Решение № 10064 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2013 г.

Решение № 10064 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3187/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на митница Пловдив срещу решение № 117 от 16.01.2013 г. по адм. дело № 3244 по описа за 2011 г. на административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1755 от 21.11.2011 г. на началника на същата митница за определена на "Садат" ООД - гр. Пловдив нова митническа стойност по ЕАД № 10BG003000Н0155010/20101007 и въз основа на това доначислено ДДС в размер на 4 283.14 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.10.2010 г. до погасяване на задължението. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно постановено, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за неправилност на решението са изложени в касационната жалба. Иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на митница Пловдив, като претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, по съображения в писмен отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от юрисконсулт Нина Гацова, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП-Пловдив, редовно призован, не е изпраща представител и не е изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 7.10.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0155010/20101007 на територията на Република България дружеството - жалбоподател "Садат" ООД е поставило под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока, стока № 1 - перилен препарат, неприходен за продажба на дребно с нетно тегло 22 000 кг, код по ТАРИК 3402909000 с държава на изпращане Турция и изпращач "ABC Deterjan Sanayi ve Ticaret A. S.", гр. Истанбул. Декларираната обща фактурна стойност е 5 060.00 евро. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 923616-A от 24.09.2010 г., съобразно която е декларираната митническа облагаема стойност. След извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество са представени от турската митническа администрация заверени копия на фактура серия Е № 923616 от 24.09.2010 г. и митническа декларация за износ № 10330900ЕХ013033 от 29.09.2010 г., депозирани пред турската митническа администрация при оформяне на износната операция, осъществена от турското дружество. При съпоставка на документите е установено, че е налице разминаване между стойностите, отразени в двете фактури. Във фактурата, въз основа на която стоката е допусната за свободно обращение и крайна употреба и митническата декларация, представени от "САДАТ" ООД пред митница Пловдив при оформяне на вносната операция са вписани условия на доставка СРТ Пловдив и обща фактурна стойност - 5 060.00 евро, докато в представените от турските митнически органи търговска фактура серия е № 923616 от 24.09.2010 г. и износна митническа декларация ЕАД № 10330900ЕХ013033 от 29.09.2010 г. са посочени условия на доставката CIF Пловдив и фактурна стойност за 22 000 кг от 14 366,00 щ. долара. Въз основа на тези констатации, началникът на митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока, взимайки предвид получената от турската митническа администрация фактура. Административният съд - Пловдив е отменил обжалваното решение. Приел е, че същественото в случая е, коя е реално платената цена или тази подлежаща на плащане. Посочил е, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за да се установи, че декларираната от дружеството митническа стойност е установената за плащане и реално платена цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив. Съдът е приел, че писмото на турската митническа администрация само изпраща фактурата и ЕАД без да отразява като официален удостоверителен документ стойността на износа и следователно не може да се приеме, че са оборени представените от "Садат" ООД писмени доказателства - частни документи, които установяват друга по-ниска стойност за договорена и заплатена цена. Посочил е, че митническите органи не са ангажирали доказателства, от които да се установи по категоричен начин, че митническата стойност на вносната стока е различна от декларираната. Предвид установените факти съдът е преценил, че няма основание в случая да се приеме, че платената или подлежаща на плащане цена е по-високата. Решението е правилно постановено. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при така събраните доказателства подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО, е декларираната от жалбоподателя левова равностойност на 5 060.00 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта си и като не го е направил, той правилно е понесъл последиците от недоказването им. По делото не са представени платежни документи или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения от жалбоподателя. Напротив, в подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат " ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена по делото са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от касатора и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС-Пловдив. Административният съд е постановил решението си въз основа на обосновани изводи, които съответстват на събраните по делото доказателства и при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени на дружеството съдебни разноски в размер на 397,00 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение