Решение № 2042 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2014 г.

Решение № 2042 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Националната експертна лекарска комисия, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Васил Александров, срещу решение № 150 от 8.09.2014 г., постановено по адм. дело № 88/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Смолян, с което е отменено експертно решение № 0202 от заседание 047/17.03.2014 г. на НЕЛК, състав по хирургични болести в частта за определения срок на инвалидността и административната преписка е изпратена на НЕЛК за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Подадена е касационна жалба и от Минчо Минчев Кехайов, насочена срещу същото решение на Административния съд - гр. Смолян в "частта му за лишаването ми от законна инвалидна пенсия от 21.02.2011 г. до 17.03.2014 г..." Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от директора на НЕЛК, и за недопустимост на касационната жалба, подадена от Минчо Минчев Кехайов. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба на директора на НЕЛК за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Касационната жалба на Минчо Минчев Кехайов е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Съдебното решение е благоприятно за страната - оспореният административен акт - експертно решение на НЕЛК, специализиран състав по хирургични болести, взето на заседание № 047 от 17.03.2014 г., е отменен от първата съдебна инстанция като незаконосъобразен. Това е бил и предметът на спора, като съдът е посочил, че се оспорва решението на НЕЛК само в частта му относно срока на инвалидността и началната дата, от който тече той. Както се посочи, предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - гр. Смолян е оспореното от Минчо Минчев Кехайов експертно решение № 0202 от заседание 047/17.03.2014 г. на специализиран състав по хирургични болести на НЕЛК само в частта относно определения срок на инвалидизиране. С обжалваното решение съдът е отменил процесното експертно решение на НЕЛК, като е приел, че срокът в него бил неправилно определен с дата до 1.02.2012 г., за определянето на която е взето предвид предходно ЕР, издадено на 21.02.2011 г. и затова за начална дата при определяне на срока - процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане следвало да бъде определена дата на издаване на последното решение, с което е освидетелствано лицето, а именно 17.03.2014 г., с краен срок дата 1.03.2015 г. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че с ЕР № 0337 от заседание № 036 от 21.02.2011 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" - гр. Смолян, на Минчо Минчев Кехайов е определена 54% трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза - злокачествено новообразувание на тестиса, като са определени: 50% ТНР за заболяване по ч. 8, р. Х, т. 4.2, във връзка със забележка към ч. 8 - за оперативна интервенция за семином на десния тестис през 1992 г.; 30 % по ч. 9, р. I, т. 1.2 - за новооткрита захарна болест начален ДКС - диабетна полиневропатия; 10% по ч. 4, р. VI, т. 1 - за артериална хипертония. Това решение е обжалвано от Минчо Кехайов пред НЕЛК, която се е произнесла с решение № 0411 от заседание № 106 от 17.06.2011 г. С посоченото ЕР на НЕЛК по хирургични болести, при пълно преосвидетелстване на лицето, решението на ТЕЛК е отменено, прието е същото водещо заболяване, като е определен нов процент ТНР - 58%, решението е потвърдено по останалите поводи. Последното е оспорено пред Административния съд София-град, който го е потвърдил. Върховният административен съд е отменил съдебното решение, съответно и експертното решение № 0411 от заседание № 106 от 17.06.2011 г. на НЕЛК по хирургични болести, и е върнал административната преписка на Националната експертна лекарска комисия за ново произнасяне по жалбата на Минчо Минчев Кехайов против експертно решение № 0337 от заседание № 036 от 21.02.2011 г. на Териториална експертна лекарска комисия за общи заболявания при МБАЛ "Д-р Братан Шукеров" - гр. Смолян, в съответствие с указанията, дадени в решението. Указанията са били в насока да бъде извършена оценка на здравословното състояние на Минчо Кехайов към датата на освидетелстването - 17.06.2011 г. - последното ЕР. Сега обжалваното експертно решение е издадено след отмяната на решение № 0411 от заседание № 106 от 17.06.2011 г. Административният съд - гр. Смолян обосновано е приел частична основателност на оспорването. Относно определената в експертното решение на НЕЛК начална и крайна дата при определяне на срока - процент трайно намалена работоспособност, съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, крайната дата на срока на инвалидизиране е първо число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. В случая то е било извършено с последното издадено експертно решение от 17.03.2014 г. на Национална експертна лекарска комисия, специализиран състав по хирургични болести, като за краен срок следва да бъде определена датата 1.03.2015 г., което е приел и съдът. Решаващият състав правилно е приел за неоснователно оплакването на Кехайов, че срокът за освидетелстване е следвало да бъде определен на три години. В чл. 69, ал. 1 НМЕ е предвидено, че срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността; според ал. 4, при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността /степента на увреждане/ се определя пожизнен срок на инвалидността, а според ал. 5, при множество увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1. В случая са налице множество увреждания, част от които не са дефинитивни, а в решението на ВАС, чиито указания са задължителни за НЕЛК, са изложени мотиви, че срокът от една година е правилно определен, поради което съдът обосновано е отхвърлил доводите на Минчо Кехайов, че в процесното решение на НЕЛК е следвало да бъде определен срок от три години. Посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Въпросите които се поставят в касационната жалба на Кехайов се отнасят до други административни производства и те не са предмет на настоящия спор. Касационната жалба на Минчо Минчев Кехайов като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Искането на Минчо Минчев Кехайов да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото пред двете инстанции е основателно. Пред първоинстанционния съд са доказани разноски в размер на 150 лева за съдебно-графологическа експертиза, които съдът е пропуснал да присъди. За процесуална икономия, настоящата инстанция счита, че тези разноски могат да бъдат присъдени от този съд на основание чл. 143, ал. 1 АПК, като административният орган следва да бъде осъден да заплати на Минчо Кехайов разноските по делото за съдебна експертиза. За втората съдебна инстанция не се доказват деловодни разноски. Претенцията за заплащане стойността на автобусни билети, за които е приложеното фотокопие, е неоснователна, тъй като транспортните разходи са лични. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,