Решение № 2809 от 16.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез пълномощника адвокат К. Ангелова, срещу решение 5592 от 05.10.2022 г., постановено по адм. дело 3846/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено решение 26/04/1/0/01048/3/01/3/01/04/01, изх. 01-2600/1086 от 16.02.2021 г., на настоящия касатор, с което е отказано изплащането на финансова помощ на Грийн Фудс ЕООД по заявка за плащане 26/04/1/0/01048/3/01 от 27.08.2020 г. в размер на 1 148 486,54 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените с решението указания. Касатотът е осъден и да заплати на Грийн Фудс ЕООД сумата от 2 253 лв. разноски по делото. С касационната жалба и в съдебно заседание се твърдят касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касатора съдебното решение е постановено без обсъждане и при игнориране на голяма част от представените в производството от издателя на акта доказателства, като се твърди и нарушение от страна на съда , тъй като е отказана назначаването на тройна съдебно-икономическа експертиза. Подробно касторът възпроизвежда установената от съда фактическа обстановка и твърди, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че не може да се приеме, че по делото са доказани наличието на обективен и субективен елемент на изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта . Счита, че е налице и необоснованост в изводите на съда. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение, отхвърляне изцяло на оспорването и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Грийн Фудс ЕООД, представлявано от управителя П. Зайчева, оспорва касационната жалба с писмен отговор от 01.12.2022 г. и с писмени бележки от 17.02.2023 г. Иска оставяне в сила на обжалваното решение. Изразява становище, че оспореното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. С молба от 17.02.2023 г. заявява претенция за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Грийн Фудс ЕООД срещу решение 26/04/1/0/01048/3/01/3/01/04/01, изх. 01-2600/1086 от 16.02.2021 г., на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), с което му е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 26/04/1/0/01048/3/01 от 27.08.2020 г., в размер на 1 148 486,54 лв. Не е спорно от фактическа страна установеното от първоинстанционния съд, че в ДФЗ - Областна дирекция гр. Хасково, в периода 02.12.2016 г. - 06.12.2016 г. са постъпили заявления за кандидатстване от бенефициентите: Пинк Томато ЕООД, собственост на Е. Тодорова; Еко Нутс 2014 ЕООД, собственост на Д. Зайчева; Т.-Нудс-46 ЕООД, собственост на Т. Георгиева; К.-2015 ЕООД, собственост на К. Димитрова; Грийн Фудс ЕООД (настоящият ответник), собственост на П. Зайчева; Нати - Логистик ЕООД, собственост на Н. Тодорова; Агрономист-63 ЕООД, собственост на Р. Жекова; Стойчев-Еко-33 ЕООД, собственост на С. Стойчев; Харгрейп ЕООД, собственост на Г. Нейкова; Веджи Прайд ЕООД, собственост на П. Бързаков и Д.-44 ЕООД, собственост на Д. Зайчева. Установено е, че предметът на инвестициите е Оранжерия с метална конструкция с полиетиленово покритие , Предприятие за подготовка на зеленчуци за продажба , Оранжерия , Полиетиленов блок , Отопляема галерия за отглеждане на зеленчуци , Производство на оранжерийни краставици и домати , Изграждане на съоръжение за хидропонно отглеждане на зеленчуци и др., като стойностите на разходите по проекта възлизат на около 1 955 000 лева по всеки един от тях. Не е било спорно обстоятелството, че при обработка на посочените заявления за подпомагане е установено, че съгласно представени анкетни формуляри, всички бенефициенти отговарят на един и същ телефон и имат един и същ e-mail за контакт, както и всички бенефициенти участват в Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014 2020 г. с изграждането на сходни инвестиции, а именно оранжерии за отглеждане на зеленчуци. По отношение на Грийн Фудс ЕООД е прието, че към подаденото от него заявление е приложен Нотариален акт за покупко-продажба 60, том V, peг. 4859 дело 732 от 21.09.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 77181.3.399, в местността Конлука , в землището на гр. Харманли с площ 5806,00 кв. м., закупен от фирма Зайчев и син ООД и е част от по-голям имот с номер 77181.600. В тази връзка е установено още, че Зайчев и син ООД е продал като отделни парцели имот с номер 77181. 600, върху които се осъществява изграждането на инвестициите на горецитираните бенефициенти, поради което всички единадесет проекта се намират в съседни поземлени имоти, всеки от които е с площ 5. 806 дка, с изключение на Нати логистик ЕООД и Агрономист-63 ЕООД, чийто имоти са с размер 3. 871 дка. Счетоводните услуги на всички проекти са извършвани от един и същ счетоводител Т. Хаджиилиева, в качеството й на едноличен собственик на СК Еталон Консулт ЕООД, а за строителния надзор е отговаряло Стройконсулт ЕООД. Видно от представените констативни актове за установяване годността за приемане на строежите /Акт образец 15/, във всички тях са описани идентични декларации за вложените строителни продукти, т. е. доставчиците на строителните материали, вложени за извършването на инвестициите, са едни и същи фирми. След изпълнението на инвестицията и подаване на заявка за окончателно плащане от дружеството - Грийн Фудс ЕООД, в хода на обработка на заявката за плащане са извършени две проверки на място, както и справки в Търговския регистър. С оглед установените роднински, финансови и икономически обвързаности, административният орган е вписал, че е налице умишлена координация между всички 11 бенефициенти, поради което създадените от тях земеделски стопанства не се приемат от издателя на административния акт като израз на автономна, независима предприемаческа инициатива, а е счетено, че са учредени изкуствено с цел формално да отговорят на изискванията за допустимост за подпомагане по подмярка 4. 