Решение № 1348 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2020 г.

Решение № 1348 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8510/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Кулова, срещу решение № 1173/07.07.2020 г., постановено по адм. дело № 4006/2019 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на ПАМ №ФК-685-0409063/21.10.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-131/15.11.2019 г. на директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита пред две съдебни инстанции. Ответникът – "Империал-Йондер и Ани" ООД чрез процесуалния си представител адв. К. Толев оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административният съд е била заповед № ФК-685-0409063/21.10.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-131/15.11.2019 г. на директора на Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 2, предложение последно от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./ е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находящ се в с. Устина, м. Чобанката, стопанисван от "Империал-Йондер и Ани" ООД и е постановена забрана за достъп до него за 7-дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 11.10.2019 г. проверка на търговския обект, стопанисван от ответника по настоящето дело, при която е установено, че дружеството в качеството на задължено лице по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18, не е спазило изискванията на чл. 3, ал. 2, предложение последно от цитираната разпоредба и е допуснало регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане без да се приключва отразеното зареждане на гориво с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане". Принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС /ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), а именно за неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. От фактическа страна съдът е установил, че при извършената от органите по приходите проверка на 11.10.2019 г. в търговският обект е било монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2-0-Д-КL. При проверката е установена отрицателна разлика в размер на 881, 48 лв.; касова наличност в размер на 1223, 48 лв. и налични парични средства е в размер на 342 лв. Според обясненията на лицето присъствало при проверката тази разлика от 881, 48 лв. се дължи на зареждания, за които са издадени фискални касови бележки, които не са заплатени от клиента. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че не споделя изложените от органа по приходите мотиви относно продължителността на срока, според които тежестта на извършеното нарушение и последиците от него затрудняват контролната дейност на органите по приходите, възможност за погрешно третиране на продажбата и погрешното определяне на облагаемия оборот. Според съда, не е ясно как неизпълнението на формалното задължение за продажба при условия на отложено плащане да се приключи като вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане" води до отклонение от данъчно облагане и до вреди за фиска. Нарушението, за което е приложената принудителната административна мярка е формално по своя характер и не предвижда настъпването на каквито и да било негативни последици за фиска. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът на касатора за това, че решението е недопустимо, тъй като към датата на постановяването му /07.07.2020 г./ е била издадена заповед за отмяна на запечатването № ФК-ЗОЗ-97/03.07.2020 г. на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС. Изпълнението на оспорената заповед е неотносимо към преценката за нейната законосъобразност и не обуславя извод за липса на правен интерес от оспорването. Същото се отнася и до допустимостта на касационната жалба. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС (ДВ бр. 98/2018 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изречение последно от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е предвидено, че регистрирането на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено плащане се приключва с вид плащане "резерв 1"- "отложено плащане". В конкретния случай не е спорно по делото, че на 11.10.2019 г. при извършената проверка е установено, че в търговският обект е монтирано и въведено в експлоатация ЕСФП модел ОЙЛ СИС 2-0-Д-КL. Не е било спорно, че установената при проверката отрицателна разлика в размер на 881, 48 лв., представлява сума от зареждания на гориво, за които са издадени фискални касови бележки, незаплатени от клиента, като продажбите не са регистрирани при условията на отложено плащане с приключването им с вид плащане "резерв 1" и "отложено плащане". Органите по приходите са приели, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на съответния документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него, органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. В конкретния случай правилно съдът е приел, че срокът на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Определената със заповедта продължителност на срока на мярката от 7 дни на първо място е обоснована с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото – регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСПФ при условия на отложено плащане без да се приключва с вид плащане "резерв 1" – "отложено плащане" към датата на проверката, затруднява контролната дейност на органите по приходите, възможността да се стигне до погрешно третиране на продажбата, и оттам до погрешно определяне на облагаемия оборот. Правилни са съображенията на първоинстанционният съд, че не става ясно каква е тежестта на нарушението, и какви биха били последиците от същото, доколкото извършените продажби са регистрирани като платени такива, като в случая не е налице укриване на доходи, а само незаплащане на цената при предаване на стоката, което не влияе на фиска и на интересите на държавата, а касае отношенията между продавач и купувач. Изложените от органа по приходите съображения за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди, не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация в размер на 500 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020 г. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,