Решение № 12186 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2015 г.

Решение № 12186 от 17.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7417/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 3121 от 05.05.2015 г., постановено по адм. д. № 11413 от 2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт № 2101311741/27.03.2014 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП - София., в частта на установени задължения на "Кантора София" ЕООД за ДДС в размер на 6 983,34 лв. главница и съответните лихви за данъчен период м. 01.2013 г. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението в частта с която е отменен ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Кантора София" ЕООД, чрез адв. Стоянова оспорва касационната жалба в подробно писмено становище, иска оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С Решение № 3121 от 05.05.2015 г., постановено по адм. д. № 11413 от 2014 г. по описа на Административен съд София град, е отменен Ревизионен акт № 2101311741/27.03.2014 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП - София., в частта на установени задължения на "Кантора София" ЕООД за ДДС в размер на 6 983,34 лв. главница и съответните лихви за данъчен период м. 01.2013 г. При преценката за законосъобразност и обоснованост, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон, което е и основанието за отмяната му по съдебен ред. За да отмени процесния ревизионен акт, решаващият съд е приел, че съгласно чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС, към датата на дерегистрация се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвал изцяло или частично данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството. Данъкът се включва в резултата на последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася по чл. 89 от ЗДДС. Между страните няма спор, а същото е установено с доказателствата по делото, че "Кантора София" ЕООД е дерегистрирано по ДДС на 28.01.2013 г., като към тази дата в баланса на дружеството са заприходени два автомобила - марка и модел "Митцубиши Аутлендър" и марка и модел "Фолксваген Канди", които са с нулева остатъчна стойност. Спорът в производството се явява данъчната основа, върху която следва да се начисли ДДС при дерегистрация на дружеството за наличните активи. Съдът приема, че органът по приходите е следвало да приложи действащата към момента разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. Решението на първоинстанционният съд е правилно. При изчисляване на данъчната основа върху която следва да се изчисли ДДС при дерегистрация на дружеството относно заприходените два автомобила данъчните органи са приложили разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Тази разпоредба е отменена, в сила от 01.01.2014 г. като начинът на определяне на данъчната основа е регламентиран в чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, в сила от 01.01.2014 г. Съгласно посочената разпоредба, данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Настоящата съдебна инстанция счита, че редът за определяне на данъчната основа е така регламентирания в чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. Ревизионният акт е издаден на 27.03.2014 г., при действието на нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на ревизионния акт, същият не съответства на материалния закон, защото разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е отменена от 01.01.2014 г., когато е влязла в сила и нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. Видно от заключението на вещото лице, съответна на тази остатъчна стойност е застрахователната стойност на автомобилите, която отразява променената стойност на актива от датата на неговото придобиване до датата на преустановяване на облагаемата икономическа дейност. По тези съображения, ревизираното лице правилно е определило данъчната основа на доставката по чл. 111, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС за двата автомобила. Допълнително начисления ДДС върху пазарната цена е в противоречие с приложимите материално правни норми, което е основание за отмяна на ревизионния акт в тази му част като незаконосъобразен. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 612,00 лв. съобразно представения списък на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,