Решение № 11499 от 12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2937/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евросчет - Ф ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н. Апрахамова, срещу решение 2226 от 04.12.2020 г., постановено по адм. дело 1559/2020 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) Р-16001619001668-091-001 от 26.11.2019 г., издаден от В. Ангелова, началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и К. Николова, главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение 81 от 17.02.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив, в частта на допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 1 290.83 лева и 741.36 лева лихви, за 2014 г. в размер на 2 207.22 лева и 1 043.38 лева лихви, за 2015 г. в размер на 2 659.74 лева и 986.47 лева лихви, за 2016 г. в размер на 1 540.58 лева и 415.13 лева лихви, за 2017 г. в размер на 4 191.21 лева и 704.41 лева лихви и за 2018 г. в размер на 6 142.10 лева и 409.51 лева лихви. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. Претендира разноски по представен списък (л.33). Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА Р-16001619001668-091-001 от 26.11.2019 г., издаден от В. Ангелова, началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и К. Николова, главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение 81 от 17.02.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, в частта на допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 1 290.83 лева и 741.36 лева лихви, за 2014 г. в размер на 2 207.22 лева и 1 043.38 лева лихви, за 2015 г. в размер на 2 659.74 лева и 986.47 лева лихви, за 2016 г. в размер на 1 540.58 лева и 415.13 лева лихви, за 2017 г. в размер на 4 191.21 лева и 704.41 лева лихви и за 2018 г. в размер на 6 142.10 лева и 409.51 лева лихви. На първо място първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила при извършване на данъчната ревизия. Първоинстанционният съд е приел, че правилно при ревизията е увеличен декларирания счетоводен финансов резултат на основание чл. 28, ал. 2 ЗКПО. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, ведно със заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на тя е приел, че липсват категорични доказателства за бракуване на лекарствени продукти поради изтекъл срок на годност, поради което е приел, че обжалваният РА в тази част е правилен. За законосъобразни са приети и изводите на административния орган във връзка с разходите за нощувки, туристически услуги и други услуги, свързани с техническата поддръжка на закупените луксозни автомобили. Съдът е посочил, че по делото не са представени доказателства, че тези разходи са извършени във връзка с икономическата дейност на дружеството. Съдът е приел за правилна и извършената корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл.54, ал.1 ЗКПО и увеличение на този резултат на основание чл.26, т.1 ЗКПО. Съдът е обсъдил представените пътни книжки и въз основа на тях е направил е извод, че закупените луксозни автомобили не са използвани за икономическата дейност на РЛ и неправомерно са заведени като ДМА, съответно през годините са начислявани амортизации в значителни размери. По тези съображения РА е потвърден и в тази част. За законосъобразна е приета от административния съд и извършената корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 34 ЗКПО, тъй като е прието, че в случая не се касае за приходи от последваща оценка на пасиви/активи и не е ясно, защо е извършено намаление на декларирания счетоводен финансов резултат. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че въз основа на представените протоколи за брак и заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че лекарствата са бракувани заради изтекъл срок на годност. В представените протоколи за брак на лекарствата е посочено единствено номер на протокола, дата и стойност на лекарствата. Въз основа на тях не става ясно на кои дружества или органи са предадени лекарствата за унищожаване. Не е посочено и конкретно обстоятелство, поради което са бракувани стоките. Лекарствата с изтекъл срок на годност са определени в чл. 2, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА 28 от 14 .12.2000 г. за условията и реда за унищожаването, преработването или използването за други цели на лекарствата (Наредбата), като такива, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, поради което и подлежат на унищожаване. Тези лекарства са определи като опасни отпадъци по смисъл на § 1, т. 12 от ДР на ЗУО и се третират като такива. Унищожаването на лекарства е строго регламентирана процедура в чл.8 и сл. от Наредбата, свързана с упражняването на контрол от различни институции. При наличие на лекарства, подлежащи на унищожаване заявителите в шестмесечен срок представят в ИАЛ: 1. заявление за унищожаване по образец (приложение 1); 2. заповед на заявителя за извършване на бракуване и унищожаване на лекарствата, указваща и лицата, отговорни за организиране на унищожаването (приложение 2); 3. становище от съответните регионални инспекции по околната среда и водите, ХЕИ, регионалните дирекции на МВР (ако е необходимо), на територията на които се съхраняват лекарствата за унищожаване; 4. договор за унищожаване на лекарствата с лице, получило разрешение от органите по чл. 35 