Решение № 531 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2010 г.

Решение № 531 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7044/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Димитров Чакъров от гр. София, подадена чрез упълномощен адв. Николов, против решение № 17 от 10.02.2010 г., постановено от Административен съд - Сливен по адм. д. № 300/2009 г. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че установеното нарушение на чл. 37, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ е несъществено. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд като незаконосъобразен и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира заплащане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Комисия по чл. 17 от ЗОЗЗ при ОД "Земеделие", гр. Сливен не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - областен управител на област с административен център гр. Сливен оспорва касационната жалба с писмена молба, в която пледира за оставяне в сила ва обжалваното решение. Заинтересованите страни - "УИНД Енерджи 2007" и кметът на община Сливен не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото в хода на производството е установено, че жалбоподателят, като собственик на земята, не е спазил условията в чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ. Жалбоподателят е бил уведомен от административния орган за започналата процедура по отмяна на дадения статут, но в законоустановения срок не е подал възражение по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ. Съдът е обсъдил възможни нарушения при първоначалното уведомяване на лицето, но не ги е намерил за съществени, които биха довели до опорочаване на издадения индивидуален административен акт. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 17 от 10.02.2010 г. е отхвърлена жалбата на Петър Димитров Чакъров от гр. София срещу т. 5 от решение № 4/04.09.2009 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен, с което на основание чл. 35, т. 4, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗОЗЗ, по предложение на областния управител на област Сливен, на кмета на община Сливен и на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД, поради незапочнало изграждане на обект "Вятърен генератор" в едногодишен срок от влизането на решението в сила е отменена т. 1 от Решение № 1/01.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което е променено предназначението на 5000 кв. м. земеделска земя от седма категория, съставляваща имот № 062033 и имот № 062035 в землището на с. Бяла, общ. Сливен, обл. Сливен, бивша собственост на Васил Куртев Василев, понастоящем на Петър Димитров Чакъров. Твърденията в жалбата са били за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, и по-конкретно на разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, според които административния орган задължително взема становище от собственика на земята. Установено е, че предназначението на земеделския земя през 2007 г. е променено с решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ поради предвидено изграждане на обект "Вятърен генератор". За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспореното решение, и по-конкретно на разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ. Адресът на жалбоподателя е бил неизвестен, поради което на 22.07.2009 г. е съставен протокол за обявяване и поставяне на информационното табло на Областна дирекция "Земеделие" гр. Сливен на съобщение до няколко субекта, измежду които и жалбоподателя Петър Димитров Чакъров - с неизвестен адрес за комисията към този момент, че до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е постъпило писмено предложение от "Уинд Енерджи 2007" ЕООД с искане за отмяна на решение за промяна предназначението на земеделски земи, за което са изготвени уведомителни писма до собствениците на земеделските земи, които могат да бъдат получени от деловодството на областната служба. Разпоредено е съобщението да е на информационното табло в продължение на 14 дни, след което бъде свалено. Съобщението е поставено на 22.07.2010 г. и е свалено от информационното табло на 06.08.2010 г. Съдът е преценил, че при провеждане на процедурата по издаване на заповедта административния орган се е съобразил с изискванията на чл. 26, ал. 2 от АПК според който, ако адресът или другите възможни начини за уведомяване на заинтересованите граждани и организации са неизвестни, съобщението се извършва по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК, т. е. чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления, интернет страницата на органа или по друг подходящ начин. Освен изложеното административният съд е приел, че ако жалбоподателят е имал възражения и доказателства е могъл да ги представи в хода на съдебното производство. От тук е достигнал до заключение, че при издаването на оспорения пред него административен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е било ограничено правото на жалбоподателя на участие и защита в производството по издаване на административния акт. Върховният административен съд намира за основателни твърденията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, както и тази на чл. 26, ал. 2 от АПК. Искането пред административния орган е по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ - за отмяната на Решение № 1/01.