Решение № 10166 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. против решение 2176 от 06.03.2025 г. по адм. дело 1912/2024 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед 24РД09-406/05.08.2024г., издадена от кмета на район Северен, община Пловдив. Жалбоподателката поддържа, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на район Северен, община Пловдив да бъде отменена, като й се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кмет на район Северен, община Пловдив оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед правомощията на кмета на район Северен, делегираните със заповед 24ОА-967/ 24.04.2024г. на кмета на община Пловдив и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа фактически и правни основания за постановяването й. Действително, в заповедта не е посочено изрично, че нареденият за премахване строеж се явява незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същевременно в обстоятелствената част на акта са изложени ясни и непротиворечиви съображения, че строежът е изпълнен без строителни книжа, без разрешение за строеж и в отклонение от чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл са и мотивите на съставения констативен акт. Следователно, както административният съд правилно приема, липсата на позоваване на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ в случая не представлява съществено нарушение и не е основание за отмяна на административния акт. Обстоятелството, че първоначално проверката е предприета по сигнал за незаконно строителство, квалифицирано като отклонение от одобрени архитектурни проекти, също не опорочава издадената заповед, тъй като всички факти, установени в констативния акт, възприети и в обжалваната заповед, категорично сочат, че нареденият за премахване строеж се явява незаконен като изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж. Ето защо възражението на касатора в обратен смисъл е неоснователно. Изводът на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също следва да бъде споделен. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт 5/21.05.2024 г., с който е установен строеж, извършен без строителни книжа. Тези фактически констатации се ползват с презумпция за истинност до оборването им със съответни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, поради което доводът на касатора за допуснати нарушения на чл. 35 АПК е неоснователен. Административният акт е съобщен на адресата, а постъпилите от Д. възражения, са обсъдени от органа при издаване на заповедта. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед, с която на жалбоподателката Д. Д. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ: преграждане и приобщаване на общи части етажен коридор към ап. 24 и ап.25, ет. 3, в многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ XVI-508.420, кв. 4-нов по плана [жк], гр. Пловдив, е издадена при наличие на материалноправните основания за това, също е правилен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително от заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза, се установява, че част от общия коридор на третия етаж на многофамилна жилищна сграда в УПИ XVI-508.420, кв. 4-нов по плана [жк], гр. Пловдив, пред апартаменти 24 и 25, собственост на жалбоподателката Д., е преграден с тухлена стена с дебелина 25 см. Монтирана е входна врата, която обслужва двата апартамента, тъй като стената с входната врата на ап. 24, предвидена по проект, не е изпълнена, а входната врата на ап. 25 е заменена с интериорна. По този начин част от коридора на етажа с площ от 2,90, кв.м. е приобщена като входно антре към жилището, образувано от ап. 24 и ап. 25. Строителството е извършено през 2023г. без одобрен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от четвърта категория и съгласно легалната дефиниция на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Доводът, че входната врата на ап. 24 само е изместена, е неоснователен. Изградена е преградна стена, чрез която част от коридор обща част на сграда етажна собственост, се обособява в отделно входно помещение, което функционално и пространствено е част от жилището на жалбоподателката и увеличава неговата площ. Възражението на жалбоподателката, че неправилно е посочена като адресат на заповедта, също е неоснователно. Дори да се приеме, че Д. не е извършител на строежа, въпреки че в тази насока по делото не са ангажирани доказателства, то заповедта не се явява незаконосъобразна, тъй като жалбоподателката следва да отговаря за премахване на незаконното строителство като негов собственик и/ или възложител (арг. чл. 161, ал. 1 ЗУТ). Съгласието на останалите собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда с извършеното строителство, е без значение за законността на строежа, поради което доводите на касационната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. Строителството е извършено през 2023г. (доказателства в друг смисъл от жалбоподателката не са ангажирани), поради което попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства, релевантните за спора факти и обстоятелства, както и доводите и възраженията на страните. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза е разгледано от съдебния състав, заедно с останалия доказателствен материал и е кредитирано, тъй като не е оспорено от страните и се подкрепя от представените писмени доказателства. Постановеният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви, обосноваващи направените от съда правни изводи. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,