ЗУО, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Изпълнителният директор на ИАЛ издава писмена заповед за унищожаване в двумесечен срок от последното предоставяне на информация по чл. 10, ал. 2 и 3. В заповедта за унищожаване се посочват: 1. заявителят на лекарството; 2. наименованието на лекарството, лекарствената форма и количественото съдържание на лекарственото вещество; 3. партидният номер; 4. наименованието на производителя; 5. причината за извършване на унищожаването; 6. начинът на унищожаване и информация за инсталацията, където ще бъде извършено унищожаването; 7. лицата, които ще присъстват на унищожаването; 8. срокът за извършване на унищожаването, съгласно чл.11 от Наредбата. След получаване на писмена заповед за унищожаване от ИАЛ заявителят незабавно уведомява органите по чл. 10, ал. 2, т. 3 за вида и количеството на лекарствата; условията на заповедта по чл. 11; датата на транспортиране на лекарствата и маршрута на транспортните средства; вида, адреса и името на оператора на инсталацията за обезвреждане, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата. След извършване на унищожаването се съставя протокол по образец, който се подписва от всички лица по чл. 11, ал. 2, т. 7, присъствали на унищожаването (приложение 3). Копие от протокола по ал. 1 се изпраща в ИАЛ и в дирекция Лекарствена политика на Министерството на здравеопазването в срок до 5 дни от извършване на унищожаването, съгласно чл. 13, ал. 1 и 2 от Наредбата. По делото няма никакви доказателства за начина на унищожаване на лекарствата. Действително в чл. 5, ал. 1 от Наредбата е посочено, че търговците на едро, вносителите и производителите се задължават да приемат без заплащане от търговците на дребно и лечебните заведения лекарствата по чл. 2, ал. 1, които са били доставени от тях, и да ги заявяват за унищожаване в 6-месечен срок от датата на получаване. В чл. 5, ал. 2 от Наредбата обаче изрично е посочено, че за предаването и приемането на лекарствата се съставя приемно-предавателен протокол в два екземпляра - по един за двете страни, които се задължават да съхраняват протокола за срок три години. Именно тези протоколи не са представени от задълженото лице, поради което настоящият състав намира, че не са представени категорични доказателства, че процесните количества лекарства са бракувани. Първоинстанционният съд првилно е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА в тази част. По делото не са представени никакви доказателства във връзка с втория спорен въпрос, а именно дали разходите за нощувки, туристически услуги и други услуги, свързани с техническата поддръжка на закупените луксозни автомобили са извършени във връзка с икономическата дейност на дружеството. Представените фактури за нощувка на управителя или прокуриста на дружеството не доказват, че разходите са направени във връзка с дейността на дружеството. В касационната жалба не са посочени конкретни доказателства във връзка с тези разходи, въз основа на които да може да се направи извод, че същите са извършени именно във връзка с икономическата дейност на задълженото лице. Настоящият състав напълно споделя изводите на административния съд във връзка с третия спорен момент, а именно дали са използвани за икономическата дейност на РЛ и дали правомерно са заведени като ДМА, съответно през годините са начислявани амортизации в значителни размери за закупените луксозни автомобили - МЕРЦЕДЕС БЕНЦ Р350, ИНФИНИТИ ЕХЗОД, АУДИ Q7 и БМВ X6. Между страните по делото няма спор, че закупените луксозни автомобили са осчетоводени сметка 205 Транспортни средства, включени са в счетоводния амортизационен план и данъчния амортизационен план, а начислените амортизации са декларирани в годишните данъчни декларации по чл.92 ЗКПО. По делото обаче не са представени доказателства, че луксозните автомобили са използвани във връзка с осъществяваната икономическа дейност на дружеството. По делото липсват данни за закупено и изразходвано гориво и за пътуванията, осъществени именно с тези автомобили. Не са представени и комъндировъчни, за твърдяните пътувания. Правилен е извода на административния съд, че само въз основа на представените пътни листове, не може да се докаже каква е връзката на изминатите от тези лица километри, с дейността на дружеството на конкретната дата. При липса на подробна отчетност и документация правилно е прието от съда, че дружеството не е обосновало документално използването на процесните автомобили за целите на осъществяваната дейност. Представените пътни книжки са частни документи и се ползват с формална доказателствена сила. Същите не са подкрепени от други доказателства за целите на пътуванията и за закупено гориво на датите на пътуванията, поради което този извод не се оборва и от заключението на вещото лице по ССЕ. В касационната жалба не са направени и конкретни оплаквания във връзка с извършената корекция на финансовия реултат на дружеството със сумата от 19 407.60 лв. през 2017 г. за отписани задължения към доставчици, поради което настоящият състав споделя напълно изводите на административния съд и не следва да ги повтаря. Предвид крайният съдебен акт и изричната претенция на ответника по жалбата за присъждане на разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, ревизираното лице, следва да заплати 1 200 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,