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ е променено предназначението на земеделска земя, собственост на Васил Куртев Василев от с. Крушаре, за изграждането на обект "Вятърни генератори". От доказателствата по делото е установено, че производството е започнало по предложение на "Уинд Енерджи 2007" ЕООД гр. Сливен, подписано от упълномощен представител Иван Тихов. По-късно към това искане са се присъединили областния управител на област Сливен и кмета на община Сливен. Според разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, когато предложението за отмяна или изменение на решението, не е направено от собственика на земята, задължително се взема неговото писмено становище. Безспорно е установено в случая, че такова писмено становище от собственика на земята, не е взето. Административният орган е достигнал до обоснования извод, че собственик на земята към постановяване на решението по чл. 35, т. 4 от ЗОЗЗ вече не е лицето Васил Куртев Василев, от с. Крушаре, а Петър Димитров Чакъров. От приетите по делото писмени доказателства е установено, че в производството по издаването на административния акт жалбоподателят е бил издирван на "последен неизвестен адрес", поради което е изготвен протокол със съобщение от 22.07.2009 г. за уведомяването му за производството чрез поставяне на съобщение за това на информационното табло на ОД "Земеделие" гр. Сливен. С протокол от 06.08.2009 г. за премахване на съобщението от информационното табло отново е констатирано, че адресът на Петър Димитров Чакъров е "неизвестен". На л. 180 от делото е приложено отправено до него съобщение изх. № 1945/07.09.2009 г. за процесното решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОС, в което е изписан известен домашен адрес на лицето, а именно: гр. София, ул. "Лидице", № 47, район Слатина. Същият адрес е вписан и в приложеното към това съобщение известие за доставяне - обратна разписка, от което е видно, че Петър Димитров Чакъров лично е получил и подписал обратната разписка на посочения в нея адрес - гр. София, ул. "Лидице", № 47, район Слатина. Неизвестно как обратната разписка, с приложено към нея съобщение за постановеното решение на Комисията, е изпратено на жалбоподателя на домашния му адрес в гр. София, след като в производството пред административния орган същият никога не е търсен и уведомяван на този адрес. При така приложените към административната преписка доказателства Върховният административен съд намира, че административния съд е направил необосновани изводи, че административният акт е издаден при спазване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, във връзка с чл. 61, ал. 3 от АПК. От тях се установява, че административният орган не е положил дължимата грижа да издири адреса на собственика на земята за да го уведоми, както за започване на производството по издаване на административния акт, каквото задължение му вменява нормата на чл. 26, ал. 1 от АПК, така и да изиска писменото му становище по чл. 37, ал. 2 ЗОЗЗ. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от АПК ще намери приложение само, когато по надлежния ред, след извършени справки в съответните служби по постоянен адрес на лицето се установи, че адресът му е неизвестен. Към преписката липсват доказателства за предприети от административния орган действия по издирване на адреса му въпреки, че месец по-късно административния орган му е връчил съобщение на известен адрес в гр. София. От тук следва изводът на Върховния административен съд за неправилност на съдебното решение, с което е прието, че е допуснатото нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ, респективно на чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗЗ, но то е несъществено, защото неизпълнението на цитираната разпоредба, не лишава собственика на земята от възможността в по-късен етап на административния процес - в съдебното производство, да защити правата си. Разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 65, ал. 3 от ППЗОЗ са императивни и задължителни за административния орган. Те задължават органа да изиска писменото становище на собственика на земята по повод постъпилото искане за отмяна на постановения през 2007 г. административен акт. Административният орган не е изискал писмено становище от собственика на земята, мотивиран от обстоятелството, че адресът му е неизвестен, без да положи грижа да установи същия и да изиска становището му. Неправилни са изводите на административния съд, че това нарушение на закона не е съществено. На първо място, както вече се посочи, касае се за неизпълнение от органа на повелителна разпоредба на закона, на второ място - нарушението на разпоредбата е от такова естество, че то в последствие не може да бъде санирано след издаването на акта, още по-малко в съдебното производство, както е приел съда. Касае се до изискване на закона, което следва да е осъществено към момента на издаването на административния акт. То е адресирано към административния орган и неизпълнението му не може да бъде компенсирано с други доказателства, а от там и да валидира административния акт. Като не е съобразил тези обстоятелства и е приел, че административният акт е издаден при несъществени нарушения на административнопроизводствените правила и по тези съображения е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, поради което Върховният административен съд следва да разреши спора по същество, като отмени изцяло обжалването решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ на ОД "Земеделие" гр. Сливен и върне преписката на административния орган за ново произнасяне при стриктно спазване на административнопроизводствените правила . С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва за заплати на касатора направените по делото разноски - държавна такса в общ размер 15 лв. и внесено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, възлизащо на 500 лв. В производството пред първоинстанционния съд също е представен договор за защита и съдействие, в който е вписано договорено адвокатско възнаграждение 800 лв., но графата, в която следва да се отрази "внесена сума" не е попълнена, поради което съдът не приема, че това са реално направени по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение