания за прогласяване на нищожноста му. Наведените в жалбата и писмената защита на жалбоподателя доводи, свързани с евентуална незаконосъобразност на разрешението не могат да бъдат проверявани в настоящето производство, доколкото жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК и съдът не разполага с правомощие да контролира законосъобразноста му. Предвид изложеното оспорването с искане за прогласяване на нищожност следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на делото на заинтересованата страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 5000 лева - заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, платими от жалбоподателя, като намира възражението за прекомерност на хонорара, определен в хипотезата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интрес за неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, пето отделение