1, за да получат финансово подпомагане в размери, надвишаващи максимално допустимите. Издателят на атакувания административен акт е предположил, че едно общо стопанство е разделено на отделни части, представени като самостоятелни стопанства, за финансирането на които от свързани лица са представени привидно самостоятелни проекти. Прието е, че целта е получаване на по-високо подпомагане от максимално допустимата помощ по мярката в нарушение на установения лимит на финансова помощ за проект на един кандидат, регламентиран в чл. 15 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 9 от 21.03.2015 г.; Наредбата). В тази връзка е формиран изводът, че за целите на подпомагането с безвъзмездна финансова помощ от бюджета на Европейския съюз, бенефициерите не могат да се приемат като независими икономически субекти, а съставляват едно единствено икономическо образувание, действащо посредством група физически лица, с цел получаване на финансова помощ в размер, надвишаващ посочените по наредбата максимални размери. В резултат на тези съображения е постановен процесния административен акт. С обжалваното решение на АССГ е отменил по жалба на Грийн Фудс ЕООД, решение 26/04/1/0/01048/3/01/3/01/04/01, изх. 01-2600/1086 от 16.02.2021 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, с което му е отказано изплащането на финансова помощ по заявка за плащане 26/04/1/0/01048/3/01 от 27.08.2020 г., в размер на 1 148 486,54 лв.; изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при съблюдаване мотивите на съдебното решение и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 2253 лв., представляваща разноски по делото. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е налице неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е счел, че издателят на атакуваното решение неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 11, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., както и чл. 9, ал. 2, т. 3 от договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен между жалбоподателя и ДФЗ, според която клауза фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за окончателно плащане, в случай, че е установено изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на мярката, включително и след извършването на допълнителни проверки по смисъла на чл. 42, ал. 4, във вр. с § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 г. С оглед изясняване на понятието изкуствено създадени условия съдът е съобразил Решението на СЕС от 12.09.2013 г. по Дело С-434/2012 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че в случая са установени лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, имащи договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали и наем на офиси. По преписката е установено, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към момента на сключване на договорите за безвъзмездна финансова помощ, което е станало приблизително по едно и също време за всички бенефициенти, посочени в оспорения административен акт, е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели и въпреки, че са били съседни и вероятно функционално зависими, поради ползване на общ път, канализация, електрически кабели и др., отпускането на претендираната помощ е било допустимо. АССГ е преценил, че роднинските връзки между физическите лица безспорно са съществували към момента на сключване на договорите, което прави и останалите установени от ДФЗ обстоятелства, свързани с обективния елемент договори за услуги, сключени с едни и същи фирми, неподходящи като основание, от което да може да се направи обоснован извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната. С оглед на това е прието, че не могат да се счетат за доказани по делото обстоятелствата, свързани с обективния елемент на изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта. Акцентирано е на обстоятелството, че от страна на административния орган не е доказано някакво икономическо предимство или облага, която е била или ще бъде получена от оспорващото дружество, тъй като в атакуваното решение са изложени само предположения, без да е извършен съответен икономически анализ относно конкретното съотношение разходи ползи , няма данни за реализирана печалба, нито сравнителен анализ на продажни цени на оранжерийни зеленчуци между процесните бенефициенти и други производители, за да се установи как ползваната безвъзмездна финансова помощ се е отразила или ще се отрази на конкурентноспособността в сектора на местно и национално ниво. Първоинстанционният съд е счел, че в решението на административният орган не са изследвани изискуемите обстоятелства, свързани със субективния елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., който се изразява в субективното отношение на бенефициента и по-точно представляващите го физически лица, към извършеното намерение това предимство или облага да се получат в противоречие с целите на мярката. Оттук е формиран извод, че в случая издателят на обжалвания административен акт не е представил никакви доказателства, установяващи, че Грийн Фудс ЕООД умишлено е целял компрометиране на целта на мярката, която е повишаване конкурентоспособността на земеделието в Република България чрез: 1. преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата; 2. насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на физическия капитал; 3. опазване на компонентите на околната среда; 4. спазване стандартите на Европейския съюз и подобряване на условията в земеделските стопанства; 5. насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл правилен съдебен акт, за което е изложил подробни, споделени от настоящия състав, мотиви. В мотивите на обжалваното съдебно решение АССГ е описал детайлно констатациите и заключенията на изслушаните експерти, представили назначените съдебно-счетоводна, включваща допълнително представени две заключения и съдебно-техническа експертиза, включваща допълнително представено заключение, както и допуснатите гласни доказателства, които не е необходимо да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт. Именно след като ги е разгледал поотделно и в тяхната съвкупност съдът е формирал обосновани изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал назначаването на повторна тройна съдебно-счетоводна експертиза. Правилно съдът е приел, че въпросът налице ли е икономическа зависимост между юридическите лица е от съществено значение за спора, но от друга страна е приел, че това е въпрос по съществото на спора. А дали е изяснен и му е даден обективен отговор ще бъде обсъдено и решено от съда по съществото на спора. Административният съд правилно е определил относимите в случая специални материалноправни норми: чл. 11, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., според който текст не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство, както и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., по силата на която финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които е установено, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Понятието изкуствено създадено условие е дефинирано в т. 13 от ДР на Наредба 9 от 21.03.2015 г., която препраща към чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306 от 17 декември 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20.12.2013 г.). В приложимата национална наредба няма легално определение за изкуствено създадени условия, поради което въз основа на формираната съдебна практика, се приема че изкуствено създадено условие е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, който текст е озаглавен Клауза относно заобикалянето на разпоредби и регламентира: Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Разпоредбата на чл. 60 от пряко приложимия Регламент 1306/2013 г. не съдържа забрана за финансиране на заявление при съмнение за изкуствено създадени условия, а съответният проект следва да бъде разгледан при равни условия с други проекти в областта, за която се кандидатства и с оглед систематическото място на разпоредбата в дял V системи за санкции и контрол, глава І Общи правила от Регламент 1306/2013, следва да се прояви особено внимание и контрол преди извършване на плащанията при съмнение за изкуствено създадени условия. Ето защо настоящият съдебен приема, че в случая атакуваното решение на ДФЗ е основано на предположения, за които в случая не е извършено изследване и анализ дали съответстват на другата кумулативна предпоставка: противоречие с целите на мярката, установени изрично в чл. 2 от Наредбата, който въпрос, изобщо не е поставен и анализиран в акта, а банкетно е прието наличието на тази предпоставка. Първостепенният съд правилно е счел, че към решаване на спорния въпрос по делото е относимо Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г., което е задължително за прилагане от националния съд. Според цитираното решение на СЕС, чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент запитващата юрисдикция трябва да разгледа обективните доказателства, които позволяват да се направи извода, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е целял единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В това отношение запитващата юрисдикция може да се обоснове не само с обстоятелства като правните, икономическите и/или личните връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за наличието на умишлена координация между тези лица. В диспозитива на решението по дело С-434/2012 г. относно член 4, параграф 8 от Регламент 65/2011 категорично е посочено, че не следва да се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. Предвид гореописаното решение на СЕС, АССГ правилно е преценил, че в конкретната хипотеза издателят на административния акт /сега касатор/ е следвало да установи наличие както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на жалбоподателя по смисъла на решението на СЕС по дело С-434/2012 г., което видно от данните по делото не е сторено. В обжалваното съдебно решение точно е констатирано, че в случая е доказано, включително и чрез експертиза, наличие на лични и роднински връзки между физически лица, финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти, ползващи съседни имоти, които имат договори с едни и същи фирми за строителен надзор, счетоводни услуги, финансови услуги, доставчици на строителни материали, наем на офис. Първоинстанционният съд подробно е анализирал правнорелевантните факти, от които е видно, че към датата на подаване на заявленията за кандидатстване по мярката и съответно към момента на сключване на договорите е имало не само публично достъпна информация в Агенция по вписванията, но и ДФЗ е разполагал с нотариалните актове за покупка на новообразуваните парцели. Следва да се сподели тезата на първостепенния съд, че роднинските връзки между физическите лица са съществували към момента на сключване на договорите и не биха могли да се прикрият, което означава, че заключенията на ДФЗ, свързани с обективния елемент /договори за услуги, сключени с едни и същи фирми/, са необосновани и несъответни на извода, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, няма да може да бъде постигната. Правилно не са възприети за доказани обстоятелствата от обективния елемент на изкуствено създаване на условия , необходими за получаване на претендираната помощ. В случая не е установено от страна на касационния жалбоподател наличие на икономическо предимство или облага, която е била или ще бъде получена от оспорващото дружество. Данните по делото навеждат изцяло на извода, че в атакувания административен акт не са изследвани и анализирани, поради което и не са доказани, обстоятелствата, свързани със субективния елемент на нарушението по чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г., който следва да обективира субективното отношение на бенефициента и представляващите го физически лица към извършеното намерение това предимство или облага да се получат в противоречие с целите на мярката. Правилно в мотивите на обжалваното решение е преценено, че наличието на изкуствено създадени условия в случая е останало недоказано, с оглед неустановяване от издателя на административния акт на субективния и обективен елемент на състава на нарушението, от което е формиран обоснован извод, че незаконосъобразно е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. По тези съображения и по мотивите, изложени в първоинстанционното решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за възлагане на разноски е неоснователна, а своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски е основателно. При това и при липсата на направено възражение за прекомерността им, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Грийн Фудс ЕООД сумата от 9 500 лева, представляваща разноски за платено от това дружество възнаграждение на един адвокат за изготвяне и подаване на отговор на предявената касационна жалба, установени по размер с представения по делото договор за правна защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,